Слънцето е най-близкият звезден съсед на Земята. То осигурява енергията, която позволява да съществува живот на нашата планета, но тази енергия идва на определена цена; Слънцето има променлива среда, която включва слънчеви излъчвания, коронарно масово изхвърляне на заредените частици и слънчевия вятър. Важно е учените да имат по-добро разбиране за начина, по който Слънцето се държи ежедневно, защото радиацията, излъчвана от него, може да засегне космонавтите или спътниците в Космоса.

Ето някои от по-известните мисии, които изучават Слънцето през годините.

Genesis (2001-04)

Genesis е първата космическа сонда, която улавя проба от слънчевия вятър или постоянния поток от частици, излъчвани от нашето Слънце. Космическият кораб извърши тригодишна обиколка за вземане на проби в гравитационно стабилна област в Космоса - известна като Lagrange 1, - преди да се завърне на Земята. За съжаление космическият кораб направи доста трудно кацане, след като неговият парашут не се разгъна, но част от пробата оцеля. "Изследователите вече са открили доказателства, че е възможно Земята да се формира от по-различни слънчеви мъглявини, отколкото тези, които създават Слънцето", заяви NASA, след като я изследва.

Solar and Heliospheric Observatory (SOHO) (1995 - до момента)

SOHO е сътрудничество между Европейската космическа агенция (ESA) и NASA, за да изучава Слънцето, като наблюдава целия път от ядрото му до слънчевия вятър. Мисията стартира на 2 декември 1995 г. като първоначална тригодишна мисия, но нейният живот е разширен няколко пъти поради непрекъснатия ѝ успех. Някои от основните наблюдения включват изучаване на Слънцето в продължение на два 11-годишни слънчеви цикъла, изпращане на информация за структурата на Слънцето и подпомагане на учените по-добре да предсказват слънчеви изригвания според ESA.

Transition Region and Coronal Explorer (TRACE) (1998-2010)

Основната цел на TRACE е да разберем по-добре как действат магнитните полета и плазмата (свръхгорещият газ) в слънчевата среда. Космическият кораб помогна на учените да разберат по-добре "геометрията и динамиката на горната слънчева атмосфера", каза NASА, което помогна на специалистите да получат по-добра представа за природата на горещата външна атмосфера, наречена корона. TRACE беше и първата мисия за изучаване на Слънцето по време на един цял слънчев цикъл.

Ulysses (1990-2009)

Ulysses, съвместна мисия между NASА и ЕSА, е проектирана да разглежда хелиосферата, която е част от пространството под влияние на Cлънцето. Използвайки за помощник гравитацията на Юпитер, Ulysses орбитира около Cлънцето при неговите полюси в продължение на 18 години. "Сондата разкри за пръв път триизмерния характер на галактическата космическа радиация, енергийните частици, породени при слънчевите бури и слънчевия вятър", заяви NASА, обобщавайки резултатите от мисията.

Yohkoh (1991-2001)

Yohkoh (известен също като Solar-A) е японска космическа сонда на Института за космически науки, бившото име на сегашната японска космическа агенция JAXA. Космическата апаратура в орбита около Земята снима Слънцето с рентгенови лъчи и със спектрометрия. Някои от откритията показват, че слънчевите излъчвания са "явления на магнитно възстановяване", причинени от събития в слънчевото магнитно поле, и че слънчевата корона може да променя мащаба си динамично.

Solar Maximum Mission (1980-1989)

Solar Maximum Mission е предназначена да изучава Слънцето в разгара на 11-годишния слънчев цикъл, когато слънчевите изгаряния и коронарното масово изхвърляне са най-чести. Тя стартира на 14 февруари 1980 г. и за кратко е била спряна заради неизправност през 1981 г.

Астронавтите на борда на космическата совалка Challenger обслужват космическия кораб през април 1984 г. и го пускат отново за наблюдение. След това той продължава да събира данни, докато изгаря в атмосферата на Земята на 2 декември 1989 г. Мисията установява, че Слънцето е по-светло по време на цикъла на слънчевите петна, и откри няколко комети, прелетели покрай звездата ни.

