Държавни глави след държавни глави подписват смъртната присъда на лошите и пакостливи двигатели с вътрешно горене и все повече и повече се оплитат в лъжи от намотки. Една малка част от света сънува мокри зелени сънища, но като се събуди, се сеща, че в глобален мащаб делът на произвежданата енергия от невъзобновяеми източници е над 62%.

До 2030 година всички автомобили ще трябва да минат под електрическата дъга и да сменят агрегатната си ориентация.

Поне за това „надуват гайдата“ Великобритания, САЩ, Исландия, Ирландия и още няколко държави, чиито политици са спокойни, че дотогава няма да са на власт. От другата страна на плоската Земя – в Япония, CEO-то на Тойота – Акио Тойода, се опитва да охлади електрическите страсти и пресмята, че за построяването на инфраструктура, която да поеме електричките (ако имат 100% пазарен дял), трябват едни джобни 400 милиарда долара долара – позовавайки се на анализ на Financial Times. Позовавайки се на анализ от Wall street Journal. По отношение на произхода на електричеството дори в Япония над 50% се пада на невъзобновяеми източници (въглища и природен газ). Говорим за 2019 година. Иначе остават само още няколко дребни проблема и една част от планетата ще може да мине на електрички.

В същото време на безоблачния хоризонт се появяват неща като хибриди (от 1997 година), синтетични горива, стандартизация на зарядните станции, екосъобразно решение за съхраняване и рециклиране на литиевойонните батерии, а и още нещо – права на децата, работещи в мини за кобалт в Конго.

Ако започнем да мислим сериозно по темата, ще се сетим и за профсъюзи в Германия, които имат представители в борда на директорите на VAG, които от своя страна не харесват факта, че при масово производство и значителен пазарен дял на електромобили (в момента те са около 2% от световните продажби) това ще означава съкращаване на наличен персонал на поточната линия. Volkswagen вече поде инициатива за съкращаване на служители, фокусирани върху производството на автомобили с ДВГ. EV революцията несъмнено ще изяде и някои свои деца, но преди това ще разтърси и подизпълнителите, фокусирани върху разработка на компоненти, които ще се превърнат в архаизми в електрическата ера. 5% от брутния вътрешен продукт на Германия се формира от автомобилната индустрия. Тя осигурява работа на почти милион души. Това е само сухата статистика. Дългите корени на индустрията със сигурност достигат по-далеч, по-дълбоко и на нейните клони „висят“ повече хора.

Нека да разгледаме няколко казуса пред тоталната електрификация, които съвсем не са непреодолими, но поставят под въпрос мантрата за 100% електрическо бъдеще.

Казус 1
Неетични източници на кобалта за литиевойонните батерии

Докато кохорти от автожурналисти, фенове и анализатори дружно пеят химни как електрическите автомобили ще спасят света, в Демократична република Конго, Гома-Футу, на 8 години, от село Касуло, започва смяна в мината за кобалт с усмивка, защото знае, че неговият труд ще направи света по-добър. В другото полукълбо калифорнийски пенсионер си кара Tesla-та, диша с пълни гърди и си казва: „Аз правя услуга на природата, плащам няколко надници на едно от 6000-те деца, които работят в мините за кобалт, и спя с чиста съвест“.

Разбира се, всеки автомобилен производител може да извади лиценз, че китайският доставчик ползва само кобалт, добит с информираното съгласие и при спазване на човешките права.
А дали на китайска територия „етичен“ кобалт не се смесва с „неетичен“ кобалт, това не един, а поне няколко Господа знаят. И към момента пазаруваме дрехи, направени от памук, бран от уйгури в Китай. Не е голям преходът до това да си купиш кола, в която по стар южнославянски обичай е вградено човешко същество, копаещо кобалт.

Казус 2
Производство и рециклиране на батериите

Производството на каквото и да е – от чушкопеци до литиевойонни батерии, ползва вода и уврежда природата. Класическите варианти за рециклиране изискват много енергия и също генерират CO2 емисии. Батериите сами по себе си са токсични. При по-сериозен разговор за 360-градусовата природосъобразност на електромобилите изплуват добре познати призраци от гардероба. Нека не забравяме, че целият разговор се води най-вече от производители и правителства.

Къде остана предложението за конверсия на стари автомобили в електрически – замяна на техните ДВГ с ел. мотори и „набиването“ на батерии, където е възможно.

Решения за такава конверсия имат от братска Румъния до Тексас, но те въобще не са на масата за държавни субсидии. При тях се губи възможността за брандиране на цялостното изживяване с марка Х, освен това печалбата е ниска и отива в подизпълнители, на всичкото отгоре никой производител не може да те задължи да си поддържаш електрическия пакет за стария Opel Omega само при него и т.н. Такова предложение трябва да дойде на държавно ниво, но явно политиците и експертите биват съветвани само от служители в автомобилни компании.

Казус 3
Синтетични горива и биогорива

Porsche, Audi, Bosch, а от скоро и Bentley са популярните имена сред компаниите, които залагат на синтетични горива. Porsche иска да запази максимално дълго двигател с вътрешно горене за класиката си 911, а пък от Bentley споделят, че голяма част от клиентите им си дърпали малки яхти и ремаркета за коне с Bentayga-ите. Това би изсмукало сока и оттам пробега на електрическите батерии, независимо колко големи са те.

Засега e-горивата са на поне 10 години от практичната си употреба, независимо че германците имат опит с тях от края на Втората световна война. Сега ситуацията е различна. Всички се стремят към CO2-неутрално производство на синтетични горива.

