VASIMR или до Марс за 39 дни

Днес стана ясно, че е разработен алтернативен йонно-плазмен двигател, който може да се окаже решаващо изобретение, което да улесни по-далечните космически полети. Новата разработка се казва Variable Specific Impulse Magnetoplasma Rocket или VASIMR и е дело на Ad Astra Rocket Company, частна компания създадена и ръководена от бившия астронавт Франклин Чанг-Диаз. Този тип двигател, би позволил да бъде достигнат Марс само за невероятните 39 дена, вместо шестте месеца, нужни сега при използваните в момента горивни двигатели.

VASIMR е комбинирана система, която се състои от газов отсек и три магнитни модула. В първата фаза на активиране, едната от магнитните клетки загрява с радиочестотни вълни намиращия се в контейнера неутрален газ, аргон. Нагряването става на атомно ниво и трансформира атомите на газа в плазма, която достига температура от 50 000 градуса. Въпреки, че е гореща, така получената плазма не е достатъчно топла, за да може да задвижи голям товар. Затова е нужно да се повиши температурата на плазмата до 1 милион градуса. Това става при втория цикъл, когато се активира следващия магнитен модул, който играе ролята на своеобразен усилвател, който допълнително стопля плазмата. След като достигне тази феноменална температура (същите градуси са в центъра на нашата звезда, Слънцето!), се задейства третата и последна фаза, която превръща създадената енергия в движеща мощност, благодарение на своеобразни магнитни дюзи. Така VASIMR е способен да достигне достатъчно мощна тяга, която е далеч по-добра и бърза от конвенционалните в момента горивни системи. Любопитното е, че когато плазмата достигне третия етап, въпреки невероятните си температурни стойности, тя на практика е поддържана на едно място от магнитното поле, генерирано от трите модула и благодарение на това, на практика не достига стените и стои в компактна форма и на безопасно разстояние.

Проблемите. Въпреки, че на практика е работещ, VASIMR е изправен пред две основни трудности. На първо време, цялата система е ефективна в студената космическа шир, но за да бъде изведен до там му трябва тяга, каквато за момента само стандартните двигатели предлагат. Предимствата му са изцяло след достигане на орбита или след преминаване на земната атмосфера. Другия съществен недостатък е, че спомагателната система от соларни панели, може да осигури мощност, достатъчна само за полети до близки дестинации, но за далечни космически изследвания, ще бъдат нужни много повече от генерираните в момента 200MW. Ако искаме да използваме този двигател за по-сериозни полети, ще трябва да бъде разработен или малък атомен реактор или друг тип алтернативен източник.

Все пак Франклин Чанг-Диаз и Ad Astra Rocket Company обещават до 2012 да има напълно работещ модел на VASIMR, който ще бъде изпробван съвместно с NASA на Международната космическа станция.