Фоторазказ: Китай през моите очи

След кратък полет (по-малко от три часа) кацнахме на летище Шемеретиево в Москва. За съжаление нямах възможност да напусна пределите му в рамките на следващите няколко часа, но Русия се усещаше. Образът на Путин ме гледаше от ключодържатели, тениски и дори матрьошки. И до голяма степен това ме изненада. Не останах изненадан от силния сняг, който бързо натрупваше. Големите и тежки снежинки, които прехвърчаха от другата страна на прозорците, се бяха вплели в сериозна битка с вятъра, за да достигнат крайната си цел - всяка една повърхност, до която могат да се докоснат. Първите се топят, но подготвят сцената за следващите… и следващите. Буквално за 2 часа навън стана наистина приказно. Това не спираше самолетите, но явно успя да ги забави.

Всъщност интересно време започна още от София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Летище Шемеретиево, Москва

Качихме се на този, който трябваше да ни отведе до Пекин, и в който щяхме да прекараме следващите близо осем часа. Снегът продължаваше да пада тежко, което беше и най-вероятната причина за почти двучасовия ни престой на пистата. Но това нямаше значение, дори засили още повече ентусиазма ми - посещението ми до Китай се оформяше като истинско приключение! Не, думата тук не е еквивалент на проблеми, а на онова приятното чувство, че ще откриеш нещо ново, нещо различно. Съвсем очаквано се случи именно това.

В центъра на посещението ми в Китай стоеше Huawei, но самата страна има достатъчно магнетична сила, за да не остане на заден план. Повярвайте ми, привличането е наистина силно. Още тук искам да отбележа, че по време на престоя ми в Китай имах възможност отново да снимам с Huawei P9. В края на август споделих своето мнение за телефона, като в рамките на седмицата ми в неговата родина то се потвърди. Huawei P9 изключително умело и успешно въвлича в търсенето на по-творческия кадър, в това да се търси нестандартната снимка. Огромна роля за това имат вече пословичните два сензора, разработени съвместно с немския производител Leica - единият RGB (цветовете), а другият - монохромен, който също така събира много важна информация - детайли, динамичен обхват и т.н. Снимките в черно-бяло носят едно много по-различно усещане, което понякога се губи в цветните им версии. Хареса ми да снимам с монохромния сензор и разбирам защо има толкова фотографи, които залагат именно на този стил.

 

Huawei P9 в синьо на Великата китайска стена

 

Друга функция на камерата, до която често прибягвах, за да търся по-интересния кадър, е за боке ефекта. Включването му става от един бутон, а чрез слайдър избирате фокусното разстояние. Ако не сте доволни или искате да бележите фокуса върху нещо друго, можете да направите корекции и при готова снимка. Тук резултатът невинаги е най-добрият възможен, но при повече експерименти се постигат наистина интересни неща. А последното изискване беше задължително. От Huawei се постараха допълнително да засилят творческите ни възможности с приятелско състезание. В края на приключението трябваше да изпратим две снимки (една цветна и една черно-бяла), които да се състезават във фотографски конкурс. За съжаление не успях да се класирам между първите три места в двете категории, но бях близо, като дори специалният гост на събитието, китайският фотограф Zhu Yinghao, даде точка на моя снимка.

 

 

И за да довърша контекста на следващите снимки, всички те са направени именно с Huawei P9, който обаче беше в приятния син цвят - за жалост ограничена версия. По-специалното при нея освен интересния цвят е, че идва със зарядно Fast Charger. С него батерията се зарежда около 30% по-бързо спрямо стандартното зарядно, което означава, че за около 30 минути в контакта получавате приблизително 50% заряд на батерията. И това в динамичното ежедневие в Китай беше добра новина. Ако се чудите за останалия хардуер, той остава същият - 8-ядрен процесор Kirin 955, 3 GB RAM и 32 GB вътрешна памет, 5.2-инчов Full HD дисплей и операционна система Android, “облечена” в интерфейса EMUI. Връщаме се отново на самолета от руската столица...

След снежното време в Москва, в Пекин климатичните условия бяха по-благоприятни - особено за кратка, но съдържателна обиколка на забележителности. Снегът липсваше, но температурите се въртяха около нулата.

