Повечето хора по света днес отдавна са забравили, че нашата цивилизация разчита до голяма степен на множество прекрасни технологични постижения, които се базирани на наблюдения и директно копиране на живата природа. Новите изобретения винаги са впечатляващи, но замисляли ли сте се доколко нови са те?

Ако можехте да попитате за това животните, те вероятно щяха да се засмеят и да отговорят, че леко сме закъснели, а те отдавна използват някои наши технологични постижения. Но вместо да се занимаваме с безсмислици, просто нека отделим малко време и да оценим ползата за човешкия род от това да копира дизайна на живата природа. Следващите няколко еволюционни предимства от живия свят със сигурност не са открити от човека. Животните са ги използвали далеч преди нас.

Въздушни спирачки

Гледали ли сте през малките илюминатори на самолета точно преди кацане? Ако отговорът е положителен, то със сигурност сте забелязали, че по краищата на крилете му има изрязани подвижни малки плоскости. Те се движат нагоре и надолу, а предназначението им е да забавят скоростта на самолета в определени ситуации. Вероятно не сте знаели досега, но птиците имат своя собствена версия на тази „самолетна“ технология под формата на специално адаптирани пера, растящи на определени позиции. Птичите пера са функционално разделени на първични и вторични, като някои от тях са жизненоважни за полета, а други имат единствено предназначение за показване, „перчене“ и ухажване.

Едни специални перца обаче, разположени по крилете на птиците, са наречени Alula, или на български – кормилни пера. Птиците ги ползват за управляване на полета и спиране. При някои видове те са дълги и ярко оцветени и дори също взимат участие в ухажването. Намират се на предния ръб на крилото, където биха се намирали „палците“ на птиците, ако те имаха такива.

Сонарни локатори

Корабите, подводниците и морските съдове често са оборудвани с уреди за навигация – сонари, които служат за избягване на препятствия, проследяване на цели под вода и др. Сонарът като уред работи чрез излъчване на звук с определена честота, който се разпространява във вид на звукови вълни в околната среда (вода, въздух). Звуковите вълни имат свойството да се отразяват и отскачат от предметите (ехо) и да се връщат обратно към източника, който ги е излъчвал. По този начин сонарното устройство събира информация за формата, размера и разстоянието на обектите. Това е от особена важност за военните, но специално във водния животински свят китовете и делфините са ги изобретили векове преди хората!

Тези удивителни животни могат да разпознават спокойно разликите дори между изключително малки предмети на много метри разстояние, като използват само техните сонарни способности. Затова не се нуждаят от нашите електронни устройства, излъчващи импулси в океана. Те са развили собствените си гласове и рецепторите в тялото си така, че да се ориентират и намират с лекота пътя си под водата.

Смята се, че животните дори могат да създават „звуков пейзаж“ - цялостна сонарна картина в съзнанието си, благодарение на постоянната обратна връзка. Така те имат нещо като карта на заобикалящата ги среда по всяко време. Животните използват тези свои способности не само за ориентация, но и за да намерят храна или приятели.

Военният сонар е дотолкова сходен с китовия сонар, че дори използва същата честота! Тя е между 100 Hz и 500 Hz. Затова някои учени спекулират с идеята, че това може да е една от причините за наблюдаваните масови струпвания и самоубийства на делфини и китове, тъй като те могат да объркат собствените си сигнали с тези на военните устройства. И наистина някои тестове показват, че е възможно силните сигнали да нарушат усещането за посока на морските същества и да ги дезориентират. За способностите на прилепите пък може би е излишно да говорим – те могат да засичат полета на мушици от десетки метри разстояние! На фона на това е направо впечатляващо, че нещо, използвано от животните, се оказва толкова ефективно, че хората до днес не са открили нищо, което да работи по-добре. И го копират успешно.

Биолуминесценция

Говорейки за морските същества, добре е да споменем, че нашите подводни приятели са използвали всякакви тактики, за да подобрят шансовете си за оцеляване. Дълго преди хората да изобретят светещите пръчки, светещите в тъмно стикери или дори нощното осветление, рибите в морските дълбини осветявали водата от милиони години. И това далеч не са само морски видове! Светулките, светещите червеи и дори някои видове сухоземни гъби също използват биолуминесценцията.

Всички тези организми са развили умения да светят в тъмнината по най-разнообразни причини, като започнем с привличане на партньори или плячка към тях, през предупреждение за хищници и стигнем чак до комуникация с други екземпляри от техния вид. До наши дни са проведени стотици изследвания, а милиарди долари са инвестирани в биотехнологични процеси, използващи биолуминесценцията – заради многото и потенциални приложения в съвременния свят.

