Знаете ли колко много прогнози за бъдещето не са се сбъднали през годините? Нашите дядовци смело са рисували летящи автомобили, роботи - слуги по домовете, и уикенди до Луната, но колко от тези футуристични предсказания са се сбъднали? Истината е, че често учените грешат в предсказанията си, а ние непрекъснато чуваме нови и нови такива, голяма част от които няма никога да се сбъднат или поне ще позакъснеят с още доста години.


Ето няколко по-интересни и глобално интересни теми, над които се говори много в последните години, но със сигурност появата на тези технологични чудеса на практика е все още далеч в бъдещето. Колкото и за някои да ни се иска вече да са факт.



Изкуственият интелект не е толкова близо, колкото ни се струва

Слушали сте и сте чели много за ИИ. Но как мислите, дали скоро ще се появят машини, способни да мислят и чувстват като нас и които ще представляват сериозна заплаха за човечеството?


Бил Гейтс, Стивън Хокинг и Илън Мъск говорят за това, че изкуственият интелект представлява страхотна заплаха за човечеството. Според американския изобретател и футуролог Рей Курцвейл още през 2029 година ще се появят машини, които да преминават успешно теста на Тюринг (разпознаващ машините от хората), а през 2040 година изкуственият интелект ще превишава този на хората над 1 милиард пъти.


Тези времена (ако са истина) предстоят наистина скоро и много от нас може би ще ги видят със собствените си очи. Например през този месец март беше оповестена знаковата победа на машината AlphaGo над човек – професионален играч на играта GO. Това беше победа, която досега се считаше за невъзможна за компютрите, които нямат човешката интуиция, нужна при тази игра. Но не бъркайте изкуствения интелект с невероятните роботи, приличащи на хора, които правилно отговарят на въпроси и се запознават със събеседника – те са просто едни големи технологично напреднали играчки. Не могат да мислят и не разбират какво говорят. Те притежават мощни процесори и се ръководят от сложни програми, но нямат дори и следа от самосъзнание.

 


Затова е интересен следният мислен експеримент - „Китайската стая“, на известния философ Джон Серл. Представете си, че не знаете китайски език, но трябва да си пишете с китаец на китайски. Отговаряйки на въпросите на събеседника си, се ръководите от инструкциите, в които предварително са подадени отговорите на всички възможни негови въпроси. Когато получите от него йероглифи с въпроси, вие търсите в указанията какви йероглифи да изберете за отговора. По този начин събеседникът ви може никога да не разбере, че вие не владеете китайски. А пък вие никога няма да разберете на каква тема е бил разговорът.


Така че човечеството доста бързо се движи в областта на развитие на интелигентните машини, но до момента, в който те ще превъзмогнат своите алгоритми и ще започнат да мислят самостоятелно, вероятно има още много, много време.



Роботите няма да ни лишат от работата ни

Светът, в който всяка домакинска или тежка работа е заета от роботи, а хората са забравили какво е труд и мързелуват щастливо, е мечта на футуролозите от години насам. Някои други пък си представят такова бъдеще като истински кошмар, който просто ще остави милиони хора на улицата без работа само след броени години. Редица професии, които вече изчезват „благодарение“ на роботите, вече излизат като списъци в интернет.


И за песимистичните прогнози определено има основания. Доклад на организацията Future of Jobs, подготвен по време на Световния икономически форум, допълнително наля масло в огъня, защото според него в близките години хората ще загубят около 5 милиона работни места в полза на роботите.
Според други хора обаче като Марк Андерсън – легенда от Силициевата долина и основател на Netscape Communications, човешките потребности и желания са безкрайни, а това значи, че винаги ще има какво ново да научим. А това значи, че хората няма да останат без работа. Ето и неговите 4 аргумента.


Като за начало роботите не са чак толкова съвършени, колкото хората смятат. И в близките години това почти няма да се промени. В наши дни между това, което умеят да вършат хората, и това, което умеят роботите, има огромна, непреодолима пропаст. А за да я преминат, хората трябва да създадат напълно универсални роботи, които могат да заменят хората. Което обаче хич не е лесно.

 


Втори аргумент – дори когато те станат много по-съвършени, ще останат много неща, които няма да могат да вършат. Те няма да могат да творят, да раждат нови идеи и да създават произведения на изкуството. По-общо казано – те няма да имат нестандартно мислене, а учените днес не знаят как да се преборят с това.


Трето – в условията, когато роботите направят достъпни много блага (вещи и услуги), ще възникне въпросът за това, какво принципно не могат да правят роботите, а само хората. Например на нас ни харесва живата музика по време на музикални концерти. И едва ли скоро ще можем да отидем на рок концерт, на който да свирят роботи. Макар че бихме могли и да го сторим веднъж – от любопитство.
Най-накрая – днес са създадени такива работни места, за които преди 100 години никой не би си и помислил. Хората от миналото биха се удивили силно, ако узнаят с какво се занимаваме днес, и така ще бъде и в бъдещето.



