Всеки път, когато статия за изкуствен интелект намери място в социалните медии, мнозина си припомнят за ужасяващия суперкомпютър SKYNET. Ако името не извиква асоциации - това е изкуственият интелект, плод на художествена измислица, който е отговорен за създаването на роботите убийци във филмовата поредица Terminator. Разчитайки на тази трактовка, бъдещето на AI пораждаше единствено страх от неизвестното до момента, в който се появи нуждата от машинно обучение. Точно тогава големите технологични компании решиха да ни покажат, че наистина има за какво да се притесняваме. Поне героите, борещи се с роботизирани злодеи в Terminator, се изправяха срещу реален опонент, когото могат да отстрелят. За наше съжаление в реалния живот трудно можем да детронираме един невидим алгоритъм.

И това затруднява обяснението защо въз основа на събитията и опита ни, натрупан до този момент, истинското бъдеще може да бъде дори по-страшно от артистичните експлозии на сценаристите във филми за роботи - унищожители на човешката раса. Но кои са звената, към които би трябвало да се отнасяме с по-голямо внимание?  

Според анализатори, които изследват взаимодействието между технологиите и обществото, най-проблематичните ситуации включват цялостното влияние на изкуствения интелект, липсата на отговорност или логична преценка, проявата на предварително проектирани пристрастия, употребата му под формата на инструмент срещу неприкосновеността на личния живот и не на последно място - един по-различен вид "оръжия". 

Социалните мрежи и изкуственият интелект

Ако ще даваме някакъв опит за приоритизиране на списък от екзистенциални заплахи за човешката раса, вероятно трябва да започнем със социалните медии. Според мнозина самото им съществуване представлява потенциална опасност за човечеството. Повечето от най-популярните социални мрежи са бизнес организации с изключителни правомощия, които са неприсъщи за други сектори. Това се дължи на факта, че често правителствата не успяват да следват достатъчно бързо хода на събитията и предприемането на значими регулации относно използването на AI се забавя до момент, в който негативните последици са вече проявени. 

Провеждането на проучвания зависи от наличието на най-различни ресурси и реалните вреди от социалните медии ще могат да бъдат документирани след времеви периоди от порядъка на 10, 20 или 50 години. И докато те са още на етап събиране на информация, социалните "властелини" продължават да увеличават списъка на дейностите, в които да интегрират изкуствения интелект под предлог "по-голямо улеснение". По този начин обемът на неизследвани явления непрестанно расте, без да му бъде оказвано каквото и да било съпротивление. 

Онлайн търговията

Следващата заплаха от нашата "разходка на ужасите в света на AI" е очарователният свят на технологиите за защита на личните данни. Въпреки че постоянно подновяват политиката си на поверителност и уж я съобразяват с последните приети законодателни промени, големите технологични компании постоянно намират начин да ги заобиколят "ненаказано". Било то под формата на гласов асистент или умна камера за наблюдение - "ушите и очите" на изкуствения интелект са винаги онлайн, готови да събират и предават информация. Ако има едно нещо, с което почти всяка нация на планетата е съгласна, то е, че човешките същества заслужават повече поверителност. Дори и потребителите, които не желаят да разчитат на подобен тип устройства, се изправят рано или късно пред ситуация на безизходица. Предлаганите им "алтернативи" черпят от времето им, крайно неудобни са и в крайна сметка в един момент изчезват. Все повече административни услуги се сдобиват с онлайн варианти, физическите банкови клонове изчезват и остават само виртуалните им версии, същата съдба преследва и голяма част от търговските обекти. Все повече заведения за хранене предпочитат да изпълняват онлайн поръчки пред това да обслужват реални клиенти. Към настоящия момент единствено капацитетите на сървърите и по-забавеният процес на интегрирането на системите възпрепятстват тази тенденция да засегне по-голяма част от ежедневието ни. 

Най-песимистичните теории предполагат, че ако в някакъв момент отношението към всички тези лични данни се промени и те престанат да бъдат защитавани, то поверителността на милиони потребители потенциално би била нарушена, а безопасността им - директно застрашена.  

Вездесъщите око и ръка на Google

Разликата между първия резултат от търсене в Google и долната част на страницата може да струва на бизнеса милиони. Търсачките и агрегаторите на новини от социални медии могат да са основното затруднение, пред което се изправя всеки един бизнес. Ако той не успее да развие комуникационните канали по оптимален начин, бъдещето му е почти обречено. Но почти незабелязано онези, които разполагат с най-висок кредит, получават и най-много преференции. И за "фаворитите" съответно са отредени най-добрите опции, докато останалите просто остават в сянката им. Трябва да се отбележи, че абсолютно никой не е делегирал на Google или който и да е друг алгоритъм за търсене такава власт. Това просто се е случило постепенно заради липсата на каквито и да било регулации. 

По този начин се стига до следното уравнение: пристрастията на Google се превръщат в наш избор, тези на Amazon определят кои продукти купуваме, а от фаворитите на корпорациите зависи подборът на новини. Това явление се наблюдава във всяка сфера: търсачките на Google, Apple и Microsoft се използват за извършването на огромен набор от дейности. Така се заражда потенциалната заплаха присъщите пристрастия на всеки продукт, платформа и алгоритъм да диктуват какво да виждат / да не виждат потребителите. Предложенията в социалните медии често определят не само кои новинарски статии четем, но и на кои създатели на новини сме изложени. Оказва се, че почти всеки аспект на съвременния живот по някакъв начин се разпространява чрез алгоритмично отклонение.

Автономните оръжия и бъдещето на конфликта

Последната и може би най-малко опасната заплаха за нашия вид е тази от дронове под формата на оръжие. Въпреки че в конкретния пример те може и да се доближават до онези зловещи изобретения в "Терминатор", експертите свързват евентуален бъдещ конфликт с появата на нанотехнологиите, докато концепциите за тяхната експлоатация са в дневния ред на водещите световни сили. Военните теоретици може и да определят тази война с най-различни имена: информационна, мрежовоцентрична, виртуална, асиметрична, нетрадиционна, хибридна и с нулеви загуби. Вероятно тя би се отличавала с усъвършенстван контрол върху бойното поле, висока мобилност и относително ниска себестойност. В нейният център ще бъде малка мобилна и висококвалифицирана армия, разчитаща на последните постижения на новите технологии и на научно-техническия прогрес. Има причина дори американската армия с огромния си бюджет да не е и загатнала за производството на каквито и да било роботизирани помощници. И това е така, защото те са безсмислени, когато можете просто да автоматизирате танк или да монтирате пушка на дрон.

Очаквано истинската заплаха била дошла от терористи, които получават достъп до алгоритми и усъвършенствана технология за управление на летящи машини с бойни способности. Това вече не е научнофантастичен сценарий, а плашеща реална възможност. Подобен сценарий основателно би променил бъдещето на конфликта между обществото и AI, защото би довел до хаос и би могъл да причини щети напълно анонимно, без дори за атаката да има заподозрени лица. 

Разбира се, всички гореспоменати предположения все още се изследват внимателно и са в сферата на предположенията. Но докато улесняваме живота си ежедневно, е добре да си зададем въпроса: получаваме ли достатъчно добра услуга за изключително високата цена, която по всяка вероятност ще трябва да заплатим в бъдеще? 

Снимки: pixabay; shutterstock