От години човечеството се стреми да изобрети летателен апарат, който да има формата и възможностите на прословутите летящи чинии, които сме свикнали да бъдат идентифицирани като космически кораби на извънземни цивилизации. В тази насока вече има успешни разработки, някои от които дори вече са достъпни за масовия потребител (чиниите на Пол Молер). Повечето от тези апарати обаче имат скромни способности, летят прекалено ниско, използват традиционни двигатели и стандартни методи за придвижване в пространството. Съвсем различна от всичко това е летящата чиния на Субрата Рой от университета Флорида. Неговата машина вероятно ще се превърне в първото в света летателно средство, което се движи, благодарение на специалните свойства на плазмата.

Безкрило летателно средство
Субрата Рой нарича своето изобретение WEAV, което е абревиатура на Wingless Electromagnetic Air Vehicles в превод Безкрило електромагнитно въздушно превозно средство. Ученият дори е подал заявление за издаване на патент за необикновения апарат. Според него той може да бъде квалифициран като миниатюрна безпилотна летяща машина, предназначена за разузнаване, наблюдения и събиране на различни данни. Всъщност летящата чиния може да се използва във всички сфери на дейност, които изискват на борда й да се монтира и пренася известно количество специална електроника с неголямо тегло. Например камери и датчици. Те ще могат напълно безопасно да се транспортират, тъй като WEAV няма да разполага с никакви подвижни детайли, които да пречат на спец оборудването.
Исканията за издаване на патент съвсем не са безпочвени Рой вече се е съсредоточил върху създаването на работещ прототип на плазмена летяща чиния, който успешно да демонстрира представените от него на теория възможности. Летателният апарат обаче ще е със съвсем скромни размери той ще има диаметър от едва 15 сантиметра. Както се предполага, устройството ще е кръгло и с почти плоска горна и долна повърхност, като донякъде ще напомня любимото на малчуганите фризби. Според предварителните проекти машинката ще бъде достатъчно лека, ще използва при движението си енергията на вградена в корпуса й батерия и ще лети напълно безшумно. Строежът на апарата е стартирал още през лятото и учените се надяват до края на годината да представят пред света напълно функциониращ прототип.

Плазма и електричество
Както вече стана ясно, впечатляващото в летящата чиния на Рой е не нейната форма и външен вид, а летателните й възможности и плазменият й начин за придвижване. Устройството ще може да изпълнява всевъзможни въздушни маневри, каквито познатите ни летателни апарати не са способни да предприемат. Освен това, както се очаква от една типична летяща чиния, то ще излита и каца абсолютно вертикално и ще лети напълно безшумно. Всичко това ще бъде постигнато без наличието на каквито и да било реактивни двигатели, ротори, винтове или други широко използвани машинарии. Няма да бъде прибягнато и до никаква антигравитационна система.
Тайната на разработката се крие в т. нар. магнитохидродинамични ефекти. Казано по-просто върху повърхността на апарата ще бъдат разположени десетки електроди, които ще йонизират най-близкия до корпуса слой въздух, превръщайки го в плазма. Едновременно с това през йонизирания газ ще преминава мощно електричество. В резултат получената при взаимодействието на плазмата и тока сила ще бъде използвана за задвижването на апарата. Нестандартната форма на WEAV в случая е благоприятна, тъй като е постигнат максимален контакт на повърхността на машината с въздуха и се гарантира стабилност на апарата, дори при непредвидени пориви на вятъра.

Реализъм и ентусиазъм
Въпреки миниатюрните размери на прототипа, Рой твърди, че може да бъдат изработвани и плазмени летящи чинии с по-големи габарити. Той дори не изключва и варианта за конструирането на пилотируема версия на летателния апарат. В противовес на неговия ентусиазъм обаче се прокрадват мненията на песимистично настроени учени, които смятат, че все още съществуват много въпроси за решаване, свързани с разработването на плазмено летателно средство. Сред тях е и проблемът с осигуряването на достатъчно мощен източник на захранване с достатъчно малко тегло. Неизяснен е и моментът дали комуникационната връзка между летящата чиния и евентуална наземна станция за командване ще протича безпрепятствено. Мотивите на критиците са, че има вероятност плазмата около WEAV да попречи на излъчването и предаването на информация между двете. Не е ясно също дали придвижването на четящата чиния в Космоса ще се осъществява без инциденти. Спорен някои учени в космическото пространство апаратът може да попадне на друга плазма или на частици от слънчевия вятър, които биха го отклонили от правилния курс на летене или биха нанесли непредвидени на този етап щети на машината.

Въпреки всички тези неясноти, Рой е категоричен, че WEAV е апарат със сериозно бъдеще и големи възможности. Той дори смята, че плазмената летяща чиния е особено подходяща за изучаването на други планети с атмосфера. WEAV е идеален инструмент за изследване на Титан, спътникът на Сатурн, който се характеризира със слаба гравитация и атмосфера с висока плътност, коментира ученият от Флорида.
Явно увереността на Субрата Рой е съвсем основателна, тъй като към неговото изобретение интерес вече са проявили от NASA и от Военните сили на САЩ. А тяхната заинтересованост е достатъчно красноречив факт за значимостта на всеки проект или разработка.
Текст: Анна Маринова

Тагове: