Apple, Google и Microsoft екосистемите: приказка за трите градини

От време на време се замислям колко сигурен се чувствам в екосистемите, в рамките на които съществувам във виртуалното пространство. Използвам комбинация от хардуер, софтуер и услуги на Apple и Google и рядко се чувствам ограничен, а още по-рядко имам усещането, че дадени възможности или функции, от които имам нужда, липсват. 

Все по-често обаче през съзнанието ми преминават по-тъмни мисли, свързани с това, колко трудна би била потенциална промяна. Сигурен съм, че по-технологично ориентираните читатели също са изживявали подобни моменти. Тогава, когато искате да започнете да използвате нова услуга, ново устройство или дори нова платформа, но се отказвате за отрицателно време, тъй като те не биха се вписали добре във вече изграденото ви работно поле. 

Apple и Google – две различни градини със сходни концепции

Често наричат екосистемата на Apple "оградена градина". Че продуктите и услугите на компанията се определени като затворени, а потребителите – като овце. От друга страна, привържениците на Google намират Android и цялото портфолио на компанията от Маунтин Вю за отворено, позитивно и либерално. Както твърди мотото на Лари Пейдж и Сергей Брин – "Не бъдете зли". 

Ако оставим настрана колко абсурдно е да си привърженик на отделна компания, игнорирайки останалите, осъзнаваме, че сходствата между Apple и Google всъщност са повече от очевидното. Целта на двете компании е да задоволят всяко възможно кътче на нуждите ви, дори най-тъмната и малка неосъзната потребност, без да се налага да излизате от градината. Всяко напускане на екосистемата е загуба за Apple и Google. Именно затова извличането на организираната ви с години информация и пренасянето й в друга услуга не е особено лесно, а понякога е и невъзможно за обикновените потребители. Преобладаващата част от услугите на Apple не може да се използват продукти на други компании освен ако това не е крайно наложително (iTunes, Photo Stream, iCloud.com). Портфолиото на Google пък може да се използва под всякакви платформи, тъй като е предимно уеб базирано, а и са налични приложения, но изживяването в рамките на платформите от Маунтин Вю винаги е по-приятно. Gmail приложението за Android е на светлинни години пред това за iOS, а Chrome ви предоставя безбрежно синхронизиране, стига да не използвате друг браузър. Целите на двете компании са различни, докато не погледнем от по-високо. Apple е компания, която печели предимно от стойността на продуктите, които продава – комбинация от хардуер и софтуер.

Google, с риск да дам начало на гореща дискусия, печели от реклами, а всички услуги и платформи, които компанията разработва, са с цел рекламите на Google да получат повече импресии. Именно затова всяко Android устройство е златна мина и Google признава, че придобиването на компанията на Анди Рубин вероятно е най-добрата сделка, която екипът някога е правил. Всяко Android устройство, дори евтините продукти с китайски или индийски произход, които не идват с Google Apps, показва на собственика си Google реклами по всевъзможни канали. 

Общият извод е, че както Apple, така и Google имат интерес да направят екосистемите си максимално трудни за напускане. И, да, признавам, че в случая с момчетата от Купертино това е с поне една идея по-сложно. Въпреки услуги като Data Liberation Front обаче Google също е "зла" компания, без значение колко запалени Android привърженици твърдят обратното. 