Основното химично вещество, което задвижва процеса на биологичното светене е луциферинът, който обаче има кратък живот в активното си състояние. Различни технологични компании днес работят над този проблем – да намерят начин за удължаване и поевтиняване на процеса, а след това да го приложат на практика например за улични светлини, медицински процедури и много други.

Биолуминесценцията е възможна чрез постигането на проста химическа реакция, която включва луциферин, ензими и няколко други фактори, специфични за отделните видове животни и растения. А хората просто ги копират и заимстват!

Слънчева енергия

Знаем, че животът на Земята е възможен само благодарение на растителния свят и процеса на фотосинтеза. И ако за това царство употребата на слънчева светлина за енергия е нещо нормално, то за животинския свят, както и за човека директната употреба на светлина в качеството на енергиен източник е почти невъзможно. Но невинаги…

През последните няколко години биолозите, изучаващи някои видове саламандри (земноводни) установиха, че ембрионите на тези животни съдържат особен вид водорасли, които живеят вътре в телата на бебетата саламандри, доста преди да се излюпят. Водораслите оцеляват, хранейки се с отпадъците, произведени от самите ембриони. На свой ред обаче в тази симбиотична връзка водораслите произвеждат енергия и хранителни вещества за развиващите се организми.

Тези саламандри (които са амфибии, земноводни, а не точно влечуги като гущерите) използват фотосинтетичния процес на водораслите в тях, за да се снабдяват с енергия! Подобно на листата върху дърветата, преобразуващи падащата слънчева светлина в енергия. Процесът е същият, който се използва и от човешката технология за фотоволтаичните клетки (слънчеви панели) в зелените електроцентрали, превръщащи слънчевата светлина в електричество за дома.

Ултравиолетови детектори

Хората са подложени на въздействието на ултравиолетова светлина през целия си живот, но, разбира се – нашите очи не са пригодени да виждаме тази форма на светлина. Ето защо е толкова лесно да получите слънчево изгаряне, когато лежите на плажа или само се разхождате. В нашите технологични дни можете да си купите електронни детектори за светлина, които да ви показват вредното UV лъчение във форма, която можете да видите (UV камери).

Човешката раса не може да вижда ултравиолетовите лъчи поради по-малкия брой специфични протеини в очите ни. Структурата на очите на повечето животни е до голяма степен съставена от специални протеини, наречени опсини. Някои животни дори имат още по-малко - само един или два вида опсини в очите си, така те че виждат дори още по-малко цветове и видове светлинни вълни от хората. За разлика от тях ние имаме още три вида такива елементи, които ни позволяват да видим доста по-широк спектър от цветове.

Еволюцията обаче е създала условия за това, че някои животни, като хамелеона например, имат още повече възможности в очите си. Така че те могат да виждат и ултравиолетовите лъчи освен всички цветове, които хората виждат. Вероятно тези животинки виждат много повече подробности за растенията, предметите и другите животни, които ние дори не можем да си представим. Хамелеоните просто не се нуждаят от UV детектори и се доверяват само на голите си очи! Освен тях, разбира се, има и други видове влечуги, насекоми, птици и водни обитатели, които също виждат директно ултравиолетова светлина, а това прави картината на околния им свят доста по-пъстра от нашата.

Земеделие

Земеделието може да не се разглежда от някои точно като технологичен напредък, но това е сравнително ново революционно откритие в човешката история – двигател на прогреса. Дори само да сравним нивото на масово производство и броя на селскостопанските животни по света, нещата изглеждат коренно различни днес, отколкото преди 50 години.

Въпреки това в животинския свят мравките са се занимавали със земеделие интензивно за много повече от 50, 500 или 5000 години. Тези насекоми обичат да се хранят с лепкавите захарни секрети, които листните въшки отделят след храненето им от растенията. Мравките буквално „доят“ листните въшки, както ние доим кравите. В резултат на това те са развили цяла система от поведение, за да си осигурят непрекъснато снабдяване с тази „медена роса“. Те са се научили да предотвратяват придвижването на листни въшки твърде далеч от колонията им и да ги държат в нещо като „ферми“.

Мравките изяждат крилата на листните въшки и отделят на местата на раните химикали, които забавят растежа на крилете! Това звучи подло, но дори не е всичко! Наскоро група учени установиха, че мравките обкръжават локалните си групи от листни въшки с химическите отпечатъци, като така буквално маркират територията на собствената си колония. Тези маркировки в допълнение карат въшките да се движат още по-бавно и мързеливо да се хранят само на едно място, давайки на мравките надежден достъп до ценния източник на захари.

