Хороскоп на служителя

Текст: Емилия Кирилова

Кои са X, Y, Z

Тази класация всъщност се базира не на звездите, а на развитието на компютърните технологии в момента на раждането. Ясно е, че тези технологии напредват много бързо и определят каналите и характера на междуличностната ни комуникация. Начините, по които сме общували с родителите и приятелите си от най-ранна детска възраст, стават определящ фактор за това, как общуваме със света като възрастни – което включва общуването с колеги, с клиенти, начините за анализи и справяне с проблеми и всичко, което има отношение към това, какъв служител ставаме като пораснем. Основните две поколения, които съжителстват в съвременните „млади“ офиси, са Х и Y. Евентуално с някоя Z-ка за стажант. Горните и долните граници, цитирани тук, са ориентировъчни и могат да варират с по една-две години според семейството, града и държавата – все пак проникването на технологиите не е било еднакво бързо и интензивно в различните точки на света.

Baby boomers. Поколението X 1964–1978

Това е първото поколение, израснало със CD-та, компютри и дистанционни на телевизорите си. За да го разберем по-добре, трябва да се върнем малко по-назад, към поколението на неговите родители – т.нар. baby boomers, ярък пример за които е например Бил Гейтс. Ако baby boomer-ите са поколението, създало компютрите, то X са израснали с тях. Baby boomer-ите са поколението на възродените надежди, големите идеи и граничещата със саможертва отдаденост на тяхното осъществяване. Което на практика означава, че децата им често са били оставяни на самоотглеждане.

Поколението Х е изградено от доста индивидуалисти с подчертана склонност към риска.

Тези деца, които формират днешното X поколение, развиват уникална самостоятелност. Те не само могат да се справят с всичко сами, а предпочитат да го правят така. Което ги прави чудесни соло играчи и не чак толкова чудесни екипни. В характера на това първо „технологично“ поколение има доста противоречиви особености. Макар да не са типични екипни играчи, те са много добри ментори и обичат да предават знанията и опита си на новите членове на екипите. Смятат оперативките от всякакъв тип за досадни и губещи ценното им време (в което смятат, че сами биха свършили много повече и по-креативна работа), но са родени комуникатори. Лесно създават и поддържат контакти на всякакви нива и по всички канали, без значение дали на живо или онлайн.

Може би най-ценното им качество е тяхната гъвкавост. Тъй като от малки им се е налагало сами да откриват топлата вода, те нямат проблем да продължават да го правят. Хората от това поколение са добре образовани, но често заемат много високи и отговорни длъжности в сфери, които нямат нищо общо с дипломите им. Това са смели играчи, без страх от нови методи и територии, с подчертана склонност към предприемачество и поемане на всякакви рискове. И в същото време са много лоялни. Дори да не притежават компанията, ако не я мразят, те работят така, все едно имат акции в нея. Което, да си го кажем честно, създава проблеми в личния им живот.

Поколението Y 1978–1998

Y е най-дискутираното поколение и вероятно точно заради него се е стигнало до цялата XYZ класификация. То е най-образованото от всички предшестващи го поколения и постепенно превзема съвременните „млади“ офиси. Y-ците (наричани още милениуми) в момента са най-креативната работна сила и скоро ще заемат и голям процент от мениджърските позиции.

В същото време, особено в по-големите корпорации и в по-развитите държави, където повечето фирми имат силни HR отдели, се наблюдава резервираност към кандидатите за работа от това поколение. Причината са „авторитетни“ анализи, твърдящи, че Y младежите не зачитат авторитети, поставят акцент върху личния си живот пред служебния, свободното им време е неприкосновено, липсва им самостоятелност, стартират с високи очаквания за заплати и възможности за растеж в кариерата и т.н. и т.н. Звучи точно като кошмара на всеки работодател. И най-вероятно е обрисуван от специалисти, за които важи сентенцията на Джордж Оруел, че „всяко поколение се смята за по-интелигентно от предишното и по-мъдро от следващото“. Факт е, че Y са с различен характер и приоритети от X. Но това не е непременно лошо.

Y е най-дискутираното поколение и най-голямата и креативна работна сила на пазара в момента. Отлични екипни играчи!

Както добре се е изразил Алън Фуут, „хората приличат на своето време и съвременници повече, отколкото на родителите си“. В момента, в който Х поколението си признае две неща – че Y служителите са различни и че точно то ги е направило такива, ще види, че при правилно управление тази мощна работна сила има изключително висок потенциал. А всъщност не беше ли това истинската задача на HR отделите? Нека погледнем отблизо основните „обвинения“ към Y служителите. Не са самостоятелни? Истината е, че те обичат да работят в екип. Не защото не могат иначе, а просто са по-социални. Независимо дали имат 500 или 5000 Facebook приятели, те застават поименно зад мнението си.

