Към момента акумулаторите в повечето електрически автомобили, като Tesla Model S, са литиево-йонни, тежат около половин тон и могат да изкарат максимум 500 километра без зареждане. Израелската компания Phinergy предлага свой алуминиево-въздушен вариант с тегло 100 кг и живот 3000 километра (при захранване на Citroen C1).
Метал-въздушните батерии са коментирани отдавна отчасти поради непрактичността на литиево-йонните – 70% от теглото на вторите е катод, който съдържа кислорода в системата. Новият тип акумулатори използват въздуха около тях за обиране на кислород, като коефициентът енергия/тегло е висок, почти колкото при фосилните горива.
Защо досега не са влезли в употреба? Първият проблем е в събирането на достатъчно кислород за произвеждане на необходимата енергия – решение на това е порестата електродна конструкция на Phinergy. Друга премахната пречка пред метал-въздушните акумулатори е овъгляването на електрода. Тук компанията използва катализатор на сребърна основа, за да инхибира процеса. Как печелят от алуминиеви батерии, за които се изисква огромно количество енергия? Произвеждат ги в Квебек, Канада, където хидроелектрическите централи предоставят достатъчно възобновима енергия, за да компенсират загубите. (Въпреки че най-вероятно заплатите са по-високи, отколкото в китайска фабрика.)
Има и нерешени проблеми, разбира се. Един от тях е замяната – при експлоатация алуминият се превръща в алуминиев хидроксид и на всеки няколко месеца (при умерена употреба) трябва да се сменят акумулаторите. А това е основното притеснение на голяма част от хората, странящи от електрическите автомобили – достъпността на станции за зареждане и поддръжка на колите. Кръгът се затваря с трудността за създаване на мрежа от такива станции без необходимата критична маса потребители за тях. Добрите новини тук са, че при удължения живот на метал-алуминиевите батерии не е необходима такава гъстота на разположение на сервизи, а и са напълно рециклируеми.
Решението на Phinergy е комбинация от двете технологии – литиево-йонен акумулатор, който се използва за градски преходи и метал-алуминиев за разстояния над 100 км. Как мислите, ще успее ли израелската компания да популяризира електрическите возила, или ще си останат ниша с относително малък таргет?