Всеки, който следи света на технологиите, знае много добре, че около 60% от информацията се базира на слухове и спекулации. Отчасти те са захранвани от жаждата на читателите за постоянна циркулация на нови факти, данни, спецификации и друг тип информация за любимата им компания.

Въпреки че технологичните новини са разнообразни по съдържание, служат за информиране и разясняване на събития и действия, както стандартните новини в масмедиите, те имат един голям недостатък, който поставя на дневен ред въпроса както за достоверността им, така и за базисното качество на технологичната журналистика като цяло. Този недостатък са ненадеждните източници в голям брой от случаите, както и базирането на слухове, които в повечето случаи са контролирани от пиар екипите на големите корпорации. Тук стои въпросът: да отразиш ли един слух, изтекли спецификации и бенчмарк, след като те не са потвърдени, и да рискуваш да подведеш читателите, или да не го отразиш и да претърпиш загуби, защото те ще отидат на друго място, където тази информация ще е публикувана? 

 

 

Изследователят на влиянието на слуховете Сергей Беззубцев от Факултета по психология на Московския държавен университет твърди, че „решаващите фактори за разпространението на слухове са два – значимостта на някоя тема за аудиторията и изпитваният дефицит на надеждна информация за нея”. Той допълва, че дефицитът на надеждна информация е обусловен от липсата, недостига или противоречивостта на официалните съобщения. Тази липса на информация оформя нуждата от създаването и пускането в медийна циркулация на слухове относно всякакви услуги и продукти, които още не са се появили на пазара.

Тъй като продуктовият цикъл се обновява веднъж на 6 или 12 месеца, на потребителите им омръзва много бързо от актуалния в момента продукт и те започват търсенето на негов наследник, който е по-добър, по-стилен, по-мощен и по-новаторски. Да отговорят на това (а)типично потребителско изискване се очаква както от медиите, така и от самите технологични компании. Така създаденото напрежение в публичната среда се успокоява от пускането на слухове и информации, съдържащи полуистини, който оптимизират емоционалния баланс на публиките.

Често тези слухове служат и за овладяване на кризисна ситуация и като инструмент на антикризисна пиар стратегия. При натрупване на пропуски и конфликти, негативна публичност и неизяснена информация в публичното пространство компаниите бързат да изготвят стратегия за отговор, а в технологичните среди редовно се ползват слуховете, които осъществяват т.нар. черен пиар и влияят върху имиджа на конкурента.

Интересен факт е, че технологичните гиганти почти никога не отговарят на изтеклата информация в мрежата. Това има две преимущества за тях – така те не отричат, че изтеклата информация е вярна, което не вреди на техния имидж, а в същото време вдигат медиен шум и карат медиите да ги коментират, което от своя страна вдига интереса на потребителите на медийно съдържание. По този начин прецизно се култивира потребителското желание за продукт, който още реално не съществува. А ако те решат все пак да отговорят, то ще е с коментара "Не коментираме слухове и спекулации". Този отговор е стандартен за Apple например, но тази седмица тя отрече слуха, че готви инструмент за преминаване от iOS към Android. Причината за това не е ясна. 

 

Понякога се случва компаниите да реагират напълно неадекватно на слуховете, което вреди системно на техния имидж. Такъв пример е изтичането на информация, характеристики и видео материал на необявения телефон, носещ името One, на тайванската компания HTC. Човекът, пуснал видеото в интернет, е тийнейджър, чиито родители работят в компанията, откъдето те са взели прототип на телефона. Момчето публикува видеоклипа, а глобалният мениджър по комуникациите в компанията решава да конфронтира „нарушителя” директно в Туитър, където го заплашва, че „ще има проблеми”. Разбира се, медиите веднага пренасочват вниманието си от изтеклите характеристики и видео материал на телефона към скандалното отношение на мениджър на компанията към едно непълнолетно дете. Със сигурност резултатът за HTC щеше да е много по-приятен, ако бяха решили да мълчат, защото до премиерата на телефона и без това оставаше около седмица.

От изследователска гледна точка използването на слухове и разбиранията за качествена журналистика са две несъвместими понятия. Но в технологичната журналистика тази симбиоза е възможна, защото самите слухове са базата, на която журналистите стъпват при анализа на комуникационната стратегия на компаниите, както и ясно извеждат моментните искания и нужди на потребителите, като по този начин подсказват на производителите какво точно се очаква от тях да направят, въпреки че тези очаквания понякога са силно завишени.

 

 

Например, ако в мрежата изтичат много концептуални разработки и дизайни на смартфона iPhone с по-голям дисплей, то това е ясна индикация, че точно това се очаква от американците като следващо допълнение към продуктовата линия. Ако се спекулира за определена нова функция на устройствата на Samsung, Apple или Xiaomi, то можете да бъдете убедени, че компаниите "тестват" публичното мнение и настроение спрямо това нововъведение. Най-пресният пример са слуховете за премахването на 3.5 мм жак за слушалки в новия iPhone 7

Разбира се, тези информации не се създават от нищото, а в голяма част от случаите говорим за организирана и строго контролирана схема за изтичане на информация от страна на самите компании. Този факт поставя на дневен ред и темата за манипулативната сила на пиар отделите в технологичната индустрия, внушенията и налагането на строги правила за работа на медиите не от кого да е, а от източниците – корпорациите гиганти. 

Повече за контролираните схеми за изтичане на информация и манипулациите от страна на технологичните компании очаквайте в следващата част.

Източници: 1. Беззубцев, Сергей. Слуховете, които работят за вас. София: СофтПрес, 2007, с. 36 / 2. NDTV 

Изображение: OltonPanterPress(Featured)

Прочетете: 2016: годината на виртуалната реалност

Още от HiComment