Според ново проучване Юпитер не е просто най-голямата планета в Слънчевата система, но тя е и най-старата. Екип от учени от Lawrence Livermore National Laboratory в Калифорния и университета в Мюнстер в Германия са открили, че ядрото на Юпитер е било 20 пъти размера на Земята един милион години след формирането на Слънцето преди около 4.5 милиарда години. Тъй като новородените звезди са склонни да освобождават енергия, която издухва газта и праха за образуване на планета, газовият гигант трябва да е могъл да абсорбира материя много, много бързо.

Учените стигнали до това заключение благодарение на анализ на изотопи на молибден и волфрам в някои метеорити, пандали на Земята. Те отрили, че изследваните метеорити съдържали два слоя различни компонента, характерни за ранната Слънчева система. След изследването на молибдена, станало ясно, че единият слой съдържа материали от звезда, различна от нашата. Данните от изотопите на волфрам показали, че двата слоя са разделени във времето между 2 и 3 млн. години. Най-вероятният механизъм за отделянето на двата слоя на метеоритите е формирането на Юпитер, казва Томас Крюер, ръководител на изследователския тим.

Според него Юпитер се формира толкова бързо и е толкова голям, че не позволява на двата отделни слоя от ранен материал от Слънчевата система да се смесят. Двата слоя са открити от Крюер и групата му чрез измерване на изотопи в метеоритните проби. Така откриват, че всеки от двата слоя е съществувал едновременно с другия по едно и също време в ранния период на Слънчевата система. Въпреки това не са се смесили, защото нещо им е попречило. Според учените това е формирането именно на Юпитер.

За разлика от проби, с които изследователите разполагат от метеорити, попаднали на Земята или от части от повърхността на Марс и на Луната, учените не разполагат с материал от самия Юпитер, затова използват именно изотопния анализ на метеорити, паднали на Земята. Това внася известна доза несигурност в получените резултати, които макар да са много интересни, се нуждаят от още анализи и изследвания, за да бъдат подкрепени и да се определи времето на формиране на Юпитер в ранния период на Слънчевата система. Това е мнението на професора от университета Корнел, Джонатан Люнайн. Юпитер е една от най-интересните планети в нашата Слънчева система. Неговата маса е  по-голяма от масата на всички останали планети от Слънчевата система, а неговата гравитация е помогнала да се формират орбитите на останалите обекти в цялата Слънчева система.