Повечето от нас са чували през годините най-различни интересни истории за открития от дълбоката древност, които са шокиращи, странни и предизвикващи фантазията и спорове сред учените. Спомняте ли си за египетските йероглифи, изобразяващи хеликоптери и самолети, изображения на летящи кораби и дори хора, облечени в нещо като скафандри, изрисувани в картини от различни периоди или дори върху стените на пещери?

Загадки и тайни от този род са откривани навсякъде по земното кълбо, откакто свят светува. Но докато в съвременната история в крайна сметка настъпил векът на ядрената физика, много сюжети от древни предания на различни народи били описвани от историците само като митологии и приказки. А след това учените започнали да им обръщат по-сериозно внимание. Особено на тези от Древния изток и от една от най-древните култури на света – индийската.

Ненужните единици

В началото на XII век от нашата ера в Индия живял математикът и астроном Бхасхара Ачария (Учителя). В един от неговите трудове - Сидханта Широмани (Венецът на учението) измежду множеството единици за измерване на времето фигурира и уникалната "трути", която е равна на… 0,031 микросекунди или 10 на степен -7!

Специалистите, изучаващи трудовете на древноиндийските учени, до ден-днешен умуват и се опитват да отгатнат за какви точно цели е било нужно създаването на такава единица и какво точно са измервали древните с нея?

За да стане още по-интересно: в още по-древния санскритски текст Брихат Сакатха се описват множество мерни единици с нищожен период време, като "кашта" и "кала", а най-малката от тях представлява промеждутък от време, равен на... 1/300 000 000 части от секундата! Но как и защо древните индуси са използвали мерни единици от типа на микросекундите? За да съществуват, те трябва да имат някакъв смисъл, практическа употреба. А в този случай древните трябва да се могли и да ги измерват? С какво?

На съвременните физици е много добре известно, че времето за съществуване на някои елементарни частици - хиперони и мезони, е приблизително една триста милиардна част от секундата. Да предположите, че древните индуси са разбирали от квантова физика в далечното минало е... малко странно, нали? Но не и за тях: в още един древен текст - Варахамира, написан около 550 година преди нашата ера, се съдържат и математически величини, подозрително описващи размерите на атома на водорода. Поредната необяснима загадка, нали?

Пазителите на тайнствените знания

През 1966 година американският изследовател на археологически загадки Томас Ендрюс посещава индийския град Мадрас, където научава интересни истории от местния йога Пандид Каниа. Според индуса учените брамини от незапомнени времена били задължени да пазят и помнят голямо количество информация, която самите те не разбирали. Още техните далечни предци предавали знанието, че материята се състои от безчислен брой частици - атоми, както и че по-голямата част от пространството в самите атоми не е запълнено с материя. Дори че в тази пустота съществуват... обширни светове! За всички тези разговори Ендрюс пише в своята книга "Ние не сме първите", която е издадена в Лондон през 1976 година.

Но кой е имал нужда от такава информация преди 2500 години? Много изследователи смятат, че в далечните епохи на Земята е съществувала цивилизация, която по ниво на знания в областта на физиката и техниката не е отстъпвала на съвременната. А може би дори я е превъзхождала?

Самият факт, че членовете на висшата жреческа каста са били задължени да помнят редица математически и физични символи и величини, без да разбират техния смисъл, свидетелства за това, че някой е опитвал да съхрани и предаде в бъдещето знанията, натрупани през отминала технологична епоха. Този опит явно е успял до голяма степен, защото е ясно, че в тези древни времена познанието е съществувало и дори е имало практическо значение. Затова може би не е много странно, че древногръцкият философ Демокрит живял преди 2500 години, и неговият последовател - Епикур, някак са знаели, че в природата не съществува нищо друго освен атоми и празно пространство. Както и че атомът е най-малката неделима частица на веществата.

400 години след тях римлянинът Лукреций пише, че невидимите атоми непрекъснато се движат в пространството и дори се блъскат един в друг, претърпявайки безкраен брой промени. Но в тези времена вече никой от тези учени не е споменавал (и вероятно не е подозирал) за мерни единици от типа на "трути" и "кашта" и онова, което се измерва с тях. А само след 2 - 3 столетия вече никой не се интересувал, не споменавал и не помнел атомите. Интересът към тях се появил отново едва на границата между XIX и XX век.

С какво воювали древните земляни?

В санскритските текстове на древноиндийския епос Махабхарата, състоящ се от 18 книги и наброяващ повече от 200 000 стиха, се съдържат сведения за религията, разбиранията за света, обичаи, история на древна Индия, както и легенди за техните богове и герои. Епосът датира около 1500 година преди нашата ера, но описаните в нея събития са се случили доста по-рано, десетки хиляди години назад.

Значителна част от Махабхарата е посветена на военни действия с участието на богове, полубогове и хора. Учените считат, че тези събития се отнасят към полулегендите и историите за конфликти на територията на Индия с племена от севера (арийци). И най-загадъчното - измежду обичайните истории за древни сражения се срещат доста подробни описания на битки, в които е включена... артилерия, ракети, бойни самолети и дори ядрено оръжие!

