Huawei отвътре: разказ за Китай, фокуса, целите и амбициите

“Китай е силна и богата страна”, заяви с огромна усмивка Стивън. “Нашето правителство знае какво прави. Ако в Русия Горбачов искаше да предприеме твърде драстични промени, тук правителството прави нещата постепенно, но винаги с мисъл за народа.” Не мога да не се съглася с голяма част от думите му, тъй като ясно виждам развитието на Китай. Дори изпитвам лека тъга, че не съм посещавал страната преди десетина години, за да мога да направя още по-точна оценка. Разговорът ми със Стивън, нашия гид, беше изключително интересен. Проведе се, докато се разхождахме по улиците на Шанхай, град с население от над 24 млн. души. Грешка, не просто град, а едно от най-вълнуващите места, в които съм бил. Град, който постоянно се развива, белег на което е старата част, повлияна от английската и френската архитектура, но и новите сгради на отсрещния бряг на Яндзъ, издигащи се към небесата. Една от тях е Shanghai Tower - втората най-висока сграда в света, достигаща 632 метра. Строежът започва през ноември 2008 година, за да приключи след малко по-малко от седем години - през септември 2015 година. “Кулата” е отворена тази година.

Интересен контраст в дизайна

Стивън е симпатичен местен, който има изключително широки познания, перфектен английски и дълги години работи с Huawei, макар да не е служител на компанията. Най-вероятно много хора са чували разказите му, а и може би част от тях вече дори са му омръзнали, но ги споделя със заразителна усмивка. А докато си говорим и убивам време преди обратния полет към България, правя своята равносметка за видяното и чутото през последните няколко дни. Време, в което се запознах с Huawei от първо лице.

Въпреки че последната точка от китайската авантюра беше именно Шанхай, всъщност началото поставихме в Пекин. Столицата се превърна в нещо като сборен пункт за всички журналисти и блогъри от страните, част от CEE & Nordic (Централна и Източна Европа и скандинавските страни). Групата ни наброяваше над 40 човека, но не това беше най-интересното. Едва около 20% бяхме технологичните журналисти. Всички останали бяха представители на лайфстайл медии и блогове. Сигнал, че Huawei се променя и все повече търси емоцията в своите устройства, както и по-различния поглед към тях. Тема, която зачекнах преди повече от два месеца, след посещението ми на IFA в Берлин.

И така, отправихме се към първата си точка на досег с Huawei - Шънджън. Град, в който днес живеят над 10 млн. души, но преди 1979 населението е било едва 30 000. През 1980 година става част специална икономическа зона, за да се оформи като един от най-бързо развиващите се градове в света. Той е и дом на някои от най-успешните технологични компании в Китай, сред които BYD, Tencent, Coolpad, ZTE, Gionee, TP-Link, DJI, OnePlus и, разбира се, Huawei. Именно последната показва най-голямо израстване след постепенното навлизане и в смартфон сегмента. Въпреки че не искам да правя директен паралел между нея и Китай, именно думите на Стивън за постепенните промени се обвързаха най-точно с това, което се случва с най-големия доставчик на телекомуникационно оборудване - внимателно и постепенно навлизане в сегмент, който допреди няколко години беше чужд за компанията. Това е и лайтмотивът, който се четеше на всички презентации, на които присъствах и на последващите сесии за въпроси.

Преди 2010 година компанията произвежда евтини телефони за операторите. Така за шест години, от които реално най-голямото развитие е през последните две, Huawei достига до номер три по доставки в света. И си личи, че всички в компанията са много горди с това. “През 2014 година имахме дял, по-малък от 3% в региона CEE&Nordics (днес той е около 16%). Почти никой от медиите не се интересуваше от нас. Нямахме продукти от висок клас, нямахме и нито един модел в Топ 10. Но две години по-късно вече сме променени”, обяснява г-н Янмин Уанг, изпълнителен директор на мобилния бизнес на компанията в региона CEE&Nordics, в който попада и България. С него имах възможност да поговоря в Берлин през септември по случай премиерата на новата линия Nova, но този път разговорът беше в центъра по развойна дейност на Huawei в Шанхай - една от най-дългите сгради в света. И си има причина за това. От всичките над 176 000 служители на Huawei 79 000 (или 45%) работят в R&D центровете. Разбира се, не всички са в интересната сграда в Шанхай. Те са разпръснати из 16 центъра по развойна дейност в различни държави, сред които САЩ и Франция. И именно сериозната инвестиция в развойна дейност е сред силните оръжия на Huawei, които днес помагат на компанията.

