2021 година е. Светът е луд по най-новите технологии – 4К телевизори, огромни дисплеи на телефони, виртуална и добавена реалност. Всеки търси начин да избяга от тежестта на постпандемичното ежедневие и разходите по развлечения вървят стремителнo нагоре. Ние обаче ще ви разкажем една по-различна история. Ретро приказка за ниски резолюции, странни кабели, огромни CRT телевизори (не, недейте да бързате да правите гримаси) и това, как да изиграем поколения класически игри по най-автентичен начин.

Да го кажем направо: от епохата на 8-битовите игри, та чак до тези от поколението на PlayStation 2 и оригиналния ХВОХ геймингът съдържа някои от най-големите класики, създавани някога. Но често пъти те са пренебрегвани заради поредната ААА игра с голям бюджет или нови и атрактивни джаджи като шлемовете за виртуална реалност. Друг път геймърите пък се мръщят на пикселизираната графика и морално остарялата геймплей механика. Да не говорим, че всеки, който е опитвал да пусне ретро игри на голям HD телевизор, сигурно е почувствал как мъничка и ценна частица от детството му е била отнета – та толкова ли грозни и елементарни са изглеждали игрите, с които сме отраснали?

Емулацията: лесна, но не за всеки

Истината е, че всички игри преди HD поколението (PlayStation 3 и Xboх 360) чисто и просто не са предвидени за модерните телевизори. Един вариант да се докоснете до тях относително безболезнено е да ползвате емулатори. За доста потребители това е и съвсем нормална алтернатива. За повечето конзоли съществуват стабилни емулатори и дори един средно мощен Android телефон може да подкара практически всички заглавия за NES, SNES, Genesis, PlayStation, GameBoy, GameBoy Color, GameBoy Advance, продължавайки през Nintendo 64, Saturn и Dreamcast и стигайки дори до PSP, GameCube и Wii. Емулаторите имат своите предимства, сред които най-важното са т.нар. save states, или възможността да записвате прогреса си в играта по всяко време и на няколко слота. С наличието на autosave функцията и чекпойнтовете в съвременните игри това е нещо нормално, но по-старите заглавия са различни – там най-често трябва да минете цялото ниво, преди да се запишете, а в много от тях дори няма стандартен запис, а пароли с истински йероглифи, които трябва да препишете на лист хартия.

Друг голям плюс на емулацията е възможостта да повишите резолюцията. PSP игри в 3х резолюция на PPSSPP изглеждат страхотно; нищо общо със скромния екран на иначе славната портативна конзола на Sony. През универсалния емулатор RetroArch пък може да активирате десетки шейдъри, с които да добавите желан ефект, включително CRT филтър или scanlines.

Управлението на игри с тъчскрийн контролите на емулаторите за Android е, меко казано, несериозно. Всеки, който иска прецизност и удобство, задължително трябва да използва физически контролер. За щастие такива има много и някои от тях са доста добри. Производители като 8BitDo, Ipega, GameSir, Moga и др. предлагат най-различни Bluetooth падове, които имат пълна съвместимост с емулаторите. Лично аз препоръчвам падовете на 8BitDo като N30 Pro 2, които имат и допълнителния бонус на разцветки в стила на ретро конзоли.

Но ползването на емулатор има и своите особености. Без да навлизаме в полемики за легалността на ромовете, свалени от интернет, всички са категорични, че това е една сива и неясна област. Съществуват сайтове, които предлагат цели каталози за всяка ретро конзола, но консенсусът от правна гледна точка е, че не бива да се свалят ромове, освен ако не притежавате оригиналната игра. Шумни процеси в последно време доведоха до затварянето на най-популярните места като EmuParadise и The ISO Zone. Да не говорим, че съществуват и обективни технически ограничения. Емулацията на PlayStation 2 за Android е доста нестабилна дори и на най-новите флагмани, докато двата процесора на Sega Saturn правят емулацията на игрите дори за РС трудна за пускане и далеч от съвършеното. Най-добрият Dreamcast емулатор Redream не може да подкарва игри, правени под Win CE. За оригиналния Хboх пък изобщо не съществува мобилен емулатор, така че ако искате да пробвате класики като Forza Motorsport, Project Gotham Racing и Conker: Live and Reloaded, чисто и просто ви трябва оригиналната конзола.

Неповторимата мека светлина на CRT телевизорите

Истински запалените геймъри обаче ще пропуснат емулаторите и ще потърсят най-автентичното изживяване под формата на игра на оригиналната система. Но намирането на конзолата, което само по себе си не е лесно, е само началото. Евтини PS2, Хboх и GameCube втора ръка могат да се намерят в българското интернет пространство, като цената им не би трябвало да превишава 80 лв. С конзолите от предните поколения вече е по-трудно, но с малко късмет се намират и такива.

За да видите техните игри по начина, замислен от създателите им, обаче ви трябва CRT телевизор. Сещате се – онези стари, огромни телевизори, които днес хората буквално изхвърлят от домовете си, а в OLХ се продават за 10–50 лв. Идеалните модели са тези от периода 2000–2005 г., а предпочитаните марки са Sony, Toshiba, LG и Samsung. Диагоналът не трябва да е по-голям от 29 инча, тъй като иначе картината се разтяга прекалено. За предпочитане е моделът да е с плосък, а не извит екран, да речем от серията Flatron на LG, SlimFit на Samsung или WEGA на Sony; последната е считана за най-добрия CRT телевизор за стари конзоли, но се намира трудно. На пазара съществуват едни доста редки модели, които са HD CRT телевизори, но по-добре ги избягвайте, защото в опита си да съвместят двете технологии те не дават толкова добър образ. Цената на старо варира между 80 и 150 лв., като с малко пазарлък може да я свалите – в крайна сметка повечето хора би трябвало да са доволни, че ще ги отървете от тези домашни чудовища. Огромно предимство ще бъде наличието на вход за компонентен кабел, което е рядко срещано.