Microsoft – груби ограничения

Microsoft остава в сянката на Apple и Google все по-често в наши дни. В сянка остават и ограниченията, които компанията налага с новите си платформи. Windows Phone има особено място в сърцето ми, което ще се опитам да обясня с вероятно слаба метафора. Изключително красива и интелигента жена, която срещам всеки ден и дори виждам невероятното ни бъдеще заедно. Влюбен съм, при това не само по външните признаци. След като започвам да се запознавам с нея, осъзнавам, че ако искам да съжителстваме в разбирателство, трябва да се откажа да общувам с по-голямата част от приятелите си. По-късно да прекъсна и всякаква комуникация със семейството си, след което разбирам, че жената Windows Phone не може да готви повечето от любимите ми ястия, не може да си говори с мен, докато прави други неща, и не ми позволява да обсъждаме други теми освен тези, които е включила в предбрачния си договор. Родителите на красавицата в лицето на Стив Балмър и Стивън Синовски ми обещават, че с времето тя ще започне да покрива повече теми и най-накрая ще се научи да говори на български, макар след толкова месеци да започнах да свиквам с руския й акцент (няма друга подредба на кирилица). Освен това мис Windows Phone има и неприятно родословно дърво, с което съм длъжен да общувам ежедневно. 

Виждам целия този сценарий всеки път, когато се изкушавам да си купя Windows Phone. Това се случва поне веднъж в месеца. Платформата обаче няма българска клавиатурна подредба, не може да работи със Skype (който е собственост на Microsoft) във фонов режим, а голяма част от приложенията, които ползвам, не са налични или не са особено добри.

Всичко това може да бъде преглътнато, докато не си спомням, че съм длъжен да структурирам работното си поле около пакета от приложения на Microsoft, който не е и наполовина толкова добър, колкото този на Google.

Чашата прелива с идеята, че за да се разбирам добре с дамата, трябва да се обрека да търся с Bing. Винаги. Навсякъде. За всичко. 

След като този сюжет премине през главата ми за няколко секунди, поглеждам към вече позахабената откъм интерфейс iOS. "Зла" или не, тя ми позволява да използвам както приложения на Apple, така и такива на Google. Предоставя ми фонетична и БДС подредба, макар езикът ми да се говори от няколко милиона души, работи със същия този Skype на Microsoft, при това 24/7. И забележете – дава ми възможност да избирам между Google, Bing и Yahoo. Поглеждам към стриктно подредените си папки с приложения и цялото работно поле, което съм оптимизирал с години. Поглеждам към iPad-а си, който се синхронизира съвършено с iPhone-а, а после се сещам, че прекарвам преобладаващата част от деня си пред два Mac-а, които също са отлично свързани с iOS устройствата ми. Замяната на iOS с Windows Phone би означавала да жертвам цялостта на работното си поле, което съм изграждал с години и което съм настроил толкова фино, че всяко малко излизане от градината би било в мой ущърб. 

Именно тук идва проблемът. 

Ограничаване на избора

Ако все още не сте разбрали каква е идеята ми (което не би било добре за мен или за вас), ще се опитам да я синтезирам без горната драматична история. Всъщност отново ще използвам метафори. 

Достатъчно е да използвате повече от една услуга на дадена компания или да имате поне един неин продукт, за да започнете да се обвързвате. Без да усетите, вие вече сте в рамките на затворената й градина. И докато затворените градини на Apple и Google са изпълнени със свързващи ги тунели, някои от които са изключително удобни, продуктивността спада с всяко въвеждане на външни услуги или устройства. 

От друга страна, може да се стремите да използвате разнообразни продукти и услуги и да бъдете "поравно" обвързани с всички – това ще доведе просто дo ниска продуктивност и казано по народно – мишмаш. 

Мнението ми за обвързването с екосистеми не е негативно. Напротив, докато всичко в рамките на градината работи както трябва и задоволява нуждите ми, нямам проблем да бъда "овца" или дори козел, а защо не и Чупакабра. Понякога обаче виждам неща, които харесвам повече, но не мога да използвам, защото са от другата страна на оградата. Отвъд нея обаче няма безкрайни зелени поляни, изпълнени с невероятен и независим софтуер и хардуер, обвързани от отворени стандарти, които работят заедно в мир и хармония. Има просто още една затворена градина с пътеки от разноцветни живи плочи с движещи се иконки. А в средата гордо си стои изплезеният главен градинар, който се пита защо пазарният му дял така и не спира да левитира около 1%.