Прахосмукачките роботи са на българския пазар отдавна и съдейки по огромната тема в BG-Mamma (и не само), популярността им е по-голяма, отколкото бихме предположили. Бърз поглед към историята на някои от водещите компании в областта пък показва, че потребителите в САЩ и Западна Европа са свикнали с присъствието им на пазара от повече от десет години. Относително високите им цени на фона на обикновените прахосмукачки, които вършат отлична работа днес и са вършили същата отлична работа за нашите майки и баби, комбинирани с характерната недоверчивост към всичко ново, създават по-скоро негативно мнение към роботите в съзнанието на мнозина. Така се чувствах и аз, преди да се сдобия с първата си прахосмукачка робот преди почти две години, и стотици пускания по-късно, най-накрая открих време да напиша кратка поредица от текстове с реални впечатления. Целта им не е да ви убеди да си купите робот, нито да рекламира конкретен бранд. Именно затова няма да споделя производителите и моделите, които избрахме за прахосмукачката и подомиялната на моето домакинство. Ако все пак искате да ги научите, не се притеснявайте да ми пишете на ddimitrov@hicomm.bg.
Прочетете още втората и третата част на статията.
Чисти ли наистина?
Ултимативният въпрос, който обикновено получавам, е именно този. По-слабата смукателна сила (или както се казва) на прахосмукачките роботи и крайно различният им форм фактор логично навеждат мнозина на мисълта, че ефективността на им е много по-ниска на фона обикновените модели дори в ниския клас. Спокойно мога да заявя, че домът ми е по-чист, откакто използвам прахосмукачка робот. Действително смукателната сила е по-слаба, но не бива да забравяме, че в почти всички модели тя е комбинирана с набор от въртящи се в противоположни посоки четки, които всъщност вършат по-голямата част от работата. Добавяйки една или няколко странични четки, които се грижат за ъглите и по-трудните за достигане места, а и разширяват покритието на прахосмукачката, резултатът е отличен.
Може да направите прост тест в стил Хорст Фукс - изсипете ориз, брашно, захар или друг прахообразен или гранулиран продукт и пуснете избраната от вас прахосмукачка в режим на точково почистване. В моя случай разликата спрямо стандартна прахосмукачка от среден клас (а не с Dyson например) е незабележима. Ефективността на почистване на прахосмукачките роботи не бива да се измерва само в смукателна мощ. Средният цикъл на почистване е много по-дълъг от този, който вероятно изпълнявате с добрата си стара прахосмукачка, почти винаги надвишавайки 45 минути за 60-квадратно студио със спалня. Роботът минава методично навсякъде по няколко пъти и се задържа върху по-мръсните зони, минава под мебели и обира всички ъгли. Другият фактор, който си заслужава да отбележа, е практически неограниченият брой пъти, който може да пускате прахосмукачката седмично. Моментът, когато ви мързи да почистите, отпада.
Заслужава ли си удобството?
Вероятно най-субективният въпрос. Не съм сигурен как психолозите и невролозите определят понятието "мързел", но винаги съм се определял като крайно мързелив човек, когато не става въпрос за работа или спорт. Ако вечерната мисловна борба "да стана ли за дистанционното" ви е позната, значи ме разбирате напълно. За (не)щастие живея с човек със сходен коефициент на мързел и също толкова голяма непоносимост към разхвърляне и мръсотия. Лоша комбинация наистина. Твърде вероятно е много от вас да не оценят удобството на прахосмукачката робот просто защото са по-трудолюбиви по отношение на дома си. За мен и всички приятели с роботи, с които съм разговарял, удобството е толкова силно, че бих го определил като някаква форма на дзен. В първите няколко седмици дори усещах как с минути гледам прахосмукачката и крайно консуматорки се наслаждавам на мързелуването, което ми осигурява. По-практичната част от обаче идва след началния момент на ентусиазъм.
Повече за ориентацията и автоматизацията – на следващата страница.
Ориентира ли се добре?
Моделът, който използвам, далеч не е сред най-модерните и не разполага с камера или каква да е по-напреднала система за ориентация - доколкото знам, се базира изцяло на алгоритми и сензори за близост (не забива като персонаж в стар шутър) и пропаст (не пада по стълби/през терасата). Не притежавам нито един килим/мокет/балатум и живея с минимален брой мебели, които биха пречили на робота – накратко, теренът за почистване е нещо като мечта за подобни устройства. Единственото, за което трябва да се грижа, е да не оставям висящи кабели от зарядни устройства, които роботът обича да дъвче. Това не се отнася за разклонители и по-дебелите кабели на домашната електроника. Оказва се, че роботите се справят също толкова добре и в по-пълни апартаменти с килими и неравности и дори в такива с домашни любимци, което винаги е забавна гледка. По-старите модели (като моя) се блъскат леко в повечето стени, сред което завиват и започват да ги следват, докато по-новите спират на сантиметър от тях, което щади первазите и корпуса на самата прахосмукачка, но няма друго предимство.
Може ли да се справя сама?
Автоматизирането на прахосмукачката робот е опция, която не бива да пропускате. Накратко, тя се зарежда в докинг станция, която оптимално може да скриете под мебели. В обикновения сценарий трябва да натиснете копчето върху нея или да използвате опционалното дистанционно, но далеч по-добра идея е да я програмирате по часове и дни от седмицата. Оптимално е да използвате поясите, в които не сте вкъщи. Резултатът е, че роботът излиза да почисти малко след като сте отишли на работа например и връщайки се вкъщи, вече е чисто, а той отдавна се е прибрал в докинг станцията си.
Очаквайте втора част, посветена на поддръжката, разходите, потенциалните проблеми и работата на най-добрия приятел на прахосмукачката робот - подомиялната.