Предимствата и недостатъците на онлайн университетите

Особено с оглед на нашата може би неразумна традиция рано или късно да внасяме всичко от чужбина такова, каквото е, без по-напред да сме се запознали в дълбочина с плюсовете и минусите. Разбира се, тази статия за онлайн университетите не претендира за изчерпателност, а цели просто да очертае основните предимства и недостатъци за онези читатели, които тепърва ще проучват въпроса.

Чет и брой нямат чужден­ците, които след т.нар. Освобождение на България минават по нашите земи и не крият изненадата в пътеписите си, че българите, за разлика от балканските си съседи, се отличават, наред с други хубави неща, с любовта си към образованието. Естествено, тук не става дума за някакъв стереотип, който може да се приложи за всеки представител на народа, а по-скоро за нещо, което прави общо впечатление и може да мине за нещо като народностна черта. Факт е, че до ден-днешен някои българи са готови на лишения, за да пращат децата си на частни уроци, та дори и да продават имотите си, за да плащат за образование­то им в чужбина.

Каквато те е залюляла, такава ще те долюлее

Макар да имаме такава поговорка, по всичко личи, че опитваме да обърнем съдбата си и да се издигнем по „класовата стълба” чрез образованието и произтичащите от него възможности за реализация. В това отношение определено някои българи са по-близки до западното мислене, отколкото до източното (и по-точно анатолийското), откъдето по (не)ведоми пътища ще да е внесена не особено мъдрата поговорка. Но дори в страни, където доскоро разделението на класите и кастите играеше голяма роля, днес се наблюдава обрат. И този обрат се дължи на развитието на технологиите и все по-добрите и по-общодостъпни средства за комуникация.

Образованието е доходен бизнес, дори цяла индустрия, затова забавянето на онлайн обучението беше очаквано.

Що за чудо е онлайн университетът

Сър Артър Кларк е категоричен, че една добре развита технология на практика е неразличима от магията и сама по себе си е чудо. Такъв е случаят и с устройства като настолните и преносимите компютри, които позволяват да завършите вис­ше образование по нов, немислим доскоро начин, който преди едно десетилетие можеше да мине и за революционен. Обаче не можем да говорим за действителна революция, тъй като университетите сравнително късно се възползваха да провеждат интернетни лекции и изпити по съвсем простичка система, която по същност не се различава от произволен видео­разговор през Skype. Ако трябва да сме съвсем точни, има учебни заведения, които провеждат лекциите си точно през Skype, тъй като програмата е популярна, повечето потребители я имат на компютъра си, а ако я нямат – не им струва нищо да си я качат.

Вероятно за забавянето от страна на университетите могат да се дадат редица обяснения, като всички ще са верни. На първо място, разбира се, образователната система е бизнес – както за самите учебни заведения, така и за банките, които отпускат студентски заеми, възлизащи на десетки и стотици хиляди долари на отделен човек. Прибързаното въвеждане и регламентиране на онлайн курсовете щеше да удари доходите на споменатите заинтересовани страни.

Но хората предимно на запад и може би тепърва в България все повече се убеждават, че работодателите, особено обиграните и сериозните, не се интересуват толкова какво сме завършили и с какви оценки, а какво можем. Има изключения, но тенденция­та става все по-налагаща се. В един момент излиза, че много младежи губят скъпоценни години за едната диплома, която не само не им осигурява гарантирана професионална реализация, но им струва скъпо и ги вкарва в дългове за десетилетия напред. В същото време някои младежи, които започват работа веднага след гимназия­та, получават много по-добра професионална реализация, без да имат непременно диплома. Университетите въведоха онлайн услугите си именно за тези, които избраха преди всичко да работят, вместо да учат, с голата надежда един ден да имат читава работа.