Последното е съществена разлика в сравнение с X поколението, което изобрети виртуалната реалност и различните онлайн самоличности. Y ползват мрежата и социалните канали за истинска комуникация с познатите си и със света като цяло. Ако има нотка на неувереност, тя е по-скоро нужда от менторство и от обратна връзка, вероятно породена от копнежа по често отсъстващия родител. Но всъщност менторството и даването и обратна връзка е задължение на всеки лидер на екип и няма защо да се сърдим, че те искат той да си го изпълнява. Не са лоялни? В това изречение липсва най-важното – към кого и към какво се очаква да са лоялни. Вашата фирма не е тяхна фирма. Не очаквайте сляпа вярност само защото сте ги наели. Те са от поколението на глобализацията и ценностите им са свързани със света като цяло, а не с една конкретна фирма. Ако ги убедите, че този свят има полза от вашата фирма, ще е по-лесно да ги убедите да останат след 6 вечерта в нея. И най-вече – изобщо да останат в нея.

Поставят личния си живот пред работата? За деца, отгледани от родители, които са липсвали от дома заради работата си, е нормално да се подготвят да „коригират“ грешките на родителите си. Те търсят хармонията и баланса между работа и личен живот и ще са безценни служители, ако успеят да го намерят. Без кризите и чувството за вина към семейството, които X-овете изпитват.

Много HR-и са скептични при наемане на кандидати от Y поколението. Основното им „обвинение“ е в нелоялност.

В стремежа си за хармония Y-ците неусетно внасят своя дом в офисите – променят интериора, хранителните навици, цялостната атмосфера в него. Ако погледнем общата картина, се оказва, че те всъщност имат по-добра ценностна система. Би трябвало да ги ползваме за коректив, а не да се опитваме да ги пречупим. И накрая нещо на пръв поглед изненадващо – дори да не го признава, поколението Y държи на стабилността и няма особен афинитет към риска. Всъщност това е едно в основата си консервативно поколение, идващо непосредствено след родените за рискове X-ове, от чиито авантюри вероятно неведнъж се е опарвало.

Доста по-научно казано, но в същия смисъл е и заключението на т.нар. Big 4 – четирите най-големи и авторитетни компании в света на финансите и услугите – PwC, Deloitte, Ernst&Young и KPMG. В резюме – Y поколението не мълчи. То поставя изисквания – много добри изисквания, които по-възрастните често забравят да изпълняват, защото на техните години са били принудени да бъдат соло играчи. Ако може да се даде съвет към HR и изобщо мениджърите, то е да не избират отделни играчи, а да сформират екипи. А най-добрите екипи са микс от поколения, защото всяко има на какво да научи останалите.

Z поколението 1999–2011

Z-ките са още съвсем млади, но скоро и техните кандидатури ще залеят HR отделите, а специалистите не са се произнесли за тях като за работна сила. Знае се, че тя идва с нов тип интелигентност и обработва информация със скоростта на светлината. Изобщо при нея всичко се случва на скорост и потенциален „недостатък“ би бил подчертаната нетърпеливост към постигане на бързи резултати.

Специалистите, изучаващи човешкия мозък, обясняват, че той се променя на база на опита – функция, наречена невропластичност. Лондонските таксиметрови шофьори например имат увеличен хипокампус – този дял от мозъка, който им позволява да следят трафика в големия град. Типичните за XXI век задачи, в центъра на които стои обработката на купища разнородни данни, реорганизира мозъчните връзки в посока на по-лесно и по-бързо боравене с огромно количество информация. Звучи логично, шокиращото е в скоростта, с която протича процесът. Според Гари Смал, изтъкнат специалист в науката за невроните, днес човешкият мозък се променя по-бързо, отколкото го е направил в революционния момент на откриването на оръдията на труда.

Поколението Z идва с чувствително по-високо средно IQ и различно устроен мозък за светкавична обработка на купища информация.

Анализаторите също така смятат, че афинитетът към екипна работа се предава през поколение. Обяснението е просто – всяко поколение се възпитава от родители от предишното, а родителите инстинктивно поставят акцент върху качествата, които усещат, че са важни, но слаби при тях. И тъй като за Y поколението екипната работа е даденост, а като слабост се явяват липсата самостоятелност и кураж за рискове, неговите представители ще се опитат да възпитат повече самостоятелност в собствените си деца. Уловката идва от там, че не е толкова очевидно кое поколение възпитава идващите Z служители. Много често Z децата растат в семейства от поколението X. А в момента двете толкова различни поколения – X и Y, раждат нови деца, които вече се обозначават с буква от друга азбука.

Alpha бъдещето

2011-а се приема за първата година, в която започват да се раждат новите Alpha деца.

Родените след 2011 деца са първите от Alpha поколението. Мисля, че всеки, който има такова бебе, не би се учудил от смяната на азбуката за тях. Статистически средният коефициент на интелигентност се повишава с всяка изминала година, а процесът на реорганизация на мозъка, започнал при Z поколението, вероятно ще ескалира в развиване на съвсем нова функционалност у мисленето на децата на бъдещето. В момента е очевидно, че те се развиват много по-бързо от родените преди десет, двадесет и петдесет години и тепърва предстои да видим какви ще станат, като пораснат.