Изкуствен интелект (ИИ). Това са двете думи, които владееха 2017 година, продължават да имат централно място и в тази и можем да ги открием да витаят около огромен набор от технологични продукти и услуги. Да, често зад това се крият интересни алгоритми, машинно обучение или полезни ботове, но ИИ е терминът, който производителите и маркетинговите отдели обичат да използват. Той е достатъчно ясен, популярен, а и звучи наистина… вълнуващо, нали? Добре, отговорът на този въпрос е до голяма степен ясен, тъй като асоциациите с изкуствен интелект обикновено са в сферата на роботиката, хуманоидните мислещи машини от метал и платки, които изцяло копират нас, органичните мислещи машини. Изкуственият интелект е терминът, който окупира нощите ни, докато, вперили бързо прескачащия от ред на ред поглед, фантазираме за бъдеще, изпълнено с роботи. Или се страхуваме от него, защото хладният му разум може да пресметне не в наша полза. И да се изправи срещу нас в цялата си сила, за да ни погуби....

“Не. В никакъв случай”, отговори с широка усмивка Мадху Мата, вицепрезидент и мениджър в Lenovo. Неговата позиция в компанията е интересна, тъй като отговоря за HPC (High Performance Computing, или суперкомпютри) и изкуствен интелект. Миналата година имах възможността да посетя MareNostrum (заглавната снимка), един от проелтите на Мата и Lenovo, който 16-ия по скорост суперкомпютър в света. Той се намира в BSC (Barcelona Supercomputer Center) и заема почти цялата площ на съществувалия преди параклис Торе Жирона. Суперкомпютърът се използва за изследване на човешкия геном, изследване на белтъчини, предвиждане на метеорологичните условия, геоложко и геофизично моделиране и т.н. Всичко това, което би отнело неизмеримо време на учените, се извършва от огромната машина.

MareNostrum беше част от разговора ми с Мата, но основната тема беше друга - един сегмент, в който Lenovo навлезе бурно - центровете за данни (или Data Center е съоръжение, използвано да помещава компютърни системи и асоциирани компоненти, като телекомуникации и системи за съхранение). Според последния финансов отчет на компанията (за третото тримесечие на фискалната 2017/2018 година) тази част от бизнеса ѝ бележи най-високите си приходи от две години насам, възлизащи на 1.2 млрд. долара - ръст от 16.7% на годишна база.

Това е резултат и от работата на събеседника ми, с когото се видях по време на IFA 2017. Намирахме се в лоби бара на хотела и той ми разказваше за една тема, която е едновременно интересна, но също и малко по-далечна от това, за което пиша всеки ден - масиви от бази данни. “Виктор, ще ти разкажа за изкуствения интелект и за моята работа и как ние виждаме това”, продължи спокойно Мата, обръщайки се съвсем приятелски към мен. “Нещо, което научих още от първия ден, е, че изкуственият интелект е нещо много трудно.”

Дори за момент не се усъмних в думите му, особено когато говорим за използването на изкуствен интелект в сферата на Big Data (големите данни), суперкомпютри и големи масиви от данни. Истината е, че ако се върнем много години назад, всички говорехме за Big Data, а анализаторите прогнозираха, че това ще е бизнес за над 50 млрд. долара. Това обаче не се случи точно така и причината е, че никой не го направи лесно. Всеки говореше за “големите данни”, но никой не ги обясни, не ги направи лесни за използване и имплементиране. 

Aко се върнем много години назад, всички говорехме за Big Data, а анализаторите прогнозираха, че това ще е бизнес за над 50 млрд. долара.

“Сега, когато идва изкуственият интелект, имаме голямата възможност да се включим в тази вълна и да си кажем “Нека го направим лесно”, обяснява Мата плана на Lenovo, в който има много резон, разбира се - иначе се връщаме отново на ситуацията с Big Data и ако се налага компанията да назначи 20 човека, които да разбират и работят с даден софтуер, това бързо ще я откаже. А това е нещо, което никой производител не иска - особено когато говорим за един от трите стълба на развитие.

“Разделени сме основно на три ключови подразделения - мобилно подразделение, PC сегмента, където сме водачи и владеем голяма част от пазара и подразделението Data Centre. Това, което правим, е, че вместо да разгледаме нещата като “има Data Center версия на изкуствения интелект и има версия за мобилните ни устройства, ние ги обединяваме”, обяснява Мата, докато ми показва схемата на компанията на компютъра си. Обяснението е просто и е свързано със ситуацията с Big Data - за клиента услугите трябва да са прости, да не се разделени и да се предлагат във форма “от край до край”, или пълен обхват. “Така в единия край имаме умните устройства, които могат да дойдат отвсякъде - може да са от Lenovo, но може и да са от друг производител, имаме и персоналните компютри и сървърите, Big Data, а между тях - и високоскоростната мрежа”, Мата очертава целия процес, като накрая стига до центровете от данни и изкуствения интелект, който се залага в тях. Тук се включват всички огромни масиви от данни, които идват, но не са категоризирани и структурирани. В този вид те не са особено полезни за потребителите и Lenovo иска да промени това, като компанията работи и има партньорство с различни стартиращи компании за оптимални решения.