Целият процес е точно същият, какъвто ние ползваме при селскостопанските животни, но за разлика от хората, тук има полза и за листните въшки. Химическите вещества на мравките очевидно отблъскват множество естествени хищници за въшките, като например калинките. Така те не биват изяждани от тях, а продукцията остава само за мравките. Така че поробените листни въшки са „доени“ от мравките, но в същото време са достатъчно защитени срещу своите естествени врагове.

Звукова изолация

Ако някога сте прекарали известно време в шумоизолирана стая, може би сте се били удивени от факта колко тихо и спокойно е вътре – дори чак е смущаващо! Комбинацията от специални изолационни слоеве, абсорбиращи материали и геометрия създава атмосфера, където може да се чуе изключително малко чуждо звучене.

В природата обаче много поколения сови се раждали и измирали, за да усъвършенстват тези качества поради техни си причини. Тези хищни птици използват звуковата си изолация за да се „плъзгат“ безшумно във въздуха и да грабнат за миг нищо неподозиращата си плячка със смъртоносна прецизност. Совите трябва да бъдат напълно безшумни, защото гризачите, с които се хранят, имат невероятно чувствителен слух. Перата на бухала са се превърнали в толкова меки и фини образувания, че тези птици не могат да си позволят дори лукса да ловуват при влажно време - тъй като влагата ще ги намокри и изстуди.

Но такъв е компромисът, за да притежават идеално шумоизолираното тяло. То е постигнато чрез специалния дизайн на перата, които притежават малки разделителни ивици и влакна, които омекотяват въздушния поток през крилата. По този начин до максимум се намаляват всякакви шумолящи и пляскащи звуци, причинени от съпротивлението на въздуха, които са характерни за полета на другите птици.

Клониране

След противоречията и споровете, породени след появата на овцата Доли, може би сте си помислили, че клонирането е нещо ново под слънцето? Но ако искате алтернативно мнение, „попитайте“ красивите морски звезди. Тези водни организми се клонират без всякакви трудности, и то далеч преди хората дори да са имали дума за странния им процес на размножаване.

И не само това – интересното е, че видовете морски звезди, които се клонират, живеят по-дълго и по-здравословно спрямо тези, които се възпроизвеждат чрез сексуален процес. Така че клонирането очевидно се понася за тези същества доста добре.

Освен това, ако една морска звезда нарани крайниците си или дори да разкъса тялото си наполовина, тя няма да умре, а просто ще възстанови онова, което ѝ е необходимо. Някои видове дори имат способността да произвеждат изцяло ново тяло само от малка част от отрязания крайник!

GPS локация

Миграцията на птиците все още е забележителна мистерия за учените. Има много възможни обяснения за това, как птиците знаят къде да отидат - позицията на Слънцето, използването на звездна карта, усещането за миризми, засичането на магнитното поле на Земята или дори споделянето на забележителности от предишните им пътувания! Но нито едно от тях не обяснява напълно как птиците могат да се движат толкова успешно и последователно да отдалечени дестинации, често във враждебни условия и понякога без предишен опит с тези маршрути. Сякаш те разполагат с изключително усъвършенствани GPS технологии.

Теорията за магнитното поле изглежда най-вероятна, тъй като лисиците също са показали, че могат да осланят на магнитното поле на Земята, за да ловуват. Ако други животни „разбират езика на магнитните полета“, то изглежда съвсем естествено и птиците да имат такива умения. В края на краищата магнитните полета са в способностите на най-елементарните компаси, които хората използват за навигация от хилядолетия.

Сгъваеми остриета

Скромната и мързелива домашна котка може да засрами в някои отношения хората със своите гениални приспособления. Нейните нокти могат да бъдат освободени или прибирани по желание само за миг. Тези истински ножове са много остри, но специалният механизъм за прибирането им не позволяват на котката да се самонарани, когато използва лапата си, за да измие лицето си например.

Ноктите на котките могат да бъдат изтегляни обратно в меките тъкани на лапата на котката, което по този начин ги предпазва от злополуки. И не бихме се учудили много, ако изобретенията на създателите на автоматичните ножове или героите от комиксите като Wolverine са повлияни именно от тези способности на котките. Затова следващият път, когато галите вашата котка, помислете над това – че имате у дома си едно същество, притежаващо невероятен инструмент за нападение и… безопасност – по желание.