Затова Bosch и Porsche са близнали пръстче и са установили къде е най-ветровитото място на Земята, достатъчно голямо да побере производствени мощности. При всички положения адекватни количества синтетични горива могат да се произвеждат най-рано след десетилетие.
Обещанието е от 85% до 100% намаляване на вредните емисии от CO2.

Най-вероятно приложението им ще се ограничи до old timer-и и класически автомобили, а ако производството успее да достигне мащаб, току-виж полетят и самолетите с тях. Това ще бъде безкрайно ценно, защото към момента единственият електрически самолет е като типичен тийнейджър – може само да лети в облаците, но не и да свърши някаква работа.

Казус 4

Автомобилните представителства ще трябва да изнамерят откъде да компенсират парите, които губят от по-големите сервизни интервали на електричките. По груби сметки това са към $1300 за 5-годишен период за един автомобил. Ако представителството обслужва хиляда автомобила, това е $260 000 загуба на година. От друга страна, заради глоби за вредни емисии започнаха и първите схеми с фиктивни продажби на електрички.
Според доклад на Greenpeace от декември 2020-а 25% от всички регистрирани ID.3 в Европа са били собственост на представителство или на Volkswagen.

Казус 5

Автомобилните производители също ще трябва да открият нови начини да осребряват продуктите си в дългосрочен план. Към момента повечето са на етап, в който парите отиват най-вече за разработка на шаси, електродвигатели, батерии и софтуер. Интериорът остава на заден план и при него се пести много. Пресен пример е ID.3. Един от начините за осребряване, валиден и за традиционни коли, и електрически, е продажбата на данни.

Автомобилните производители работят усилено по превръщането на колата в смартфон на колела.

С други думи бъдещите собственици на автомобили ще са опитни зайчета за бoлните мозъци на рекламисти, които ще пускат банер на храна за кучета точно когато минавате покрай зоомагазин, защото знаят, че начинът ви на шофиране вечер прилича на разхождане на куче. Дори и като архитектура – много от колите се насочват към „скейтборд“ шаси, което ще ги уеднакви генерално по отношение конструкция и окачване. Уеднаквяването ще е повече в структурно отношение. Отвън колите ще демонстрират все по-интересни дизайни.

Революцията в автомобилите се очаква най-вече в дизайна и увеличените способности на колата да ви пусне кафе и да измете у вас.

Стига хейт. Ето нещо позитивно
Ще виждаме все повече готини коли. Към момента Hyundai правят впечатление със свежи дизайни като Ioniq5, а от Mercedes се носи лек аромат на бъдеще и топъл чай. Корейците дадоха заявка още преди години с концепцията Mint, след това дойде Prophecy. Сега все повече производители вадят от килера стари харизматични модели (Renault с 5 Electric) или пък ползват най-доброто от бранда си (Ford с Mustang Mach-E), за да влязат с възможно най-висок залог в електрическата игра. Разбира се, колите ще са по-свързани, ще си говорят помежду си, ще си говорят и с дома и уредите в него. Ще раздават команди на домакинските уреди и ще взeмат химическото чистене, ако се налага.

След 15 години меките умения ще диференцират брандовете.

Ето, новата C-класа на Mercedes може да измете у вас, да стопли вилата или пък да ви напазарува хранителни продукти, стига уредите – робот, климатик и хладилник, да са свързани с интернет. Личните автомобили вървят към етап, в който ще са лични асистенти и само едно от решенията за мобилност, които бъдещето ще предлага.

Подводен тренд:
Не само Джеймс Бонд, ами и Индиана Джоунс ще си има официален автомобил

Докато всички си представяме бъдещето като автономни кабинки, движещи се по улиците на гладък мегаполис, един свеж полъх на приключение се усили по време на COVID локдауните. В една тенденция се оплитат засиленият хоум офис и куриерите, които вече доставят всичко до дома. От варена царевица до диплома за висше образование. Отваря се пазар за автомобили, които няма да служат за ходене на работа (commuting) и пазаруване от супермаркет. По тази причина те няма нужда да са малки и икономични или пък да имат задължително големи багажници, които да побират кофи с чипс.

От автомобили на нуждата отиваме към автомобили на желанието.

Симптомите се забелязват под формата на нови модели и модификации на настоящи такива. Ford Bronco, електрическият Hummer, SUV-та на мегастартъпа Rivian са top of mind примери. Jeep Gladiator, Ford 150 Raptor, Dodge Ram TRX още от преди дълбаят в нишата на приключенския автомобил.

„Аdventure-изирането“ не подмина и E-класата, та дори и баничарките.
Не е ли страхотно?

Бъдещето е... в България! Не се смейте.
Услугите от рода на Spark (не знам за друга подобна в България, ако има, да ме прощават) показват в какви сценарии на употреба електричките са по-удобни и по-добри. Точно обратните на тези, в които блестят традиционните коли. Електричките са идеални за къси градски пътувания с много спирания, за да възстановяваш енергия, и движение с до 90 км/ч. За какво не са удачни – автомобилен туризъм, казано най-общо. Да, и днес можеш да стигнеш от Петрич до Шабла за един ден с Tesla 3, като я дозаредиш 3 пъти по 20 минути. Но ако говорим за доставки, спедиция?

Големият извод, който можем да направим, е, че бъдещето не е електрическо.
То и не трябва да бъде. Бъдещето е разнообразно. Различни видове двигатели ще отпразнуват 2050-а като приятели и оттам насетне ще поемат по различни пътища като Вин Дизел и Пол Уокър в „Бързи и яростни 7“.

Снимки: Pexels; unsplash