Пекин се оформи като събирателен пункт за всички журналисти и блогъри от страните, част от CEE & Nordic (Централна и Източна Европа и скандинавските страни). В него нямахме посещение на центровете на Huawei и среща със служителите на компанията, но имахме време за забележителности - Забранения град и Великата китайска страна.

 

 

Забраненият град се намира в пределите на Пекин и заема площ над 180 акра (728 434 m2), а зад стените му има около 980 сгради. Впечатляващият императорски палат наистина впечатлява със своите размери, архитектура и история. Прозвището му идва от една страна от наистина огромната площ, която заема, но и от това, че е бил достъпен за малцина. Може би най-силно впечатление ми направиха трите порти, през които се влиза в него. Централата е била предназначена само и единствено за императора, но в един ден от годината е можел да мине още някой по нея - най-добрият ученик. Знак точно колко в Китай държат на образованието.

 

 

След двореца дойде време на още по-голяма забележителност - Великата китайска стена, дълга над 21 000 километра (днес голяма част от нея е разрушена). Въпреки че имах възможност да се изкача и да видя много малка част от нея, гледката на виещата се човешка постройка из планината спира дъха. Може би ранният час, в който я посетихме, а и фактът, че беше понеделник, спомогна да я видим без огромните тълпи от туристи.

 

 

След като се завърнах от Китай, един от най-честите въпроси е за храната. Тя се различава много от тази, която тук наричаме китайска, но не мога да кажа, че ми стана любима.

 

 

Последва пътуване до Шънджън, където се намира централата на Huawei - място, в което се срещнах с представители на компанията, които разказаха за своята работа, за промените и развитието. Още един полет по-късно и вече бях в Шанхай - град, който е нищо по-малко от впечатляващ. Именно там се запознах и със Стивън, нашия тур, за който ви споменах. Освен че познава отлично града, като дори имахме възможност да посетим един от най-популярните барове, той е готов да разказва за правителството, за Шанхай, за хората…

 

 

Вече няколко дни в Китай, силно впечатление ми правят хората, които имат привидно ненужни професии. Представете си, че във всеки ресторант въпреки ясните табелки на вратите има човек, който ти показва към коя тоалетна да се насочиш. На летището има хора, които просто подреждат куфарите, които излизат на летата за багажа. Според Стивън Китай има достатъчно средства, за да си позволи подобни професии - за да запази по-ниския процент на безработица, но и за да има достатъчна заетост, хората да получават заплати, да са щастливи. И наистина в градовете, в които бях, те изглеждат точно такива.

И не само в големия град. Голяма част от последния ми ден в Китай премина по каналите и тесните улици на Zhujiajiao. Градът има около 60 000 жители, а историята му може да бъде проследена 1700 години назад. Прорязан е от толкова канали, че спокойно мога да го определя като местната Венеция.

 

 

 

 

 

Когато се върнахме в Шанхай, имахме и последна изненада - Народния парк. През събота и неделя той става център на “сватбена търговия”. Родителите, чиито деца все още не са се оженили, а вече прехвърлят определени години, се срещат, за да обменят информация. Идеята е, че могат да намерят подходящ партньор за своя син или дъщеря. Така там могат да се видят обяви, съдържащи физически данни на дамата или мъжа, но и това с какво се занимава, зодия, характер и т.н. Спряхме пред една обява на младо момче (1988 година), завършило, работещо. “А, ето защо му е по-трудно да си намери съпруга”, обясни Стивън. “Той няма апартамент.” В град, в който населението прехвърля 24 милиона, това наистина е сериозен недостатък. Според Стивън мъжете са много повече, което прави дамите по-придирчиви и по-взискателни към ухажорите си.

 

Китай е интересна страна, с което не казвам нищо ново - сигурен съм, че всеки си я представя точно по този начин. Това беше едно от най-вълнуващите ми пътувания тази година и се радвам, че мога да споделя част от емоциите си с вас. Всички снимки, без селфито ми със Zhu Yinghao и тези на самия телефон, са направени със симпатичната синя версия на Huawei P9.

Тук можете да прочетете повече за посещението ми на централата на Huawei и за интересните разговори, които успях да проведа.