До относително скоро хилядолетното му съществуване беше убедило човечеството, че макар всеки човек да е безсмъртен, то самото човечество, е безсмъртно. Такъв беше историческият опит, многократно и неизменно потвърждаван от човешкото развитие и история. Въпреки международните кризи, конфликтите, унищожителните и кръвопролитни войни животът върху планетата не е прекъсвал, цивилизацията е оцелявала, а еволюцията е продължавала.

В началото на третото хилядолетие обаче човечеството трябваше да осъзнае страшната истина, че неразумното използване на неговия творчески гений и на плодовете на научния и технологическия напредък коренно са променили условията на неговото съществуване. Не само отделният индивид, но и човечеството е станало смъртно. Термоядрената катастрофа може завинаги да прекъсне историческата нишка на човешкия род, превръщайки планетата в безлюдна пустош. Близо три десетилетия след ядрените взривове в Хирошима и Нагасаки истинската опасност оставаше скрита. За да може тя да бъде преценена, нужно бе ядрената катастрофа да бъде схваната като разновидност на екологичния срив. Колкото страшни да бяха ударното, топлинното, радиационното и другите типове въздействия на взрива, те дълго време не бяха приемани като глобална опасност. Запазваше се надеждата, че е възможно да бъдат ограничени и че след тях все пак може да се оцелее. Екологическите последици оставаха в сянка.

През 70-те години обаче беше безусловно доказана смразяващата перспектива на „ядрената зима”. Стана ясно, че употребата дори на по-малко от 10% от натрупания ядрен потенциал ще предизвика климатични процеси, които, променяйки катастрофално температурата върху цели континенти, а и върху планетата, ще прекъснат непоправимо биологичния цикъл. Казусът да се предотврати термоядреният конфликт стана проблем за физическото оцеляване на човечеството, за запазване на живота върху планетата.

Последвалите изследвания разкриха, че все пак се касае само за „върха на айсберга”. Все повече учени достигаха до извода, че и да бъде избегнат екологичен срив в резултат от термоядрена война, неразумното използване на енергийните, суровинните, продоволствените и други ресурси на земята също биха довели към екологична катастрофа. По-бавно, но не и по-малко смъртоносно. Така в началото на новия век човечеството се оказа изправено пред сериозни нови проблеми и заплахи, които трябва да реши, за да гарантира своето съществуване и просперитет.

Богатство, ресурси и екология – променящите се параметри на международната сигурност

По време на Студената война понятието „сигурност” беше възприемано във връзка със сигурността на държавата в смисъл на запазване на нейната териториална цялост и политическа независимост - преди всичко от военни заплахи. В края на 80-те години понятието бе разширено и в разбирането за сигурност се включиха и икономически аспекти. Въпреки това централният обект на сигурността остана държавата. Едва през 90-те години фокусът се премести от военните измерения към сигурността на отделния индивид. Постепенно се наложи възгледът за т.нар. нетрадиционни заплахи за световната сигурност, който бе формулиран за пръв път на Стокхолмската инициатива по въпросите на глобалната сигурност и управление от 1992 г. Тогава международната общност изказа своето убеждение, че разбирането на предизвикателствата пред сигурността трябва да бъде разширено, за да включи и такива въпроси като пораженията върху околната среда, свръхнарастването на населението, изчерпването на световните ресурси и др.

За да можем по-добре да разберем същността на този нововъзникващ пейзаж в международните отношения, трябва да си представим една карта на света, която да отразява не неговото политическо разделение, а основните аспекти на околната среда, като главните екологични проблемни точки, големите източници на жизненоважни суровини и др. Така ще се получи една нова географска карта, на която концентрацията на горепосочените елементи, а не политическите граници ще бъде от решаващо значение.

Макар че всяка част от света ще съдържа определени елементи, най-голяма концентрация ще има в един голям участък, разположен от двете страни на екватора. В този участък ще влязат северната част на Южна Америка (включително Амазония), Централна Африка (включително притоците в горната част на река Нил), Персийският залив, Южна и Югоизточна Азия. Заедно тези области обхващат основните световни източници на петрол, на множество важни минерали, на всички световни тропически гори, както и няколко от най-важните реки. Освен това за разлика от ресурсите, намиращи се в други области, зоните на екологични проблеми и източниците на ресурси в този регион често се намират в оспорвани територии или в страни, където се водят етнически борби или има политическа нестабилност.

Започвайки от запад, Амазония ще продължи да бъде една от основните конфликтни области. Въпреки непрекъснатите обещания от страна на бразилското правителство да ограничат сеченето на ценни дървени трупи и минните операции в Амазония и да защити от външно нашествие земите на местното население, незаконното изсичане на дървета продължава с всичка сила. Някои от местните общности, подкрепяни от неправителствени организации, успяха да си осигурят правото на собственост над обитаваните от тях земи, ала поради липсата на желание или възможности правителството не успя да попречи на навлизането в тези земи на миньори и секачи. В резултат на това из целия район продължават да се водят борби за земи, като много от тях прерастват в открито насилие.

