
В центъра на Луната има горещо метално ядро, обвито с течна мантия, твърдят учени от NASA и университета Тулуза във Франция. Ядрото е с диаметър от около 330-360 км, като вътрешността му (сфера с диаметър от около 240 км) е твърдо желязо. Диаметърът на обкръжаващата го мантия пък е 480 километра. До този извод учените стигнали, след като провели повторен анализ на данните, събрани от сеизмографите за лунната повърхност в средата на 70-те години на миналия век. Сега експертите използвали нови изчислителни мощности и съвременни начини за анализ на сеизмични данни - методи, съществено променени през последните 40 години. Това позволило да получат важни научни данни от информация, която дълго време е била считана за безполезна.
Новите знания ще позволят на хората да разберат по-добре механизма на формиране на Луната и нашата планета, се пояснява в списание Science, където има публикувана статия за изследванията на специалистите.
На Луната се случват много по-рядко "лунетресения", отколкото на Земята стават земетресения. Оставените на повърхността на нашия спътник сеизмични датчици отчитат много по-бавни сеизмични вълни, в сравнение с тези на родната ни планета. Освен това на повърхността на Луната има множество кратери - белези от сблъсъци на малки тела с естествения ни сателит. Те маскират разпространяването на сеизмичните колебания в горните слоеве на скалистата лунна повърхност. Съвкупността от тези фактори досега пречеше на учените да анализират сеизмичните данни от средата на 70-те години, когато всъщност информацията била получена.