Когато майка чуе детски плач, тя се обръща загриженa – дори децата ѝ отдавна да са пораснали. Широко познато е и че кучета се отзовават на бебешки викове, но преди изследването на Сюзън Лингъл от университета в Уинипег не беше ясно дали това е ограничено само до най-добрите ни приятели.

Проучването има за цел да установи дали и как реагират канадски диви сърни на зов от няколко други бебета-бозайници. Записи на животни, които са отделени генетично от сърните с десетки милиони години, са излъчвани, за да се наблюдава поведението на женската. Сред видовете има тюлени, мармоти, котки, прилепи и хора. Когато чуват зова, сърните бързо се опитват да открият малкото и да го защитят.

За да проверят дали това не е случайно събитие в отговор на шум, изследователите пускат манипулирани записи – с по-висок тон, неправилно структурирани или от други видове – пойни птици, койоти или възрастни сърни, но не получили същия ефект.

Явно рано в историята на бозайниците се е обособил еволюционен навик при бебетата и майките за защита на поколението и той се запазва във видовете, колкото и различни да са след милиони години. Ето защо и за нас самите бебетата от който и да е вид бозайници изглеждат така сладки.