Треска за злато в Космоса

Десетките хиляди астероиди, които обикалят Слънцето, винаги са предизвиквали засилен интерес в учените. Отломките, които се носят из Слънчевата система, обикалят ни и падат на различни места, представляват източник на информация за това, как някога се е формирала Земята, тъй като те са буквално парчета, останали от образуването на вътрешността на планетите. Астероиди са били проучвани с цел анализиране на химическия процес, както и условията, чрез които се е създала Земята преди милиарди години. Но по-важното напоследък е, че в тези летящи около и към нас космически тела се съдържат злато и някои ценни суровини. И че те могат да бъдат извлечени от нас – хората.

Всяко зло за добро

Доказано е, че потенциално астероидите са опасни – те се движат с голяма скорост, неконтролируе­ми са и много често се доближават до Земята. Ежедневно върху нас падат тонове междупланетен материал, който обаче се разпада на съставните си части в атмосферата и така частиците реално са доста дребни.

На всеки 100 години се предвижда вероятността скалисти или железни астероиди с дължина, по-голяма от 50 метра, да достигнат повърхността на Земята, без да се разпаднат и да предизвикат глобални бедствия при сблъсъка – разрушения, приливни вълни, замърсявания, които да блокират частично слънчевата светлина, пожари и др. Разбира се, вероятността това да се случи не е особено голяма – но дори и малка, тя предполага сериозното проучване на различните видове астероиди, тяхната композиция, структура, размери и бъдещи траектории.

Смята се, че всеки от астероидите между Марс и Юпитер съдържа средно 30 млн. тона никел, 1.5 млн. тона кобалт и около 7500 тона платина.

Добрата новина е, че астероидите, които няма как да накараме да спрат да обикалят около нас, в действителност могат и да ни свършат добра работа. Нещо повече – тези астероиди, които потенциално са най-опасни при евентуален сблъсък с планетата ни, са именно онези, които най-лесно могат да се използват за извличане на суровини, от кои­то впоследствие може да се извлича например ракетно гориво.

Внимателното проучване на състава определени орбитиращи тела определя кои от тях съдържат ценни метали, вода и най-различни други продукти. Изчислено е, че съвкупността от целия суровинен материал, който може да бъде извлечен от астероидите, намиращи се в орбитата между Марс и Юпитер, би бил равностоен на 100 милиарда долара за всеки човек на Земята в наши дни, а според някои автори един от тези астероиди съдържа в себе си 30 милиона тона никел, 1.5 милиона тона кобалт и 7500 тона платина. Извличането от тези потенциално опасни летящи тела на съставки, така ценни за човечеството, определено е плюс, въпреки опасността, която те представляват.

План за действие

На 24 април 2012 година бе обявен план за действие от предприе­мачи, заели се с разработката на роботи с цел те да бъдат изпращани да извършват миньорска дейност директно върху астероидите. Компанията се нарича „Планетарни ресурси” (Planetary Resources) и сред учредителите й са режисьорът Джеймс Камерън и Лари Пейдж, директорът на компанията Google. Според основателите на амбициозната компания факт е, че в Космоса има почти безкрайни количества метали и ако това изобилие може да бъде доведено на Земята, то то ще улесни изключително много живота на нашата планета, като се ползват дори за масово производство на различни уреди.

В Космоса има безкрайно количество метали, които са ценни на нашата планета.

Те планират до 2020 година да създадат в Космоса депо за зареждане, като ползват вода, извличана от астероидите, след което да я превръщат на място в течен водород и течен кислород и да я ползват за ракетно гориво. Оттам то може да се праща към Земята, за да зарежда спътници и космически превозни средства. Планът на компанията се приема с известен скептицизъм от различни учени, които не смятат, че той е ефективен, макар че платината и златото в момента струват 35 паунда грама. Ако след една мисия на НАСА бъдат извлечени само 60 грама материал от астероид и донесени на Земята, то той ще струва около 1 милиард щатски долара. От „Планетарни ресурси” признават обаче, че за да бъде успешен планът, трябва да се разработят технологии, кои­то да свалят цената на полетите в Космоса. Идеята е да се разработи роботизирана индустрия за копаене в Космоса. За да се постигне това, са нужни много анализи и проучвания, постигнати чрез специално построени сателити в орбитата на Земята, кои­то да локализират потенциални подходящи астероиди, намиращи се близо до нас. Значително количество малки космически телескопи с различни сензорни способности ще излетят именно с тази цел. Първият модел космически телескоп на компанията се нарича Arkyd-100.

Добивът и обработката на суровините в Космоса е нещо, което изправя учените пред предизвикателство.

Следващата стъпка от плана е изпращането на сонди до подбрани астероиди, за да  сканират в дълбочина и да съберат проби. Те ще бъдат анализирани подробно след мисиите. За подбирането на астерои­ди, които съдържат благородни метали като злато и платина, от компанията твърдят, че ще е нужно поне едно десетилетие. Крайната цел е да се постигне изцяло роботизирана миньорска дейност върху астероидите и да транспортират извлечената продукция към мястото, където е нужна. В допълнение към извличането на индустриални и благородни метали за космическа и земна употреба надеждата е да се извлича и вода – нещо жизнено­важно за живота на нашата планета. Не по-малко важно е и да се постигне безопасност и да се намали шансът за сблъсък с нашата планета – от „Планетарни ресурси” искат да се опитат да контролират орбитата на малките астероиди, които потенциално биха ни застрашили.

Как?

Всичко това звучи прекрасно, но на практика може да възникнат проблеми. От една страна, това е мултимилиардерски проект, свързан със спънки и възможен провал. Друг проблем е, че астероидите от своя страна също са непредвидими – те се движат, почти нямат гравитация и техниката на събирането на ценните материали и тяхното придвижване трябва да е изключително интелигентно построена: оборудването да е леко и лесно за транспортиране, техниката за събиране на материалите да пречи те да се разлетят във всички посоки, а също така да е достатъчно тежка, за да се бори самата тя с липсата на гравитация. Сложно ще е и извличането на материалите – тяхната обработка е твърде различна във вакуума вън от атмосферата на Земята. Постигането на миньорска дейност в Космоса е цел на различни нации – например Япония планира да изпрати скоро сонди на Луната, които да проучат възможността за извличане на ресурси и от там. Това би могло да амбицира САЩ още повече в старанието им да изпреварят конкуренцията в реализирането на космическо миньорство.

Япония е сред страните, които възнамеряват да извличат ресурси от дълбините от Луната.

Трябва да се вземат предвид и влиянията, които има откритият Космос на технологиите и астронавтите – както и обратното. Замърсяванията са неизбежни, но това може да се приеме с цел вис­шето благо и да се контролира, така че да не е прекалено.

Между 4 и 10 години ще изминат, преди всичко това да се получи на практика. Факт е обаче, че наближава нова ера в извличането на необходими за живота ни материали – както и че изразът „природни ресурси” придобива нови значения. Очакваме и нови идеи, които несъмнено ще водят техническия прогрес по-нагоре и по-далече, отколкото се вижда с просто око.