Истината обаче е, че най-добрите телевизори за ретро гейминг... не са телевизори. Това са т.нар. BVM (Broadcasting video monitor) или PVM (Professional video monitor): изключително прецизни в образа CRT "тухлички", които навремето са използвани в телевизията, образната диагностика и др. Тези устройства са били от изключително висок клас и навремето струват между 2000 и 35 000 долара. Те все още се продават за много в eBay (обикновено между 100 и 1000 долара) и струват много за доставка. Sony, Ikegami, NEC и Mitsubishi са предпочитаните марки. Имате предвид, че те са проектирани да работят почти постоянно и в резултат е възможно да попаднете на износени модели или такива с отпечатан образ-артефакт на екрана. Накрая, пригответе се за доста фини настройки и работа с кабели и преходници.

И говорейки за кабелите, те са не по-малко важни и от телевизора. Основният начин за свързване на една по-стара конзола е композитният кабел (жълт, бял и червен), но направете всичко възможно, за да го избегнете, защото картината няма да е добра. В Европа доста прилична и евтина алтернатива е SCART кабелът. Компонентни кабели има само за PS2, XBOX и GameCube, но цената им не е еднаква. Кабел за PS2 се намира най-лесно, като за предпочитане е оригиналното издание на Sony; един евтин китайски вариант за 15–20 лв. ще ви свърши работа, но е възможно и да развали картината с артефакти. На другия полюс е компонентният кабел за GameCube, който е много рядък и скъп. По-бюджетната алтернатива там е да пускате GameCube игри през Wii и да се възползвате от евтиния компонентен кабел на тази конзола. Интересно е, че съществуват дори HDMI модификации за стари конзоли като SNES, но у нас е почти невъзможно да ги откриете. При тях HDMI преходник се запоява директно към дъното на конзолата, избягвайки аналоговия сигнал. За да поддържате няколко включени конзоли с компонентен кабел, ще ви трябва превключвател: техните кабели се включват в него, а от другата страна излиза един компонентен кабел към телевизора.

Ако разбираемо не ви се занимава с тежки стари телевизори, има опции да извадите доста прилична картина и на огромния си 4К модел. Проблемът тук е, че новите телевизори не разпознават резолюция под 480р и ще ви трябва джаджа, наречена "ъпскейлър". Най-простият начин да вкарате този висококачествен сигнал в телевизор е RetroTINK 2X SCART. Това много просто устройство преобразува RGB видео и стерео аудио, носени от SCART интерфейса "всичко в едно", в 480p HDMI изход, подходящ за използване на HDTV. Не може да бъде по-просто за използване и върши хубава работа. Това е малко по-скъпо – 109.99 долара, но е чудесно решение за конзоли, които го поддържат. Може да има две причини да искате нещо повече от RetroTINK 2X SCART. Първата е компонентно видео, а втората е HD видеосигнали. Генерацията на конзолата PlayStation 2, включително оригиналният Xbox, може да извежда YPbPr видео, което е еднакво красиво в сравнение с RGB, без да са необходими скъпи кабели, при резолюции до 1080i. И двете са постижими с Open Source Scan Converter. Много доставчици правят OSSC, тъй като дизайнът и фърмуерът, както подсказва името, са с отворен код.

Безжичният контролер: гост от бъдещето

Съвременният геймър е разглезен от безжичните контролери и няма да крия, че ми се искаше нещо подобно и за по-старите конзоли. Е, чудеса не могат да се очакват, защото до шестото поколение включително всички падове са с кабел, но има и някои решения. За PS2 и първия Xboх няма безжични падове от Sony и Microsoft, но съществуват официални безжични контролери, дело на Logitech. Захранвани с двойка АА батерии, те са лицензирани и напълно съвместими с всички игри и ревизии на конзолите. Проблемът както винаги е намирането им, но цената на старо не надхвърля 30–40 лв. На свой ред Nintendo има собствен безжичен контролер за GameCube, който се нарича WaveBird. Той също работи с двойка АА батерии и ако го намерите, не го пропускайте.

Жичните контролери имат най-ниска латентност и те никога няма да прекъсват игровите сесии с предупреждения за мъртва батерия. Retro Fighters прави отлични контролери за няколко системи, но тяхната гама няма много разнообразие. Най-добрите контролери, които компанията произвежда, са Brawler64 за Nintendo 64 и StrikerDC за Sega Dreamcast. И двата се отличават с ергономични дизайни, които се чувстват страхотно в ръцете, и познати оформления на бутоните за системите, с които се справят, заедно с дълги кабели, за да предоставят много място. Наскоро homebrew софтуер за PlayStation 2, наречен PadEmu, пък позволи да включите нови USB контролери към старата конзола, включително DualShock 3 и 4 и падове като тези на 8BitDo.

Ако предпочитате да преминете на Bluetooth, 8BitDo също така прави серия от ретро приемници за много системи, включително NES, които позволяват игра с някой от фирмените Bluetooth контролери или нещо по-модерно като Xbox One или Dual Shock 4 контролер. Ако вече имате някои Bluetooth контролери, това е икономически ефективен начин да ги споделите между ретро системи и модерни конзоли.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Облечете вашия Switch в ретро стил с новите NES контролери