В Дронапарва, една от книгите от Махабхарата, се разказва за сражение, по време на което има взривове на снаряди, приличащи на огромни огнени кълба. В същият текст е описано и възникването на огромен облак с форма на гъба, който е характерен за... ядрените взривове. Облакът е описан като постепенното разтваряне на чадър. А интересното продължава... След тези взривове храната станала отровна, а останалите малцина живи хора се разболявали от нещо като лъчева болест - те повръщали, косите и ноктите им падали, а след това настъпвала и смъртта.

В текстовете се говори, че намиращите се в зоната на въздействие хора можели да се спасят, ако внимателно измият целите си тела във водите на реките. Това е нещо като описание на процеса на дезинфекция след преминаване през заразена с радиация зона.

Ето и цитат как в Махабхарата и в Рамаяна (древноиндийска епична поема) е представено използването на оръжие, което може би е ядрено: "Един-единствен снаряд се взриви със съкрушителна сила. В небето се възвиси нагорещен стълб от дим и ослепителен пламък със светлината на десетки хиляди слънца. Това беше оръжието Желязна мълния, превърнало в пепел целите раси Врисхни и Андхака. Телата на загиналите бяха толкова обгорени, че не можеха да се познаят, а всички птици наоколо останаха без пера. След няколко часа храната бе отровена напълно, а от огъня се спасиха малцина воини, които се хвърлиха в реката, за да измият себе си и оръжията си."

На какво са летели?

За всяко ядрено оръжие са необходими и „средства за доставка“. В Махабхарата се говори, че този проблем е бил решен. В епоса има подробни и реалистични описания на конструкции на ракети, самолети и дори на странни апарати и устройства.

Най-подробно обаче се разказва за древните самолети - вимани. В книгата Самарангана Сутхатхра те дори са сравнявани помежду си по типове. Изреждат се преимуществата и недостатъците на всеки вид, летателни характеристики, начини за приземяване. Особено внимание е отделено на свойствата на конструкционните материали - дърво, леки метали и сплави, както и вещества, използвани за създаване на движеща сила - тяга. Към последните странно защо е добавен и живакът.

Ето описание на полет на вимана: "С помощта на живак вимана може да придобие мощност, сравнима с тази на мълниите. Ако нейният железен двигател бъде напълнен с живак, а връхната й част се нагрее, то тя започва да развива мощност, издавайки звуци, подобни на рев на лъвове. След това машината мигновено се озовава в небето".

В Рамаяна се разказва, че хората видели бог Рама и жена му Сита по време на полет от Шри Ланка към Индия. При това авторът пише всичко с такива подробности, които могат наистина да се видят само от голяма височина. Иначе самият древен самолет се описва като "притежаващ невероятно висока скорост, маневреност и разполагащ с помещения с прозорци и удобни места за седене".

Противниците на ядреното оръжие

Характерно е, че и в двата споменати епоса се изказват безпокойства от последствията след употребата на ядреното оръжие. В Махабхарата има строфи, които могат напълно да се използват от днешните борци за свят без такива оръжия. Ето един от лозунгите: "Вие, жестоки и подли хора, упоени и заслепени от властта с помощта на вашата Желязна мълния, ще донесете гибел на собствения си народ“. Рамаяна допълва: "Стрелата на смъртта има такава мощ, че може за една минута да унищожи цялата Земя".

В книгата Маусалапарва има стих за пробуждащото осъзнаване за това, че ядреното оръжие представлява истинска заплаха за целия свят. Там дори се споменава и за нещо подобно на ядреното разоръжаване в наши дни: „След тягостни размисли Господарят заповяда Желязната мълния да бъде унищожена – да бъде разбита на парченца, а те да се смелят на прах. Повика хора, които да хвърлят този прах в морето“.

Пришълци или хора?

В книгите на Ерих фон Деникен се описват немалко фрагменти от древни текстове на различни народи, в които очевидно се описва действието на ядрено оръжие. Затова този автор, както и много други от години насам са убедени застъпници на тезата за контакти на човечеството с извънземни, които са се случили още в дълбока древност.

Той смята, че оръжието за масово унищожение е използвано в древността от извънземни цивилизации, а не от самите хора. Неговите заключения са, че е доста малко вероятно цивилизовани пришълци да решат да използват ядрени бомби срещу земляните, въоръжени с лъкове и стрели. Даже да оставим настрани моралната част на въпроса, то умните извънземни биха съобразили, че подобно нещо ще е „икономически нецелесъобразно“. И със сигурност биха имали подръка нещо също толкова ефективно, но не толкова замърсяващо и съкрушително.

Така че предполагаемите ядрени войни в миналото вероятно са водени не между напредналите пришълци от Космоса и земните селяни, а или между самите пришълци, или между хора, достигнали напреднало технологично ниво – особено във военната област. И тъй като сведения за такива явления има в много култури, конфликтът вероятно се е разпростирал по цялата планета. И след като тези древни цивилизации вече не съществуват, то използването на ядрено оръжие от тяхна страна би било добър урок за днешните суперсили.