Инвестиции в развойна дейност през последните 10 години

Това е и сред доводите на Ада Хсу, ръководител на отдела за връзки с обществеността в Huawei, когато я попитах за развитието на компанията. “Имаме едно много важно обещание, което спазваме всяка година - над 10% от приходите ни от продажби да бъдат инвестирани в развойна дейност. Независимо дали годината е била добра или лоша. Ние го правим”. Това съвсем естествено прави компанията един от лидерите, когато говорим за инвестиции в развойна дейност. Само ще припомня, че за 2014 година тя инвестира около 6.6 млрд. долара в сегмента. Това е повече от инвестициите на Apple, Oracle и Facebook, като изостава от Amazon, Google, Microsoft и Intel. “Отваряме и много центрове по дизайн в Сан Франциско, Лондон и Париж. В други държави имаме центрове за изследване на материалите, които използваме в устройствата си”, добавя още Хсу, като допълва: “Въпреки че сме технологична компания, поглеждаме и към модата. Днес устройствата ни са повече от джаджи, те са аксесоари, фешън продукти. Искаме да имаме топ дизайнери в нашия екип”. Въпреки че нямах възможност да се срещна с един от тях поради натоварения му график, силно впечатление ми направи името на г-н Антъни Смит в програмата. Той е част от дизайн студиото на компанията, а над 25-годишният му опит е впечатляващ, като дори е бил главен криейтив директор в BMW, но има пръст в дизайна на продукти от Mercedes Benz, Coca Cola, Zeiss, BMW Mini, General Motors Cadillac, Nokia, Philips и други. Просто един пример.

Сградата, от която започва всичко

Това е днес, но през 1987 година нещата изглеждат по много различен начин. Това ни припомни Джо Кели, ПР и връзки с обществеността в Huawei. Симпатичният ирландец ни върна 29 години назад във времето, за да ни разкаже малко повече за Рен Женгфей, основателя на компанията. Началото е дадено през 1987 година в Шънджън с капитал от около 3500 долара. Тогава основният бизнес е оборудване за оператори, а компанията оперира основно извън големите градски региони. След това следва разрастване, а през 90-те и търговия зад океана. Така в рамките на 16 години Huawei достига до 186 страни. За мен беше изключително интересен образът на Рен Женгфей. Причината е, че докато западните компании често се асоциират с образа на своя CEO (главен изпълнителен директор) и/или основател, тук това не е така. Служителите, с които имах възможност да говоря, определят Женгфей по-скоро като духовен лидер, но човек, който седи далеч от светлините. “Ако се концентрираш достатъчно върху дадена цел, дори и да имаш сериозни препятствия пред себе си, ще успееш. И в ума на нашия основател това е най-важното ни качество - разрешаваме проблеми”, обяснява Кели. “Huawei е частна компания, а днес около 30% от населението използва наши продукти, за да общува”, допълва той. В това число не влизат само телефоните, но и оборудването за оператори, което отговаря за около 60% от приходите. Една трета от тях са от потребителските технологии, а 7% - от Enterprise сегмента, нещо ново за Huawei. Самата компания бележи ръст от 37% на годишна база. Според Кели освен сериозната работа, която кипи, Huawei е имала и късмет - ръстът на данни, връзката на телефони, таблети и компютри към интернет и тепърва всички елементи от IoT. Това поставя Huawei в изключително благоприятна позиция. “Всяка година инвестираме в това, в което смятаме, че хората имат нужда”, обяснява Кели.

