Всяка година почти една трета от освободения въглероден двуокис в атмосферата може да бъде проследен до бактериите, живеещи в почвата, където те абсорбират растителна и животинска материя за енергия.

За повечето почвени микроби тази трансформация изисква кислород. Но ново проучване установи, че малки, разпръснати популации от бактерии живеят в почва с липсващ кислород и те оказват недооценен ефект върху парниковите газове, който се освобождават във въздуха.

Изследването, публикувано в петък в списание Nature Communications и ръководено от Скот Фендорф от Станфорд и Марко Кеилуеит, е установило, че тези безкислородни „джобове” на почвата са вредни за някои селскостопански практики. Учените заявиха, че този труд може да помогне при създаването на модел на бъдещите въглеродни емисии, давайки по-добри прогнози за това, колко CO2 може да бъде освободен от почвата.

В почвата се съдържа три пъти повече въглерод от атмосферата. Част от този въглерод остава в капан под земята чрез химични реакции с минералите. Въпреки това повечето е под формата на разлагаща се растителна и животинска материя, която микроорганизмите разграждат за създаване на енергия и CO2 - еквивалент на нашето хранене и дишане.

Този процес обикновено изисква кислород, но в малките джобове на почвата, в които липсва кислород, наречени анаеробни микрозони, бактерии са се развили, за да извличат енергия от органична материя без кислород. Тези микроби произвеждат значително по-малко СО2 и също са в състояние да разграждат някои богати на въглерод биомолекули.

Но въпреки че учените отдавна знаят за съществуването на анаеробните микрозони, тяхното разпространение и цялостният им принос към глобалния въглероден цикъл - обмена на въглерод между земната атмосфера, океаните и системите на земя - не е добре разбран и не е бил отчетен в моделите на екосистемата, които са важни за прогнозите за бъдещите климатични промени.

Новите открития подчертават много начини, по които изменението на климата и на някои селскостопански практики биха могли да променят тези микрозони и да увеличат количеството CO2, който се освобождава от почвата.

Изменението на климата се очаква да направи някои региони по-влажни, а други по-сухи. Тези две тенденции имат различно въздействие върху почвените микроорганизми. Областите, които получават повече дъжд - или се напояват чрез земеделие, - ще съдържат по-малко кислород и поради това вероятно ще произвеждат по-малко CO2.

Сухите почви обикновено имат повече кислород и микробите, които съдържат, ще произвеждат повече СО2.