Не е важно какво работите. Може да сте в строителството и да копаете дупки – роботите ще ги изкопаят по-добре. Пишете статии за сайт или списание – AI скоро ще пише по-добре от вас. Ако сте лекар, няма да е необходимо да търсите в базата данни правилната диагноза сред милионите клинични случаи. Те просто ще правят диагнозата по-добре от вас. Или пък сте мениджър на голяма компания? Съжаляваме, роботите ще управляват компанията по-добре от вас. И безпристрастно. За някои това може да звучи добре – хората би трябвало да имат повече свободно време, за да вършат любимите си дейности и да се забавляват. Това би могло да се случи в рамките на следващите 100 години. Но какво ще се случи в близките 20–30? Преди да се научим как правилно да разпределяме плодовете от труда на роботите, ни очаква период на безработица и бедност. Разбира се, тази мрачна прогноза е плод на фикция, поне в момента, но все пак си заслужава да помислим над възможността един ден да сме изправени пред огромен проблем, причинен от масовото навлизане на умните машини в живота ни.

Кои професии са най-застрашени?

Сравнително пресен пример – през 2016 година Otto – дъщерната компания на Uber, която се занимава с транспортни услуги, превози 2000 каси с Budweiser на разстояние 200 км от Форт Колинс, щата Колорадо, до Колорадо-Спрингс без никакъв шофьор зад волана на камиона. А днес вече получаваме новини за безпилотни автомобили и камиони всеки ден. Така например самоуправляващите се камиони, собственост на Starsky Robotics, в момента си се движат по магистралите във Флорида. Един от техните рекламни модели на Volvo пропътува над 15 километра без шофьор на борда при последния тест. Според някои скорошни прогнози безпилотните автомобили може да доведат до загубата на 5 милиона работни места. Друг пример – полицията. Помните филма „Робокоп“, макар че поне скоро полицаите не би трябвало да се страхуват, че крачещи машини ще ги изхвърлят на улицата. Но е факт, че AI се справят изключително добре относно разпознаването на човешкото лице и анализа му. Вече е практика да се извършват арести чрез използването на софтуер за разпознаване на лица. А относно индустрията, където тежкият и опасен труд от години е поверен в металните ръце на роботите, няма нужда от коментар. Работата е там, че с напредването на технологиите роботите могат да вършат практически всичко, което и ние можем – от тежката физическа работа до фините и дори артистични занимания. Според проучване, извършено от учени в Йейл и Оксфорд, до 2024 година AI ще могат да извършват превод по-добре от човека. Към 2026 година компютрите ще могат да напишат есе на нивото на ученик от средните класове, към 2049 да напишат роман, а през 2053 година да работят като хирурзи. Професии като преводач, шофьор, продавач и прочие може да се окажат изцяло автоматизирани след няколко години. В продължение на десетилетие биха могли да изчезнат всички рутинни професии. След това иде редът на по-сложните като хирург, писател, полицай, строител и т.н. Разбира се, това не означава задължително, че всеки човек на планетата ще остане без работа. Роботите и AI едва ли ще предизвикат глобален проблем, поне в обозримо бъдеще, относно това, дали ще ни направят безработни. Свидетели сме на „помъдряване“ на политическия елит в последно време, така че се надяваме, че важните решения относно съжителството ни с роботите и AI ще бъдат взети отговорно.

Не всичко е толкова мрачно

Въпреки всичко задължително трябва да споменем, че автоматизираните системи всъщност са създадени да направят живота ни по-лесен и комфортен. В сценарий, в който сме преодолели въпроса с масовата безработица и роботите, автоматизираните ферми и заводи ще произвеждат далеч по-евтини стоки, като конкуренцията ще застави търговците да намалят цените. Това означава, че базовият материален комфорт и животът като цяло би трябвало да стане много евтин. В отговор на масовата безработица, причинена от AI революцията, ще трябва да направим някакво мащабно преразпределение на доходите, което ще ги отдели от работата. Или кардинално преосмисляне на самите термини „работа“ и „доходи“. Може би ще трябва да въведем термини като безусловен базов доход, който ще осигури нормален начин на живот – ако приемем, че масовата безработица не е признак за мързел у работниците или някакъв социален упадък, а следствие и неизбежен резултат от развитието на технологиите.

Все пак какво може да направим, за да запазим своята работа?

Преди всичко е необходимо да повишим знанията си и да добиваме нови умения, за да останем конкурентоспособни. Сред уменията, които работодателите ще търсят в бъдеще, според нас са творчеството, емоционалната интелигентност и уменията за когнитивна гъвкавост. Тези умения поне в момента са табу за машините и биха ни помогнали да запазим за дълго време работното си място.