Кели разказва за компания с приятния си ирландски акцент, а аз продължавам да си мисля за образа на Рен Женгфей - та той звучи почти мистично. Сред най-богатите хора в Китай е, като нетната му стойност достига 450 млн. долара. И все пак притежава наистина малък процент, макар и най-голям, от собствената си компания. Причината е, че той държи 1.42% от Huawei, а останалите са разпределени между служителите. Тъй като компанията е частна, тя не е на стоковата борса, а акциите са само вътрешни. Когато попитах Кели за образа на основателя и това, как се приема на запад, той ми отговори бързо - явно въпросът е чест. “Мисля, че имаме нужда от време и упражнения. Тъй като нашият бизнес не е като Apple, ние нямаме едно лице”. Но това не е всичко. Според него я има и разликата в културата. Ако на запад едно лице е добре да се асоциира с компанията, в Китай това не е така - “не трябва да си прекалено напред, очакванията са да си по-скромен”. Всъщност самият Кели е от хората, които се опитват да направят личностите по-известни. “Когато дойдох преди четири години, почти не правиха интервюта. Г-н Рен направи първото си през 2013 година.” И това е колкото интересно, толкова и негативно за компанията до известна степен. “Има известно съжаление, тъй като това позволява на външния свят да прави спекулации.”

Интересно е и самото управление на Huawei. То е на ротационен принцип, като има трима изпълнителни директора, които се сменят на всеки шест месеца. Те са ръководителите на финансовия, техническия и отдела за човешки ресурси. Това дава възможност на компанията както да е по-свежа, така и да не трябва да разчита само на решенията на един човек.

Джо Кели е журналист по образование и отговаря за връзките с обществеността, но има интересни отговори, когато говорим за разширяващия се пазар и излизането извън Китай. Разбира се, интересувам се от Европа и САЩ и по-точно - разпознаваемостта и успехите там. “Европа всъщност са над 50 различни страни. Така че всичко зависи от пазара, на който искаш да навлезеш. В някои страни сме напред, а в други - малко назад”, обяснява Кели. Според него има проста формула за успеха дори там, където компанията в момента не е в челните позиции - създаване на все по-добри телефони, инвестиция на време и на средства. “Общо в Европа имаме 13% дял, което не е никак зле.” В САЩ нещата са по по-различен начин. Причината е, че 90% от продажбите на смартфони стават през оператор, а в момента компанията гради тези взаимоотношения.

“Пазарът в САЩ е много важен”, съгласява се и Ада Хсу, като добавя, че “за там трябва да имаме много търпение”. Истината е, че Huawei прави успешни пробиви и там. Сред тях са Nexus 6P, MateBook, който се продава в магазините на Microsoft, но и умният аксесоар Huawei Watch. “Тази и следващата година фокусът остава в Китай, Азия и Европа, но после ще се насочим усилено и към останалите пазари. Стъпка по стъпка.” Стратегия, която компанията прилага и при продуктите си. Всички хора, с които говоря, наблягат на развитието на най-високия клас - нещо, което преди години не беше толкова централно за Huawei. Самата Хсу наблегна на това, но и изказа готовността на китайския производител да атакува челните места по доставки. Но обем се прави най-вече с евтини модели, а изместването на фокуса към най-високия клас може да забави това. “Трябва да има баланс в доставки и приходи”, обяснява Хсу. “Това, което искаме да направим, е да открием този баланс, иначе ще имаме проблеми.”

Балансът се вмъкна и в разговора ми с г-н Уанг, от който пък можех да науча повече за нашия регион, но и за нашия пазар. По време на втората ми среща с него се потвърди впечатлението ми - изключително подготвен човек, който е готов да отговори на всеки въпрос, и то с усмивка. Питам го по-специално за България и с какво нашият пазар е по-различен. “В момента имаме пазарен дял над 20%, но на вашия пазар в центъра са трите телекома”, обяснява той. “Трябва да работим с тях, за да дистрибутират продуктите ни. Трябва да изградим силен бранд.” Знак за това желание е местният офис на компанията, а не изнесено ръководство в по-голяма страна. Но това е била само една от първите стъпки. Подобно на много места, Huawei инвестира сериозно в своето присъствие, а най-скорошният пример за това е първият център за обслужване на клиенти и услугата VIP сервиз.

