KaleidoCamera

Хайде да поразсъждаваме за момент: какво точно не умеят съвременните цифрови фотоапарати?
Въпреки че през последните две десетилетия дигиталната фототехнология буквално се изстреля в Космоса (поне в сравнение с идеята за тъмна кутия с дупка отпред и светлочувствителен филм на гърба), дори най-скъпите съвременни DSLR камери от най-висок клас все още притежават някои „вродени“ недостатъци, изискващи активна човешка намеса. С други думи, оставени изцяло в ръцете на автоматиката (колкото и напреднала и суперинтелигентна да е вече тя), някои кадри просто биват изхабени заради ограничения динамичен диапазон на използваните цифрови матрици или чисто и просто поради грешки във фокусирането.

Неотдавна, по време на ежегодната конференция Siggraph, обаче едно ново изобретение обеща бързо, лесно и най-вече универсално решение на много от тези проблеми. Разработено от Алказур Манаков от Университета в Саарбрюкен, Германия, то ще позволи на фотографите да заснемат HDR кадри с широк динамичен диапазон с едно натискане на затвора и да променят фокусната точка в снимките си постфактум – по време на софтуерната им обработка.

От камера обскура към камера калейдоскоп

За фотоапарати, позволяващи свободна промяна във фокуса на кадъра след заснемането му, се говори отдавна. Всъщност първият комерсиално достъпен продукт, позволяващ подобни трикове, вече е наличен – така наречената Lytro – Light Field камера. Проблемът с нея е, че тя е самостоятелно устройство с цена, равна и дори по-висока от тази на DSLR фотоапаратите от нисък клас, и макар да предлага уникални опции за постпроцесинг корекция на фокуса, реално не включва редица от традиционните фотографски опции, които повечето съвременни любители на това изкуство са свикнали да приемат за даденост.

Иначе казано – Lytro е удивителна технология, но не предлага достатъчно гъвкавост и креативна свобода. В това отношение разработката от Манаков и неговия екип я превъзхожда във всяко отношение, тъй като тяхната KaleidoCamera работи на принципа на добре познатите на всички фотографи филтри (или по-скоро телеконвертори).
Разбира се, тук говорим за много по-комплексна технология от просто парче стъкло пред обектива, но това не променя факта, че ако (или когато) KaleidoCamera започне да се предлага комерсиално, всеки притежател на цифров фотоапарат ще може да си закупи едно такова устройство като допълнителен аксесоар и да го използва с вече наличната си техника.

Цял един нов свят

Схемата за закрепване на KaleidoCamera е на практика идентична с тази, използвана от така наречените телеконвертори. Устройството се намества между обектива на апарата и неговия  дигитален сензор. След като светлината премине през обектива и преди да бъде уловена от сензора, тя се пречупва от KaleidoCamera, като устройството я разделя на девет самостоятелни лъча в зависимост от ъгъла, под който тя попада върху него.

Всеки от тези девет лъча формират девет отделни изображения, които се филтрират и организират, преди да бъдат насочени от огледалото на камерата към сензора. По този начин те могат да бъдат комбинирани по произволен начин – в зависимост от нуждите и желанията на фотографа.
Тази технология предлага невероятни креативни възможности и позволява значително по-високо ниво на контрол върху типа и вида на светлината, която достига до дигиталната матрица на камерата. KaleidoCamera например позволява пропускането на светлина само с определена дължина на вълната (т.е. с различен цвят), като след това кадрите с различна гама могат свободно да бъдат комбинирани помежду си на етап постпроцесинг с помощта на специален софтуер.

Нещо повече – KaleidoCamera успешно имитира и снимането с различни стойности на блендата, което пък позволява лесно създаване на HDR кадри с широк динамичен диапазон. И тъй като разделянето на лъчите се извършва в зависимост от ъгъла, под който са уловени  от обектива, всеки от тях съдържа информация на какво разстояние са заснетите обекти спрямо камерата. Това от своя страна пък осигурява безпроблемна промяна на фокусната точка постфактум – след заснемане на кадъра по време на обработката му.

Освен че ще елиминира много от „вродените“ недостатъци на съвременната DSLR технология, KaleidoCamera ще разшири допълнително възможностите на цифрово-огледалните камери. Благодарение на нея например те ще могат по-лесно да открояват обект (обекти) с определен цвят върху фон със сходна или идентична гама и дори да различават пресни плодове от развалени.

Рано е да се каже...

Въпреки невероятните перспективи, които предлага,  KaleidoCamera все още е далеч от етапа на комерсиален прототип. Засега създателите й се борят с две основни пречки – качество на изображенията и размери на устройството.
За да бъде превърната от любопитна, но непрактична идея в истински, готов за пазара фото аксесоар, KaleidoCamera ще трябва да бъде миниатюризирана до по-разумни размери – в настоящия си вид устройството просто е прекалено обемисто.

Съществува и друг аспект, разбира се – всеки фотограф ще ви каже, че колкото повече оптични елементи (стъкло) поставяте между обекта и сензора на апарата, толкова повече намалява качеството на заснетото изображение. Дори когато става дума за лещи или филтри, изработени по най-съвършените съвременни технологии, резултатът е кадър с влошени характеристики. Поставянето на допълнително филтриращо устройство като  KaleidoCamera,  макар да предлага по-добър контрол и гъвкавост, може да не срещне одобрението на професионалистите, ако създателите му не успеят да гарантират, че използването му ще има минимално отражение върху качеството на финалния кадър.