“Това ни помага да съберем тези неструктурирани данни и да ги комплектоваме, да ги свием до нивата, до които искаме, които след това да насочим към следващия важен етап - обучение на ИИ. Смятаме, че именно тук е най-големият пазар днес и най-голямата възможност за нас”, обобщава събеседникът ми.

От Lenovo виждат Data Center пазара разделен най-общо на три сегмента. Първо са компаниите, които вече са там - Amazon и Google. “С тях няма как да си партнираме, защото правят собствена платформа и използват хардуер, базиран на собствени CPU (централен процесор) и TPU (процесор за машинно обучение), но с останалите вярваме, че можем да бъдем доставчик на специфичен хардуер”, обобщава Мата. И това си личи от позициите на това звено на Lenovo в Китай, където компанията е номер едно чрез партньорството си с Alibaba. Мата ми разкри, че в подобни ситуации компанията му има добри позиции при този тип компании, тъй като те тепърва вграждат изкуствен интелект в услугите си, а вече използват инфраструктура, дело на Lenovo.

“Ние сме тук”, Мата очерта във въздуха кръг около втория сегмент в схемата на екрана - “Системни решения”. Тук Lenovo е водач и най-предпочитан партньор на SAP (наследство още от IBM), за който изработват решения, които да обединяват различни услуги чрез изкуствен интелект, за да бъдат процесите по-лесни и бързи. Например SAP предоставя приложението за фактуриране, но то не е обвързано с това за фактури. “Това е голяма възможност за нас и ние предоставяме софтуера и инфраструктурата зад техните приложения”, обобщава събеседникът ми. Третият сегмент са вече цялостните решения.

“Искаме да се фокусираме върху няколко конкретни неща, за да не се загубим”

Това е ситуацията в момента, но Lenovo и Мата вече гледат в бъдещето - “Искаме да се фокусираме върху няколко конкретни неща, за да не се загубим”. На следващия слайд от презентацията ясно виждам точно кои са те, а събеседникът ми внася допълнителна яснота - “През 2020 година голяма част от хардуера ще e фокусиран в две-три сфери - разпознаване на снимки, алгоритмично обучение за финансови организации и предиктивна поддръжка в тежката и леката индустрия. Искаме да се фокусираме върху тези три сфери”.

Докато слушах за плановете на Lenovo, се замислих, че през цялото време говорим основно за Data Center, но нито веднъж не споменахме облака - още един термин, който години наред е фокус на конференции и винаги приемаме като бъдещето на корпоративните данни и услуги. Разбира се, насочих тези мисли под формата на въпрос към Мата. Без да се замисля, той се съгласи с плюсовете на облака, но добави, че това не е универсално решение. Някои компании боравят с огромни масиви от данни, които е добре да останат локални, като тук се включва и Lenovo. Един от проблемите, които Мата вижда, включва дори и връзката, необходима за прехвърляне на големи по размер данни към облака. Тук са и големите компании, които вече са вложили солидни средства в изграждане на собствени сървъри, а също и съхранението на чувствителни данни. “Смятаме, че този пазар ще расте и ще спада. Хората ще използват облака за някои бързи и удобни действия, но центровете за данни няма да изчезнат - има достатъчно възможности и за нас.” Lenovo продава хардуер и за облака, но не иска от там да прави парите си.

В края на разговора ни Мата даде и обобщението на това, което правят той и неговият екип - изкуственият интелект да бъде нещо истинско, а не просто концепция. Истината е, че асоциираме Lenovo повече с хардуер (и то сериозен), а ИИ е повече софтуер. “За нас идеята е да предоставим ИИ на потребителите, които нямат връзка с ИИ, но разбират плюсовете, които той носи за тях. Разбират, но не знаят откъде да започнат”, поде Мата, като добави, че това са реално повечето потребители. “Общото са всичките огромни масиви от данни, пълни с толкова важна информация, до която обаче фирмата не може да достигне”. Един от силните примери, които Мата даде, е работата на Lenovo с Китайската академия по медицински науки и Националният раков център. Чрез двете организации Digital China Holding събира огромни масиви от данни, свързани с коварната болест, които след това се обработват от изкуствения интелект и център за данни от Lenovo. Благодарение ИИ и Big Data диагностицирането на тази болест ще бъде по-точно, което ще доведе и до по-успешно лечение.

“Създаваме пълна екосистема от край до край, която да помага на клиентите ни на всяка стъпка от опознаването на ИИ"

В същото време Университетът на Северна Каролина използва подобна технология от Lenovo, но с друга насоченост - оптимизиране на разхода на прясна вода за поливане на селскостопанските посеви. Причината е, че в момента селското стопанство използва около 70% от цялата прясна вода в света, а очакванията са, че през 2050 г. процентите ще са скочили с още 10. Благодарение на Data Center и ИИ използването на вода може да се оптимизира и да се намалят разходите на фермерите.

“Създаваме пълна екосистема от край до край, която да помага на клиентите ни на всяка стъпка от опознаването на ИИ, за да се възползват от силата на обогатената интелигентност”, обобщи Мата. И към момента именно това е и реалното приложение на изкуствения интелект. Не създаването на роботи, от които да изпитваме страх, а въдворяване на ред, анализиране на данните, които могат да направят живота и работата ни по-лесна.