Образователната система стана по-гъвкава

Това е най-големият плюс, който дойде с онлайн университетите. Интернет промени начина, по който хората общуват, правят медии и развиват бизнес, но образованието дълго време отказваше да влезе в крак с новос­тите и беше по-консервативно даже от религиозните институции. Трябваше по-напред църквите да предложат изповеди онлайн, преди школàта да вземат сериозно идеята да печелят от това, което дълго време ги плашеше. Колкото и да изчакваха, университетите и банките в САЩ и Англия не можаха да спрат пробуждането на хората за простия факт, че дипломата трябва да ти осигури работа, а ако не го прави гарантирано, цената й не си струва. В крайна сметка технологичният прогрес намери място и в някои авторитетни университети, които провеждат напълно безплатни програми и раздават съвсем реални дипломи, признавани и тачени даже повече от добитите по класическия начин. Банките също не са капо – те, особено най-големите, които били „твърде големи, за да ги оставят да фалират”, пък намериха други начини да вкарват хората в дългове или по държавна линия да усвояват пари от данъци.

Разбира се, нищо не е напълно безплатно. Макар самите лекцион­ни програми да са безплатни, университетите събират пари за изпитите и за издаването на дипломите. Може да се каже, че печелят от оборот, тъй като всеки може да завърши, да речем, Масачузетския технологичен институт, независимо дали живее в САЩ, България, Франция, Чили... Срещу тези приходи, идващи от целия свят, почти не стоят разходи, тъй като провеждането на онлайн лекции не изисква нито поддръжка на класна стая, нито специално оборудване.

Удобство и далавера за самите студенти

Икономическата обстановка по света през последните години е такава, че кара младите хора (и родителите им) да се питат: колко ще струва обучението в отдалечен град, като се вземат предвид не само университетските такси, но и транспортните разходи, общежитията или квартирата, храната, консумативите... Излиза много – повече, отколкото могат да си позволят и без това все по-разорените семейства от средната класа. Да, важи и за западняците!

Онлайн обучението обаче излиза на разумна цена: колкото един читав преносим компютър (и такъв за 1000 лв. върши повече от чудесна работа), комбинирано с почти символичната месечна такса за широколентов интернет (между 10 и 30 лв. в зависимост от града и доставчика). Както стана дума, самите курсове са безплатни и се плаща само за изпитите, но никой не ви задължава да взимате изпитите в точно определен ден или месец. Свобода имате и за самите лекции – можете да ги изгледате и изслушате в началото на деня, докато сте още с пижама в леглото, или в края на деня преди лягане. Можете да се учите и докато сте закотвени някъде на бюро, докато работите, трупате стаж и събирате пари за дипломата си.

Някои от минусите на онлайн лекциите

Интернетното обучение си има и ограничения. Например удобството не важи за всички професии. Никой няма да ви даде диплома, да речем за хирург или пилот на изтребител, ако не ходите на необходимите практически упражнения. Колкото и да напредват симулаторите и технологиите за виртуал­на реалност, за момента те не са на необходимото ниво, за да изместят човешкия фактор – учителя от плът и кръв. Вероят­но и никога  няма да стане.

Онлайн обучението освен ограничения има и недостатъци. Тяхната степен варира според индивидуалния човек и затова могат да са значителни или пренебрежимо малки. Ако за вас създаването на нови, ценни познанства в аулата на университета е важно и едва ли не съдбовно събитие, онлайн лекции­те едва ли ще ви помогнат да обогатите личните си контакти. Същото се отнася и за ограничените възможности за общуване със самия преподавател. Той може и да ви отговори на даден въпрос, но едва ли ще се впусне в 10-минутни обяснения специал­но за вас, които ще са отегчаващи за останалите хиляди слушатели и зрители.

Имате работа, деца и болни роднини, които се нуждаят от грижите ви? Нямате диплома за висше образование или искате още една... Решението е онлайн университет.

Балансът между предимствата и недостатъците

Анализаторите са на мнение, че срещу всеки минус могат да се предложат поне два плюса в полза на онлайн обучението. Още повече, че дипломите, получени от акредитираните учебни заведения, се признават. Едва ли ще имате проблеми с такъв документ и в България, особено ако кандидатствате в частната сфера и пред специалисти, обиграни в набирането на качествени човешки ресурси. Определено си струва да помислите дали е икономически и интелектуално оправдано да продавате имотите си, за да пратите детето/внучето си да учи в чужбина, след като може да получи същия комплект информация и от компютъра. Важното в образованието са изпитите. А този, който иска да учи, ще си вземе изпитите, независимо къде се намира и без да профука наследството си за един свитък с някакви оценки.