Смартфонът е най-ценното и интимно устройство в живота ни днес. Моят например знае за повечето ми срещи, служебни ангажименти и културни събития, които посещавам. Също така е бил свидетел на най-грубите караници с някои от роднините ми, но и на част най-милите думи и образи, които съм изпращал на любимата си. През екрана му са минали някои от най-вълнуващите истории, които съм чел и гледал, на него си пускам музика, когато съм щастлив или нещастен, както и надъхващи плейлисти, докато тичам. С телефона си практикувам и фотографското си хоби, но той пази и много лични кадри, сред които обикновени бележки и специални моменти.

Въпреки че използвам телефони всеки ден и постоянно тествам някои от най-новите устройства на пазара, знам малко за пътя им до пазара. Да, разбирам как работят, в какво се изразяват функциите им, но често ми е интересно какво кара производителите да вземат някои решения и как преценяват дали даден елемент е достатъчно добър или не. Поради тази причина имейлът, с който Huawei ме поканиха да разгледам развойните им центрове в Хелзинки и Тампере, Финландия, беше един от най-вълнуващите в кариерата ми. Тези посещения всъщност бяха част от по-голямо събитие, наречено #WhoIsHuawei, чиято цел беше да отговори именно на този въпрос - кои са Huawei.

Успех чрез инвестиции

Обикновено толкова мащабни въпроси имат подобаващо мащабни отговори, но началото винаги е скромно. Такова е и началото не само на Huawei като компания, но и на градът, в който започва всичко за нея. За едва три десетилетия Шънджън се превръща от малък рибарски град в лъскавия мегаполис, който днес наричат Силициевата долина на Китай. Заедно с града пораства и Huawei, която през 1987 започва като производител на телефонни превключватели, а днес е един от лидерите на пазара на смартфони, но и най-големият производител на оборудване за мобилни мрежи в света. Каква е основата на такъв успех, е един от най-очевидните въпроси, които поражда тази равносметка.

80 хил. служители, или 45% от всички работещи за Huawei, са заети с развойна дейност

Отговорът в известен смисъл е също толкова очевиден - инвестиции. За последните десет години Huawei инвестира 45 милиарда долара в развойна дейност, а през 2016 е на 9-о място по разходи за R&D (research & development). В компанията глобално работят 180 хил. души в 170 региона и страни по света, като 54% от служителите са местни хора. По-важното е, че почти 80 хил. от служителите, или 45%, са заети в развойна дейност. Компанията има 15 R&D центъра и 36 съвместни центъра за иновация на цялата планета. Най-интересното е, че всеки център има нещо като своя “тема”, която е в унисон с компетенциите на местно ниво. Затова и Москва е дом на център за алгоритми, докато в Сан Франциско се разработват технологии, свързани с потребителското изживяване, в Париж темата е естетика, а в Лондон фокусът е дизайн.

В дебрите на надеждните компоненти

На глобалната карта на Huawei България е част от региона CEE & Nordics (Централна и Източна Европа и Скандинавия), където се помещават и два от развойните центрове на компанията. Първият, който аз и група журналисти от региона посетихме, се намира в квартал Руохолахти в Хелзинки. Той е по-скоро приятен жилищен квартал близо до пристанището и центъра на града. Подобно на квартала, и сградата, в която се намира развойният център на Huawei, не се отличава с нищо особено. Това обаче е едно от местата, където се тестват материалите и компонентите за крайните продукти на Huawei в ранен етап на разработка, за да се осигури тяхната надеждност. Тук също така се проучват нови технологии и се разработват методите за тестване, които използват други центрове на компанията.

Оборудването, с което се тестват антените и радиочестотите

Изследванията в Хелзинки са фокусирани върху материалите и въздействието на външни фактори върху тях. За целта в първото помещение, което гидът ни нарече “рентгеновата стая”, има камера, в която се правят изключително детайлни снимки на компонентите. В тези рентгенови изображения могат да се видят основните причини за повреди, които да се премахнат от финалните продукти, като се търси конкретната точка, откъдето тръгва повредата. В друго помещение има подобна машина, която се фокусира върху отделни компоненти.

Отново изолирана камера, но оборудвана със специални завеси, които абсорбират всякаква нежелана светлина, е мястото, където се изследват оптичните показатели на екраните. Там се измерват неща като отблясъците при различни ъгли, което е особено важно при извити екрани. В тези условия се определят и спецификациите на тестовете и критериите към компонентите. Подобно е и помещението за тестване на антените и радиосигналите, като камерата в него изолира всички външни радио смущения. Там се анализират честоти, измерва се ефективността им и влиянието на човека върху приемането на сигнали, като това отново се случва в контролирана среда.

Всеки модел на Huawei минава през тестове за устойчивост на висока влажност, резки температурни промени и други атмосферни условия

Много по-интересна поне за мен беше частта с механичните тестове, както и специалните машини за симулация на различни атмосферни условия. В една от тях се тестваше работата на тъчскрийна при много висока влажност, в друга пък реакцията на компонентите при рязка смяна между много ниска и много висока температура. И двата теста са базирани на реални условия, които хора в различни краища на света срещат в ежедневието си. В същата зона има и машина, която е специално разработена за тестване на влиянието на слънчевите лъчи върху компонентите, дали се износват например.

