Защо умните часовници са лоша идея

О, умни часовници! Този така известен, но същевременно непопулярен клас продукти, който е едновременно известен в технологичните среди и буквално не съществува за обикновените потребители. Познавате ли човек, който има умен часовник? А такъв, който иска да има умен часовник? Най-вероятно отговорът е не. Аз обаче имах (и по особен начин продължавам да имам) своеобразен фетиш към този тип устройства, макар напълно да съм загубил вяра в тях. В тази кратка статия ще се опитам да споделя своя изключително лош опит с тези футуристични продукти, които изглеждат чудесно в научнофантастичните филми, но в реалния живот се оказват скъпи, неудобни и най-вече изнервящи. 

Няма да спомена кои умни часовници съм използвал през годините, защото целта на статията не е да разваля репутацията на коя да е компания. Достатъчно е да спомена, че съм използвал немалък брой устройства на различни производители. Всички от тях са били 100% непотребни. 

Какво е “умен часовник”
Умен часовник е сравнително общ термин, който означава неголямо устройство за носене на китката. Все пак става въпрос за часовник. Идеята зад този почти несъществуващ продуктов клас е част от по-важната информация, получена на смартфона или таблета ви, да се изнася чрез Bluetooth върху по-лесно достъпна зона. Друг клас умни часовници, който е още по-близо до определението несъществуващ, е този на автономните устройства. Те нямат нужда от “майка” и работят самостоятелно, но за сметка на това функционалността им е значително по-ограничена. 
Smart Watches обикновено имат малки дисплеи, били те квадратни или правоъгълни - диагоналът им най-често е около 1.5 инча. Те може да са сензорни или да да разчитат на бутони около дисплея или върху профила на самия часовник. И в двата случая работата остава неудобна. 
Концепцията на умните часовници е преминала през ръцете на служители на някои IT гиганти, като най-отличаващо се в случая е името на Microsoft. Компанията обаче се отказва от идеята сравнително бързо. В момента умни часовници произвеждат Sony, Motorola, Fossil, i’m watch, inPulse и др. 

Ето и основните проблеми на тези неособено умни и неособено удобни часовници. 

1. Не работят

Да, прочетохте заглавието на абзаца правилно. Нито един от умните часовници, с които съм се срещал, не е работил както трябва. Основният проблем е загубването на връзката, което всъщност е меко казано - недостатъкът се състои във факта, че връзката функционира в по-малката част от времето. 

2. Съвместимост

В момента на пазара може да откриете почти ексклузивно умни часовници за Android. Това е напълно обяснимо, имайки предвид, че платформата на Google е единствената популярна операционна система, която позволява "демон" процеси да работят във фонов режим и да приемат и изпращат информация към Bluetooth устройства. Дори под Android обаче изживяването далеч не е приятно, което се дължи на редица фактори. Най-важните от тях са версията на Android, хардуерните и софтуерни особености на смартфона или таблета и не на последно място обикновено зле свършената работа на разработчиците. 

3. Екосистема от приложения

За да бъде полезен кой да е съвременен продукт или аксесоар, обвързан с платформа, той не просто трябва да работи (което в случая не е така), но и да предлага възможности за разширяване на своята функционалност. Разбира се, имам предвид наличие на магазин за приложения или поне добър набор от такива при покупката.

С всеки Smart Watch обаче може просто да отговорите или да отхвърлите разговор, да прочетете последните SMS-и и имейли, да прочетете неудобна версия на потоците си от социалните мрежи и някак да се опитате да инсталирате приложение от трета страна, което всъщност не работи. Такива се разпространяват през Android Market и без значение дали софтуерът има два компонента (за смартфона и часовника) или само един, в най-добрия случай той стартира и работи ужасно. Обикновено обаче това не е така и той изобщо не функционира, а оправданието на разработчика е, че конкретното приложение не е оптимизирано за конкретната версия на Android, за конкретния смартфон и за конкретната държава, в която живеете. Добре де, без последното. Въпросът е, че тази оптимизация така и не се случва.

Трябва да се примирим с мисълта, че докато Apple, Google или Microsoft не представят умен часовник, който работи съвършено с техните платформи и екосистеми, няма да видим успешен такъв. Създаването на цялостна екосистема, която при това разчита на друга платформа майка, изисква огромни инвестиции и/или много време, както и устойчива концепция. Нещо, което малките производители на евтини "умни" часовници не могат да осигурят. 

4. Външният вид

Умните часовници са грозни. Не, ГРОЗНИ. Най-сполучливият дизайн, на който съм попадал, е този на каишка за iPod nano, който от своя страна далеч не е "умен часовник", макар да върши повече работа от всички такива, взети заедно. Кой себеуважаващ се мъж би носил пластмасов часовник с няколко хиляди бутона и, забележете, каишка от най-евтин текстил, която се залепя с велкро? А къде остават дамите, които искат да имат умни аксесоари? 

5. Батерията

Животът на батерията на кой да е смартфон в наши дни е незадоволителен. Именно затова все повече хора не използват Bluetooth хендсфрита. Употребата на последните обаче изпълнява своето предназначение, докато един умен часовник съсипва смартфона ви преди обяд, без да е свършил каквото и да е. Въвеждането на Bluetooth 4.0, разбира се, би променило това значително, но не води и до решение на останалите проблеми. 

А вие ползвали ли сте някога умен часовник и с какво впечатление останахте?