Hinode (2006 - до момента)

Японският сателит Hinode (известен също като Solar-B) се фокусира върху слънчевата корона, изключително горещата горна атмосфера на Слънцето. Учените не са сигурни защо короната (при милиони градуси по Целзий или Фаренхайт) е толкова по-гореща от най-ниския слой на Слънцето, фотосферата, която е около 10 000 градуса по Целзий (5500 градуса С). Учените се надяват на "по-добро разбиране на механизмите на слънчевите експлозии, което на свой ред ще ни помогне да предвидим как слънчевите събития засягат Земята", според японската агенция JAXA.

Solar Terrestrial Relations Observatory (STEREO) (2006 - до момента)

STEREO стартира с два космически кораба: STEREO-Ahead (който орбитира около Слънцето преди Земята в нейната орбита) и STEREO-Behind (който обикаля около Слънцето зад Земята). Неговите постижения включват показване на триизмерната структура на коронарните изхвърляния и как материята и енергията се придвижват към Земята. Мисията продължава да работи далеч отвъд предвидения ѝ живот, въпреки че комуникацията със STEREO-B е загубена на 1 октомври 2014 г. поради "множество хардуерни аномалии", според NASА. Агенцията накратко се свърза със STEREO-В отново през 2016 г. но бързо загуби контакт и оттогава не го е чувала.

Solar Dynamics Observatory (SDO) (2010 - до момента)

Основната цел на SDO е да се разбере по-добре слънчевата активност. Конкретно мисията изследва как се структурира и генерира магнитното поле на Слънцето и как енергията му се превръща в слънчев вятър, енергийни частици и колебания в слънчевата радиация (поток от лъчиста енергия). Едно от основните постижения на SDO е генерирането на изображения, които да помогнат на учените да установят вариациите на магнитното поле и източниците на слънчеви изригвания, казва NASA.

Interface Region Imaging Spectrograph (2013 - до момента)

IRIS се фокусира върху по-ниските нива на слънчевата атмосфера - регион, наречен "интерфейсен". Сондата улавя информация за това, как соларният материал се движи през Слънцето, както и за температурата на района. Този регион изпраща слънчев материал в короната и в слънчевия вятър, а също така е зад повечето от ултравиолетовите лъчи, които стигат до Земята. През 2016 г. IRIS установи, че слънчевите "бомби" на материала затоплят горната атмосфера, което може да помогне да се обясни как короната става толкова гореща.

Parker Solar Probe (изстрелването е насрочено за 2018 г.)

NASA и нейните амбиции - след като вече покори Луната и си постави за цел да кацне на Марс, сега американската космическа агенция иска да докосне Слънцето. За целта тя създаде сондата Parker, чиято мисия е да прекоси нашата Слънчева система и да навлезе в орбита около самата звезда, така че да се намери в нейната външна атмосфера. Причината за тази наглед екстравагантна мисия е желанието на учените да съберат и анализират информация за Слънцето, с каквато до момента не разполагаме.

Сондата Parker ще бъде в орбита около Слънцето само на четири милиона километра от неговата повърхност. Това може и да ви звучи като голямо разстояние, но всъщност ще е цели седем пъти по-близко, отколкото някога сме успели да стигнем. До момента този рекорд се пада на сондата Helios 2, която през далечната 1976 г. стигна на около 32 милиона километра.

Solar Orbiter (изстрелването е насрочено за 2020 г.)

Solar Orbiter е ръководена от ESA мисия със задача да изследва как Слънцето генерира хелиосферата, както и слънчевия вятър, енергийните частици и други емисии от звездата ни. "Близостта до Слънцето позволява да се наблюдават слънчевите повърхностни особености и връзката им с хелиосферата за много по-дълги периоди от тези от близките точки на Земята. Изгледът на слънчевите лъчи ще ни помогне да разберем как динамичните процеси генерират магнитното поле на Слънцето, заяви ЕSА.