Край ледените брегове на Норвегия се разигра зловеща гледка, каквато учените досега само си бяха представяли. В ранните часове на една февруарска сутрин през 2024 г. милиони капелини – малки арктически рибки – се събраха, за да хвърлят хайвера си. Но вместо да снесат яйцата си на спокойствие, те се озоваха в центъра на хищническа атака. В рамките на няколко часа роящите се капелини се превърнаха в пиршество за безмилостните си преследвачи – атлантическата треска.

Драматичната среща, за която съобщават изследователи от MIT в САЩ и Норвегия, е най-големият регистриран случай на морски хищничество. Използвайки съвременна технология за акустично изображение, учените наблюдаваха как капелинът образува огромно ято, простиращо се на повече от десет километра. В отговор на това треската се събра, за да образува своя собствена огромна група, която изяде над 10 милиона капелина само за няколко часа.

„Наблюдаваме взаимодействие между хищник и плячка в огромен мащаб“, коментира Николас Макрис, професор в MIT и водещ автор на проучването. „Това е последователна битка за оцеляване.“

Наблюденията на изследователския екип станаха възможни благодарение на техника за акустично изображение, известна като системата за дистанционно наблюдение чрез океански акустичен вълновод (OAWRS). Тази технология, използвана по време на експедиция в Баренцово море през 2014 г., позволи на учените да засекат движението на рибите в обширни райони, улавяйки взаимодействия, които обикновено остават незабелязани.

„Рибите имат плувни мехури, които резонират като камбани“, обяснява Макрис. Екипът използва тази информация, за да разграничи видовете: ниските, звучни тонове на треската и високите, звънливи тонове на капелина. Този „мултиспектрален“ подход позволи на изследователите да проследяват движенията на милиони риби в реално време.

С изгрева на слънцето на 27 февруари капелинът, който беше разпръснат по норвежкото крайбрежие, започна да се събира в една гъста вълнообразна формация. „Това, което откриваме, е, че капелинът има тази критична плътност“, казва Макрис. „Щом се доближат достатъчно, те синхронизират движението си, образувайки масивна формация.“

Тази стратегия обаче се оказа нож с две остриета. Гъстото ято капелин привлече вниманието на намиращите се наблизо трески, които бързо организираха своя собствена координирана атака. За броени часове 2.5 милиона трески изядоха почти половината от пасажа капелини.

Въпреки драматичността на събитието е малко вероятно то да унищожи популацията на капелини, тъй като това конкретно стадо представляваше само малка част – около 0.1% – от видовете, които се размножават в региона. Но тъй като арктическият лед продължава да се оттегля поради климатичните промени, капелинът ще се сблъска с по-дълги миграции, за да достигне местата си за размножаване, което ще го направи по-уязвим към подобни мащабни събития на хищничество.

Това проучване хвърля нова светлина върху крехкото равновесие в морските екосистеми. Капелинът е ключов вид. Той играе решаваща роля за поддържането на популацията на атлантическата треска. Бързите климатични промени и човешкото въздействие обаче могат да доведат това равновесие до точка на прелом.

„В нашата работа виждаме, че природни катастрофални събития, свързани с хищничество, могат да променят местния баланс между хищници и плячка само за няколко часа“, продължава Макрис. „Ако климатичните и антропогенните стресове намалят тези екологични горещи точки, такива събития биха могли да доведат до драматични последствия за зависимите видове.“

В бъдеще Макрис и колегите му се надяват да приложат технологията OAWRS за наблюдение на поведението на други видове риби. Целта е да се разберат тези взаимодействия, преди да е станало твърде късно. „Когато дадена популация е на прага на изчезване, често се наблюдава един последен пасаж“, подчертава Макрис. „И когато тази последна голяма и гъста група изчезне, настъпва колапс.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Да използваш компютър без RAM – липсата на памет подтикна ентусиаст към екстремен експеримент (ВИДЕО)