Преди известно време отворихме темата за Windows алтернативите с кратко представяне на Ubuntu - една от най-популярните съвременни дистрибуции на безплатната операционна система Linux. С появата на новия Windows 8 и доста смесените чувства, които той предизвика у огромната маса дългогодишни Windows потребители, тази позамряла през последните години дискусия отново придобива актуалност.

Драстичните промени, които Microsoft предприеха по отношение на потребителският интерфейс, накараха много хора да се чудят нужно ли е да заплащат допълнителна сума пари за операционна среда, която изисква от тях тотална промяна в ежедневните им и работни навици; екстра време за разучаване и усвояване на нови техники за контрол и управление.

Ако и вие сте сред тази група потребители, алтернативата, за която ще стане дума, може да ви се стори интересна.
Тя се нарича Linux Mint и макар да е базирана на споменатия вече Ubuntu, по всеобщо мнение е много по-приятелски настроена към потребителите (особено тези, идващи от Windows среда) и готова за работа out-of-the-box (т.е. веднага след инсталацията си).

 

Що е то Linux Mint?

Това поредно превъплъщение на вездесъщия Linux стартира през 2006 като вариант на вече съществуващата тогава Ubuntu. Основната идея на авторите й е създаването на максимално лесна и достъпна за работа операционна среда, ориентирана към десктоп потребителите.

Първите й версии се базират в значителна степен на Ubuntu кода, но след версия 2.0 (Barbara), Mint поема изцяло по свой път, като се възприема същият 6-месечен цикъл на обновяване. Интересното е, че при това съвместимостта между двете операционни системи се запазва.

 



Друга любопитна подробност относно Mint е, че всяка от версиите й (14 до момента) носи различно женско име в азбучна последователност - първата е Ada, следва Barbara, после Cassandra и т.н.. Последната е известна като Nadia и според феновете на Mint е едно от най-добрите издания до момента с редица подобрения, повишена стабилност и бързина.

 

Linux вместо Windows или и двете?

Като всяка друга съвременна Linux дистрибуция, Mint може да се свали напълно безплатно от сайта на операционната система под формата на дисков имидж. Можете да го запишете върху DVD или USB флаш устройство, след което вече имате на практика работеща операционна среда - не е нужно да инсталирате нищо върху твърдия си диск или да изтривате текущата си ОС (била тя Windows или друга Linux дистрибуция).

Така че, ако просто искате да се запознаете с Mint и да прецените струва ли си да преминете към нея, можете просто да я стартирате от DVD или USB флаш устройството си и да я изпробвате.


Още повече за разлика от Windows, хардуерните изисквания към системата, които предявява Mint, са една идея по-скромни - дори 600 MHz процесор и 512 MB оперативна памет са достатъчни, за да я инсталирате и разгледате. Разбира се, за комфортна работа ще ви трябват поне два пъти по-бърз процесор и двойно повече памет.

Добре познатото старо

Колкото и странно да звучи, ако идвате от Windows среда (по-специално версии до 7), може с изненада да установите, че се чувствате много повече "като у дома си", отколкото в странния, причудлив и непознат свят на Windows 8.

Основната десктоп среда на Mint, наречена Cinnamon, ще ви посрещне с добре позната ви комбинация от Start меню (в случая Mint меню) и Taskbar лента, която можете да разположите където пожелаете по работния плот - най-долу (както повелява традицията), горе или встрани.

Нещо повече - ако щракнете с десния бутон на мишката върху Taskbar лентата, ще откриете, че за разлика от Windows в Mint функционалността й е разширена и върху нея могат да се добавят така наречените applets (widgets) - малки иконки, препращащи за бързо извикване на полезни функции, като например достъп до кошчето,  изобразяване на системна информация, като скоростта и натоварването на процесора или показване на дата и час. По подразбиране върху Taskbar лентата ще откриете и иконка за контрол на звука, мрежовата връзка (кабелна или безжична).

Десен клик върху работното пространство пък ще ви даде достъп до друго познато меню - Appearance Properties, откъдето можете да смените изгледа на десктопа си, да изберете тапет за него или да смените цветовата гама на интерфейса.