Друг пример за потенциална нестабилност, свързана с околната среда, е африканският континент. В северната му част е водещ конфликтът за вода в Нилския басейн. На пръв поглед водата може би изглежда малко вероятен източник на конфликти. И все пак споровете за вода характеризират цялата история на човечеството. В продължение на векове защитата и разрушаването на жизненоважни водни системи стоят в основата на много битки. Тъй като, за да оцелеят, ранните цивилизации разчитат на сложни системи от диги и канали, тези системи често стават обект на нападение по време на война. Когато например Асирия напада Вавилон през 689 г. пр.Хр., войските ѝ разрушават напоителните съоръжения на града и насочват водата към неговия център, което предизвиква огромни разрушения. И днес, в началото на XXI век конфликтите за важни водни запаси представляват постоянна заплаха. В един обширен район, простиращ се от Северна Африка до Близкия изток и Южна Азия, нуждата от вода все по-бързо започва да надхвърля съществуващите запаси. Тъй като много от ключовите водни източници там са притежание на две или повече държави, които рядко имат споразумения относно начина на разпределяне на наличните запаси, конфликтите за достъп до спорните ресурси ще стават все по-остри. Тази опасност е особено голяма в районите с малко валежи, където няколко държави разчитат на един-единствен източник на вода за задоволяване на основните си нужди. Такива са районите около реките Нил, Йордан, Ефрат и др. Ако не се намерят начини да се намали потреблението на вода на глава от населението, всяко увеличаване на потреблението в една от страните ще доведе до намаляване на водните запаси на останалите страни, което от своя страна би могло да доведе до остър конфликт или дори война.

Конфликтът за ресурси

Редица други фактори също са в състояние да увеличат честотата и ожесточеността на евентуалните конфликти за вода в бъдеще. С нарастване на населението нараства и нуждата от вода – и за всекидневна употреба, и за производството на храна (най-често чрез увеличено напояване). И сякаш за да задълбочи още повече проблема, демографският бум като че ли е съсредоточен именно в тези райони, където водните запаси вече не достигат за задоволяване на много нужди – Северна Африка, Близкия изток и Южна Азия. Бързата урбанизация там, както и нарастващата употреба на вода в индустрията също допринасят за увеличаване нуждата от вода. Това означава, че в бъдеще в конфликтите за подялба на общите водни ресурси залогът ще става още по-голям, а загубата в един такъв конфликт ще води след себе си все по-тежки последствия.

Глобалните промени в климата ще усложнят още повече положението. Нарастването на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата ще доведе до покачването на средните температури в световен мащаб, както и до промени във валежните карти на много места. В резултат може да се стигне до увеличаване на валежите в някои райони и тяхното намаляване в други. Учените все още не могат да кажат как точно ще бъдат засегнати отделните райони, но мнозина вярват, че в голям брой от горещите континентални области като Североизточна Африка (през която протича Нил) и Югозападна Азия (където текат Тигър и Ефрат) водните запаси ще намалеят още повече.   

Естествено, не е възможно да се предскаже къде и кога ще избухне следващият конфликт за ресурси. В някои от проблемните в момента райони нещата могат да утихнат, докато в други могат тепърва да се появят конфликти. Това, на което сме свидетели обаче, е раждането на една нова география на конфликта – един световен пейзаж, в който надпреварата за жизненоважни ресурси се превръща в основна причина за натрупването и използването на военна сила.

Какво казва международното право?

Международното екологично право е един от най-новите отрасли на международното право, макар вследствие на негативното въздействие на човека върху околната среда първите международни актове в тази насока да са били разработени още в края на XIX в. като Споразумението за защита на морските котки от 1897 г. и др. Международното екологично право започва да се развива особено интензивно, когато научно се доказва, че проблемът със защитата на околната среда е глобален въпрос. А това води до постепенното обособяване на екологичното право като самостоятелен отрасъл.

За целите на международното право понятието „околна среда” обхваща преди всичко елементи, свързани с условията на съществуване на човека, включително и елементите, създадени изкуствено от човека в процеса на неговото взаимодействие с природата. Те могат да бъдат разделени на три групи: първата обхваща обекти на естествената жива среда – флората и фауната; втората включва неживата среда – почвата (литосферата), водната среда (хидросферата), въздушното пространство (атмосферата) и околоземното космическо пространство; третата включва изкуствената среда, създадена допълнително от човека – изкуствени езера, язовири, канали, диги и др.

С усвояването на космическото пространство в близкия Космос постоянно расте броят на изоставените спътници, части от ракети и космически отпадъци като остатъчна човешка дейност. Космическата среда също не бе пощадена и от надпреварата във въоръжаването по времето на Студената война, когато администрацията на президента Рейгън постави началото на мащабна военна програма, известна като Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО), или още като „Звездни войни”.

За съжаление в рамките на международното екологично право засега не е разработен специален международен акт, уреждащ изцяло опазването на атмосферата на Земята и околоземното пространство. Атмосферният въздух е елемент на околната среда, който не може да бъде лимитиран или контролиран в рамките на държавната територия. Замърсителите, попадащи в атмосферата, много бързо могат да се пренесат от територията на една държава над територията на друга или на много големи разстояния, нанасяйки вреди на околната среда и на здравето на хората.

За да имаме планета

С развитието на науката и техниката рязко се усили въздействието на стопанската дейност на човека върху природата, както и неговата намеса в нейните естествени процеси. Безконтролното използване на природните ресурси и замърсяването на биосферата на земята доведе планетата близо до непредвидима екологична катастрофа. Осигуряването на екологическа сигурност е принцип, който се формира относително скоро и предвижда защита на околната среда от най-опасните и имащи глобално значение проблеми. Задължението на държавите, произтичащо от принципа, е: при осъществяването на военна или икономическа дейност да приемат мерки, осигуряващи запазването и поддържането на нормалното състояние на околната среда, както и за нейното естествено възобновяване и възпроизводство. За да бъде ефективно прилаган този принцип, все по-голямо значение придобиват нормите на международното екологично право.

Постепенно стана ясно, че никое национално усилие не би могло да реши само по себе си глобалните проблеми. Оказаха се абсолютно необходими обединените усилия на всички страни и народи, защото състоянието и развитието на цялото човечество зависи повече от всичко от запазването на живота на хората, на тяхната цивилизация. Именно това трябва да бъде и мисията на бъдещите световни лидери и правителства.