Добрите, лошите и злите интерфейси - част II

Макар и да излезе през миналата година, най-вероятно си спомняте първата част на статията, посветена на естетиката на съвременните интерфейси. В нея споделих, че далеч не съм привърженик на наподобяващите или skeuomorphic визии. Ако сте пропуснали да прочетете краткия едиториал, може да поправите тази грешка и да кликнете тук. 

Както обещах, във втората част от статията ще разгледам “чисто дигиталните” интерфейси - тези на Windows Phone и до известна степен на Android Ice Cream Sandwich и Honeycomb. 

Автентично дигитални

С представянето на Windows Phone Microsoft рязко се откъсна от старата си интерфейсна концепция. Докато с Windows Mobile Стив Балмър и компания се 

опитваха да пренесат стандартното Windows изживяване от десктопа към малкия резистивен дисплей, Windows Phone има съвсем друга цел - максимално изчистен и удобен за “грубо” използване интерфейс. С една дума - Metro. 

Новият интерфейс на момчетата от Редмънд бе представен за пръв път в Zune HD, но имайки предвид, че вече мъртвият мултимедиен плейър не бе особено популярен, е спорно дали Microsoft е била сигурна, че цялата й бъдеща интерфейсна политика се опира на Metro. Всички основни платформи на Microsoft използват или ще използват Metro - Windows Phone и Xbox вече се базират изцяло на новия интерфейсен език, а Windows 8 (нашето видео превю тук), който включа Metro и класическия “прозоречен” интерфейс, ще бъде официално пуснат в продажба тази година. 

Със сигурност сте виждали Metro - Windows Phone се отличава значително от всички други и със сигурност би грабнала с приоритет вниманието на незапознат потребител, ако поставите смартфон с нея измежду iPhone и такъв с Android. Интерфейсът й се базира на "живи плочки" (live tiles), които са или монохромни, или използват минимално количество цветове, но винаги са до болка стилизирани и буквално крещят към какво водят. Metro е създаден, за да може да бъде използван с големи жестове, т.е. без да внимавате твърде много. Подобна е и swipe концепцията на MeeGo в Nokia N9 - надяваме се финландците да имат шанс да я приложат, но вече като част от Windows Phone. 

От естетическа гледна точка особено важно е, че Metro не копира истинския свят или не е скюоморфичен (пореден лингвистичен шамар). Не само че платформата не използва текстури, шевове и цялостни копия на (старомодни) предмети от живота (на баба ни) - новият интерфейсен език на Microsoft не разчита дори на сенки, отражения и наподобяващи анимации и транзиции. Квадратите просто съществуват върху черен или бял фон, а анимациите не се опитват да бъдат интуитивни по начин, познат ни от физическия свят. 

Защо това е добре? Защото физическият свят сам по себе си е несъвършен, било то заради законите на физиката, неизбежната текстура на някои материи, постепенното износване на почти всичко, нуждата от време за предвижване на предмети и т.н.

Колкото и абсурдно да ви звучи всичко това на пръв прочит, всъщност може да бъде избегнато съвсем лесно във виртуалното пространство - там, където то просто няма нужда да съществува. 

Живите плочки в Windows Phone са отличен пример за “автентично дигитален” интерфейс. Всъщност терминът е въведен от Microsoft. Те показват актуална информация, изглеждат красиво по футуристичен и минималистичен начин и като цяло не носят никакви качества, които имат чисто декоративен ефект. Поставете това до ориентировъчните "релефи" на клавиатурата на iPad, шевовете и подобието на билярдна маса в Game Center. 

Чувството за дизайн на потребителите трябва да се ръководи. Ако свикват с наподобяващи, но добре реализирани интерфейси като тeзи на Apple, те постепенно ще започнат да ги харесват все повече и повече и ще отхвърлят точната противоположност - Windows Phone. И макар естетиката да е едно от най-относителните понятия на света, има идеи, които са просто грешни. Представете си близкото бъдеще, когато истински календари не съществуват. Би ли било смислено да виждаме такива върху екраните на своите таблети и смартфони или би било по-добре да използваме стилизирано подобие от фини линии и цифри? 

Средната земя

Android Ice Cream Sandwich (имаме видео и за това) определено е опит за постигане на златната среда в интерфейсния дизайн. Визията на платформата е привлекателна както за свикналите с по-класически интерфейси, така и за почитателите на минимализма. Проблемът е, че и в двата случая тя намесва елементи от противоположната доктрина. От друга страна, Ice Cream Sandwich може да е началото на ново поколение интерфейси, които не се стремят към нито една от двете крайности. 

В ICS можем да видим както контраст между предните елементи и фоновете, съвременната и изчистена типография Roboto и дигитални транзиция между менютата, така и фотореалистични икони. Самият дизайнер на новия интерфейс на Android Матиас Дюарте го описва като холографски и сам настоява, че се намира между наподобяващия "означения на тоалетна" Windows Phone и "комично-анимационната" iOS. 

А вие коя интерфейсна концепция предпочитате?  

Очаквайте финалната, трета част на статията, чиято цел ще бъде да обобщи моите виждания по темата и да надникне в бъдещето и препятствията, които то налага.