За по-традиционно настроените Linux потребители пък Mint предлага поддръжка и на алтернативен десктоп интерфейс - известен до неотдавна като GNOME, но преименуван на MATE. Разликите са незначителни, при все че авторите му твърдят, че работата с него е една идея по-бърза и стабилна. Разбира се, и MATE и Chinnamon се предлагат като безплатна опция и могат да бъдат свалени и изпробвани по всяко време напълно свободно.

За да улеснят още повече прехода за дългогодишните Windows потребители, създателите на Mint са включили в новата 14 версия на операционната система и нов файлов браузър, наречен Nemo. Работата с него не се различава особено от боравенето с добре познатия ни Windows Explorer - структурата с директориите (папките) на твърдия ви диск е разположена вляво, а вдясно се изобразяват иконите на различните файлове.

Друга интересна добавка в Mint 14 е Workspace On-Screen Display (OSD). По същество това представлява опция за добавяне на виртуални работни пространства, във всяко от които могат да бъдат стартирани различни комбинации от приложения. Превключването между тях става (подобно на Windows 8) с помощта на така наречения hot corner контрол - ако придвижите показалеца на мишката до горния ляв ъгъл на работния плот, се активира OSD менюто и можете да управлявате наличните си виртуални десктоп пространства, да създавате нови или да затваряте вече съществуващите.

Производителност

Основният плюс на Mint пред Ubuntu (a в частност и пред Windows 7/8) e видимо по-добрата производителност, която демонстрира системата. Ако поработите известно време с нея, със сигурност ще ви направи впечатление, че менютата, превключването между няколко отворени прозорци на различни приложения, отваряне и затваряне на папки и файлове става доста по-пъргаво и плавно, отколкото при споменатите две ОС.

Дори и визуално интерфейсът се движи по-гладко и плавно, създава усещане за гъвкавост и бързина.

 

 



Освен това веднага след стартирането на операционната система ще ви направи впечатление, че с Mint получавате пълнофункционална работна среда в комбинация със солиден комплект приложения, покриващи на практика всички аспекти на ежедневната десктоп употреба:

Интернет: Firefox 16 (браузър), Thunderbird 16 (клиент за електронна поща), Pidgin Internet Messenger (чат агент), Transmission bit-torrent client (клиент за сваляне на торенти), XChat IRC (IRC чат)

Графика: GIMP 2.8 (мощен редактор за цифрови изображения), document viewer 1.4.0, Eye of Mate viewer, Gthumb 3.0.2 image viewer (приложения за разглеждане на документи и снимки)

Мултимедия: Banshree music player (музикален плейър), Brasero CD/DVD writer (приложение за запис на оптични дискове), Gnome MPlayer, Movie Player, VLC 2.0.4 (видео плейъри)

Офис: LibreOffice 3.6.2.2 writer, calc, impress, base, draw (на практика пълнофункционална алтернатива на Microsoft Office пакета за работа с документи, електронни таблици, бази от данни и презентации)

Разбира се, не са забравени и архиватори (Archive manager), както и голям набор от забавни игри.

Специално в този аспект една от най-често изтъкваните слабости не само на Mint, но и на всяка Linux дистрибуция е липсата на гейминг поддръжка. Огромна част от съвременните РС заглавия се издават във версии само и единствено за Windows (рядко и за Mac OS) и това е една от основните причини запалените почитатели на видеоигрите традиционно да странят от Linux.

Една от последните инициативи на гиганта Valve (организиращи и поддържащи мрежата за онлайн дистрибуция на игрални заглавия Steam) обещава да промени това.

Неотдавна Valvе официално стартираха специална версия на мрежата си, предназначена специално за Linux потребителите (Steam for Linux), а компании като Nvidia обявиха, че подкрепят тази инициатива, и вече започнаха да предлагат редовно актуални Linux версии на драйверите за графичните си карти.

Понастоящем каталогът от достъпни заглавия все още е доста рехав - представени са едва 26 игри, но за сметка на това средната цена на заглавията в този скромен каталог не надхвърля 14 евро!

Отделно най-нетърпеливите да скъсат с Windows геймъри винаги могат да опитат приложението Wine, позволяващо стартирането на широк кръг приложения, предназначени за Windows в Linux среда.

Тагове: