Да открием работата, която ни харесва

Автор: Силвия Христова

Повечето проблеми в кариерата произтичат от факта, че е трудно да се избере работно място. В началото новата позиция грабва вниманието ни, изглежда позитивна, развиваща и интересна. Случва се обаче скоро след назначаването да се окаже, че това е не толкова добро или си е направо ужасно място. Всъщност е почти невъзможно да се намери подходящата работа от първия път. Дори не е необходимо.

Има хора, които намират “подходящата позиция” от първия път. Често ги наричат fast starters (бързи предястия) и в общи линии тези хора са по-малко креативни, по-малко склонни да експериментират и естествено по-малко иновативни. Това им предрича един конвенционален, общ път в кариерата и често те се изчерпват бързо, не приемат предизвикателства и в крайна сметка се чувстват разочаровани.

Свръхочаквания

Всеки от нас е бил дете, което поглежда към небето и знае, че един ден ще стане космонавт, велик хирург, добре платен адвокат, известна актриса и така без край... Виждаш живота си като на лента и си абсолютно убеден в щастието, което ще ти донесе тази мечта. Готови сме бързо да изберем пътя от гимназията, през университета до лъскавата адвокатска кантора. Всеки студент знае, че ще стане милионер... най-късно две години след като е завършил! На петата година ще осъзнае, че може би никога няма да стане милионер и истинският му живот... в този момент ще започне. Ще цитирам проучване, направено от Американската асоциация на юристите, което казва, че едва 25% от тях биха препоръчали професията си на други хора. За тях това е досадна, трудоемка и най-вече неблагодарна работа. Зад кулисите липсват лъскавите обложки, всичко е ограбващ къртовски труд и компромиси. Това е вярно не само за американските юристи. За съжаление (или за радост!) всеки служител с над 7 години стаж на конкретна позиция би отговорил по този начин. Сценарият в крайна сметка е големи очаквания от една работа, последвани от разочарование. Да мечтаеш и да се трудиш е по-полезният подход, но когато стигнеш там, където си искал, не се страхувай от нови мечти и непознати пътечки. Да си готов да признаеш, когато дойде моментът, и просто да поемеш по новия път.

Експериментирам

Доверието в инстинкта ти е ключово и ако чувстваш, че едно място не е твоето, то по-добре бързо го напусни. Само така ще отвориш вратата за нещо ново, по-добро. Не се страхувай от дълга автобиография поне до 30-ата година, може и малко отгоре. Винаги можеш да спестиш някоя позиция в CV-то си на по-късен етап или пък да я превърнеш в предимство. Работата в различни компании, изучаването на нови неща, вложените усилия, ако ни привлича някоя конкретна област, са гаранция за успех. Всеки има право на грешки и поправки. Неосъзнато е, но по-късно човек разбира, че точно в този момент е живял най-интересната част от професионалния си живот. Всичко му предстои. Няма как да сбърка.

Избирам начин на живот, не просто работа

Когато опиташ няколко работи, ще си съвсем наясно колко ти дава една работа и какво/колко ти отнема. Ще се задържиш на тази, която отговаря на твоя темперамент и е най-близо до твоите очаквания за живота. Парите са много важни, но те, както знаем, не са цялото щастие. Всички ние рано или късно стигаме до едно и също кръстовище - кое е моят живот, възнаграждението, което получавам, или времето, отделено за любими занимания, хора, спорт? Отговорът е и двете. Бих казала - и от двете поравно, моля!

Избирам позиция и екип, които ме мотивират всеки ден

Не знам дали “избирам” е правилната дума. Все още вярвам, че човек не ги избира, а те го намират по някакъв начин или просто се случват. Както така си живея, ходя си на новата работа всеки ден, но още не зная какво да очаквам, така неусетно към третата година разбирам, че не бих могла да ги напусна без да съжалявам. Има нещо, което ме усмихва, нещо, което мога да направя по-добре, грешки, които сама съм прозряла, но никой не ми ги е извикал в лицето... Има емоция. Човекът вече е част от едно цяло и разбира, че цялото също зависи от него. Това са правилните за теб хора. Познаваш ги, когато осъзнаеш, че си полезен с това, което си. Учиш се от тях, работиш с тях, радваш им се. След години ще си тръгнеш и от там. Няма как.

Аз съм човек, а не служител

Развивам се – духовно, интелектуално, физически и емоционално. Без личното щастие няма професионално. Раждаме се като човеци, от нас зависи да не останем просто служители в голям лъскав офис.