Може би най-любопитна беше машината Heina DT2000s, която представлява апаратура за контролирани свободни падания. Тя включва и Phantom камера, която снима с 12 хиляди кадъра в секунда, като тук се правят тестове за падания, но въпросите, които си задава екипът на Huawei, са изненадващи. Обект на интерес не е първият контакт със земята, а вторият - след като телефонът е отскочил и пада отново. Също така се изследва влиянието на преместването на компоненти като камерата например. Друго устройство, което ме изненада, беше машината, с която се измерва контактната площ на капка течност върху дисплея. Така се измерват качествата на горния слой на екрана, като по-голям ъгъл на контакт означава, че капката остава цяла и може лесно да се махне, без да се размаже по екрана.

Heina DT2000s и високоскоростната камера Phantom, която снима с 12000 fps

В сравнително кратката ни обиколка на центъра в Хелзинки видях как Huawei подхожда към някои чисто практически неща, за които рядко се замисляме, когато ползваме телефоните си. През зимата в България не е необичайно да използваме телефона си на -5 или -10 градуса, а минута по-късно да се озовем на +25 градуса в топлия си дом. Всеки от нас пък е използвал телефона си, докато бърза под ръмящ дъжд и вероятно повечето хора са изпускали телефона си. Как реагират устройствата, продължават ли да работят, какво се случва с компонентите вътре и има ли по-добър начин да се направи един смартфон, са въпроси, които никой потребител не си задава, но и няма нужда. Именно затова ми беше интересно да видя, че Huawei обръща внимание и на толкова наглед тривиални неща, а не само на разработката на сложните си процесори и алгоритми например.

Звукът на севера

На около 180 км северно от Хелзинки се намира град Тампере, а на около 10 км южно от центъра му е предградието Херванта, което понякога наричат Силициевата долина на Финландия. Причината е, че там се намира Техническият университет на Тампере, както и научният парк Хермиа, част от който е вторият развоен център на Huawei в страната. Херванта е и мястото, където през 1991 се провежда първият разговор през GSM, като тук са и офиси на други технологични гиганти.

Сградата, в която се намира развойният център на Huawei в Тампере

За Huawei Тампере е царството на звука, част от мултимедийната лаборатория, която представлява този развоен център. Тук се тества възпроизвеждането, но и приемането на звук, като видяхме четири “зони”, в които се провеждат различни тестове.

Първата беше най-близо до стереотипа за научна лаборатория със сложна апаратура, с която се тестват високоговорителите, които стигат до смартфоните на компанията. Елемент, който вярвах, че не предлага особено интересни възможности за иновация и развитие, високоговорителите в телефоните се оказаха по-сложно предизвикателство от очакваното. Причината е, че са изключително малки, с дебелина 2 - 3 мм, което налага тяхното задвижване да е силно. Силата обаче не трябва да уврежда говорителите, което е и сложното, тъй като самото движение води до загряване на говорителя до 60 - 80 градуса. В тази лаборатория се тества реакцията на говорителите при различни условия, както и детайли в движението им. Нещо ново, което научих, е, че различното движение на говорителя при различни звуци е инженерно предизвикателство. Така например ниските, басови тонове мърдат целия говорител, докато други тонове могат да задвижат само отделни части, което поставя по-високи изисквания към самия говорител.

Изолирането на страничния шум в кафене, където всички говорят, е едно от по-големите аудио предизвикателства

Може би най-впечатляващото изживяване беше влизането ни в звукоизолираната камера, в която Huawei тества как микрофоните на телефоните улавят различни звуци, идващи от различни ъгли и по различен начин. Самото помещение представлява куб със специално шумопоглъщащо и изолиращо покритие и мрежа, по която стъпваш. В него няма буквално никакъв шум или ехо и човек чува единствено потока на кръвта по вените си и шума в ушите си, ако има такъв. Усещането в такава среда е неповторимо, но тя е абсолютно нереална. Затова следващото помещение е мечтата и ужасът на аудиофила - перфектно оборудвана стая с 8-канален звук, където обаче не звучи приятна музика с аудиофилско качество. Не, Huawei използва това оборудване, за да пуска реалистична симулация на звука от натоварено кръстовище например. В центъра на това помещение стои модел с изкуствени уста и уши, с което се тества изолирането на ненужните шумове. И ако шумното кръстовище звучи ужасно, то шумът на пълно кафене е истинско предизвикателство за шумоизолиращите технологии, тъй като алгоритъмът трябва да отдели гласа на човека, който говори, от всички околни гласове.

Шумоизолираната камера в развойния център на Huawei в Тампере

Последната част от развойния център в Тампере, която видяхме, бяха най-обикновени шумоизолирани кабини. В тях хора слушат говорителите и оценяват качествата им. Оценките се записват в анкетна карта, като хората трябва да оценят качеството, тембъра, басовете, изменения, шумове, динамичен обхват и т.н. по скала от -3 до +3. Освен това има място за коментари, като се пускат различни звуци и се взима предвид слухът на всеки от тестващите.

Общото между всички тестове и изследвания, които Huawei прави в развойните си центрове във Финландия, е, че те се занимават с наглед базови неща. Именно това показва, че технологичното ни развитие е на такова ниво, че фундаменталните елементи от устройствата, които са толкова важни за ежедневието ни, всъщност приемаме за даденост. По-интересното е какво следва, когато днешните иновации като мощни процесори с алгоритми за изкуствен интелект също се превърнат в даденост. Отговорът на този въпрос вероятно се крие в някой от заградените коридори в развойните центрове в Тампере и Хелзинки и със сигурност ще е изключително интересен и вълнуващ.

И все пак кой е най-добрият телефон на годината? Вие решавате в нашите годишни награди EPA. А ние ви подаряваме конзолата PlayStation 4 Pro и шлемът PlayStation VR.