Очаквания за 2016 година. Приходи от световни продажби и очаквани доставки на смартфони

А ако излезем извън нашата граница? Целта на компанията е да е номер едно, а когато говорим за по-малките китайски производители, които искат също да атакуват европейските пазари, г-н Уанг има много добър отговор: “Мога да им пожелая успех”. Причината е, че това е една трудна стъпка, която изисква много планиране, търпение и сериозни инвестиции в популяризирането на марката. Когато си говорих с г-н Уанг на тази тема, първата конкурентна компания, която изникна в съзнанието ми, беше Xiaomi. Китайският производител започна ударно своето развитие, но почти изцяло на местния пазар. Днес този производител изостава сериозно по доставки, а основната причина за това е заложено в самата му същност. Xiaomi започна, без да присъства във физически магазини, без да разчита на старомодната улична реклама. Надеждата беше за вирусен маркетинг, подет от почитатели на марката, доволни клиенти и основно кампании в онлайн пространството. Изтъняването на маркетинг бюджета, липсата на поддръжка на стока в магазини позволи на Xiaomi да предложи и по-ниски цени. Днес компанията променя това и по улиците в Китай и по летищата вече има нейни реклами с известни лица. Причината е, че конкуренти като OPPO, OnePlus и други започнаха да градят своя бизнес по по-стандартния начин и бързо изместиха Xiaomi от първите позиции по доставки в Китай. За третото тримесечие на годината именно OPPO е на първо място, следвана от Vivo и Huawei. Xiaomi е на четвърто място. Това е ясно доказателство за нуждата от сериозна инвестиция в марката, присъствието, но и нужда от търпение и плавни стъпки. “Изградихме бранд, който потребителите да познават. Използваме известни личности като много футболисти (Алексис Санчес, Лионел Меси, Роберт Левандовски), които са наши консули”, допълва Уанг. Но бюджетът за маркетинг не е достатъчен, ако продуктите не са добри. За г-н Уанг е много важно те да имат добра камера (тук спомогна много партньорството с Leica), да изглеждат добре, но и да работят добре. “Трябваше да направим операционната система наистина бърза, но за да успеем, имахме нужда от собствен чип, за да имаме по-голям контрол” - тема, която разисквах с Кристоф Кутел.

И всъщност тема, която оставих за финал. Причината е, че е “кожата”, която използват от Huawei, все още поляризира мненията, а пуристите на чистия Android трудно я приемат. Ако трябва да съм откровен, аз също имам известни критики за нея. Но тя се развива и това най-ясно се вижда в петата версия на EMUI, която идва с Android Nougat. Тя дебютира с Mate 7, а в детайлите около нея ме потопи именно Кутел, който е част от софтуерния инженерен екип, но и има основната роля да търси партньори извън Huawei за подобряване работата на телефоните и потребителското изживяване. Той е и част от хората, които планират дизайна - “Born Fast, Stay Fast (Роден бърз, остава бърз) е слоганът, измислен от нашия екип”, добавя Кутел. Причината за тези думи е, че петата версия е повече от софтуерно решение, повече от кожа. EMUI 5.0 идва не само с опростен и изчистен интерфейс, но и с някои важни промени, които работят под видимата част. Да, в новата версия цветовете са изчистени, консистентни, а менютата - по-прегледни и бързо достъпни. Анимациите са плавни и красиви, а е налична и възможност за връщането на App Draw менюто (списъка с приложения). Нова е и функцията Private Space (подсигурена среда), а сигурността е на най-високо ниво, тъй като всичко се съхранява директно в чипа Kirin, а не онлайн.

Ръст на пазара за най-висок клас смартфони

Но за мен, а сигурен съм и за голяма част от потребителите най-интересното в EMUI 5.0 е бързината и стабилността, която обещават от компанията. “Правим сериозни тестове и симулираме 18 месеца работа с телефона (2000 снимки, 200 приложения и т.н.). Резултатите показват, че сега телефонът работи с 80% по-бързо, отколкото с предишните версии.” Причините за това са няколко - управлението на паметта, по-добро фрагментиране на паметта, контрол върху графичния чип и най-интересно звучащата - “машинно обучение”. “Алгоритъмът се обучава от навиците ви - кога и кои приложения използвате. Така софтуерът, но и благодарение на това, че сами правим процесора, може да предвиди точно кога и кое приложение най-вероятно ще отворите. То се зарежда в някое от по-малките ядра, за да е готово да се отвори светкавично”, допълва той.

Термиът “машинно обучение” не може да не привлече вниманието ми, а и да ме накара да повдигна едната си вежда. Той най-често се използва, когато говорим за изкуствен интелект. Имам нужда от детайли, а Кутел е готов да ми ги даде. Интересно ми е точно как се учи от потреблението. “Фокусира се върху откриване на потребителските действия и навици. Кои приложения се използват най-често. Но не е само това, тъй като, ако е само това - просто добавяме номер в класация и готово. Но ние искахме да добавим и време (час) на използване. Много хора имат рутина. Например сутрин първо се включва алармата, след това FB, новините и т.н. Точно това искаме да открием.” Това ми звучи като интересно начало и се интересувам от бъдещето му. Според Кутел желанието на компанията е EMUI не само да носи емоция, но и да усеща емоцията. Следващите стъпки е телефонът да се настройва изцяло според потребителя, а това е възможно именно благодарение собствения чип и възможността за допълнителни настройки и оптимизации. Дали това не означава, че е време и за интелигентен асистент? Тук отговорът е по-уклончив. “Наистина, трябва да подобрим UX с подобни функции. Трудно е да победим Google, тъй като тя има цялата информация. И въпреки това Assistant все още има ограничения. Това може първоначално да отблъсне част от потребителите, затова ще изчакаме за нещо по-зряло. Или сами ще атакуваме някои по-специфични сфери от взаимодействието.”

За финал на разговора ни изниква въпроса за партньорството с Google. “Huawei работи в тесни взаимоотношения с Google. Понякога слагаме някои технологии, които са полезни за Android, но ги няма в чистата версия. Правим това вътрешно, за да имаме преимущество. Но след това с радост ще ги споделим, искаме цялата система да се възползва от добрите практики”, добавя Кристоф Кутел. Важното тук е и друго, на което наблегна събеседникът ми. “Имаме желание да подобрим потребителския интерфейс, а сега имаме достатъчно потребители, за да проверим какво харесват или не.” Именно върху тези думи мога да сложа акцент. Както казах по-горе, аз самият не съм от най-големите почитатели на EMUI, но виждам промените в последните години. По подобен път преминава всеки хардуерен производител, който не използва чистата версия на Android. Именно натрупването на клиенти и обратната връзка от тях могат да подобрят нещата. Е, Huawei са достигнали това ниво и тази база и сега могат да променят интерфейса и да имат добър коректив.

Пътуването ми до Китай и срещата с различни представители на Huawei е едно от наистина вълнуващите и интересни приключения за човек, увлечен в технологичната тема. Huawei настъпва все по-сериозно, което се вижда не само от присъствието в медиите, но и това по улици, търговски обекти, оператори и онлайн. И това е наистина един от сериозните знаци за това, което е случва. В неговата основа седят устройствата, върху които се работи усилено, а това се вижда и от потребителите. Развитието и правилните стъпки са налице, сега остава да проследим резултатите.

В Китай имах възможност да направя много снимки със синята версия на Huawei P9. Можете да прочетете още и да разгледате снимките тук.