Безпилотните автомобили са далеч от пътищата

Ако следите тази тема, вероятно ще знаете, че почти вече няма производител на автомобили, който да не тества безпилотни технологии. В това, че в бъдеще заедно с автомобила ще купувате и личен шофьор, няма никакво съмнение. Но колко дълго ще чакаме този момент? Струва ни се, че това бъдеще ще е съвсем скоро, но уви, може би не е така.


Първите, които стартираха настъплението на безпилотните коли, бяха Google. И въпреки това наскоро Крис Урмсон, ръководител на проекта за самоуправляеми автомобили, заяви, че напълно автоматизираните транспортни средства ще станат достъпни за хората след не по-малко от 30 години. Ето защо.


Компаниите, разработващи тези технологии, привеждат различните си подходи в действие. Подходът на Google е съчетанието при използването на сензори, различаващи препятствия с по-рано записани точни карти в паметта на автомобила. Това значи, че преди автомобилът да тръгне по улицата, по нея трябва да е минала група инженери от компанията и да е събрала информация за всичко, което ще срещне по пътя си автомобилът като препятствие. И на база тези данни да създаде триизмерна карта. А това е особено скъп и труден процес.

 


В бъдеще компанията се надява, че автомобилите ще могат сами да събират нужната информация и да я предават в картографските отдели. Но това значи допълнително натоварване на процесорите.
Още едно препятствие пред автономните коли са самите хора. В процеса на движение на роботизираните коли те ще трябва да взаимодействат с водачите на другите автомобили и с пешеходците. А поведението им на пътя е много трудно за предсказване, като всяка грешка може да струва човешки живот. Препятствие се явяват дори климатът и времето – не само хората се ориентират по-зле в този случай. По време на снеговалеж или силен дъжд сензорите на автомобилите също губят чувствителност.


Не е решен и въпросът с кибер безопасността на автомобилите. Тъй като всички такива автомобили могат да се управляват и дистанционно, какво ще се случи, ако някой от тях бъде хакнат от отрицателно настроен компютърен специалист, на километри от превозното средство?


И не на последно място остава въпросът за правните процедури при използване на безпилотни коли. Например кой ще носи отговорност за щети, нанесени от такива автомобили? Собственикът на автомобила или производителят, написал софтуера за него?



Интернет търговията няма да убие традиционната

Все повече хора пазаруват стоки и услуги през интернет. Това е удобно, не отнема много време, а и понякога е значително по-евтино. В САЩ, държава, която в много области изпреварва останалия свят, интернет търговията значително променя градската среда. Големи вериги магазини се закриват, защото не издържат на конкуренцията. А пък търговските центрове (молове), след като такива вериги си отидат, също не могат да издържат на разходите за поддръжка и също затварят врати.


Така че примамливата идея тук да си представим свят, в който с помощта на шлем за виртуална реалност и купчина дронове можем да си пазаруваме на воля, докато сме вкъщи, започва да става много приятна.


Според противниците на интернет пазаруването обаче много хора отиват на шопинг не само за да придобият определени вещи, а всичко е поредица от действия. Изборът на стока по интернет не може да замени неделната разходка в мола. Не всички обичат да седят вкъщи пред компютрите и даже ако се налага в традиционните магазини да се плащат малко по-големи суми за стоките, хората са съгласни с това.


Напълно разбиращи, че времето на магазините още не е отминало, японската компания Hitachi разработва робот, който ще помага на пазаруващите в реалните магазини, а не във виртуалните. Роботът EMIEW, чиято трета версия бе представена през април тази година, самостоятелно избира купувача, който се нуждае от помощ, отива до него и го консултира по теми, които го вълнуват. Разработката на този робот продължава вече 11 години, а компанията не смята да я спира.

 

И още един коз в полза на традиционните магазини. Телевизията, която съществува от десетилетия, не успя да убие киното или театъра. Новите възможности, които се добавят в ежедневието на хората, по правило си заемат собствена ниша и рядко убиват предишните. Така че традиционните магазини вероятно ще изгубят част от продажбите, но все пак ще останат живи.



Колонизацията на Марс е практически нереална

Това, че хората трябва да намерят за себе си още една планета и да я заселят, днес се е превърнало направо в аксиома. Стивън Хокинг призовава да се търси в Космоса планета, на която човечеството да може да се пресели. Илон Мъск пък направо работи вече по темата – за изпращане на човешка колония на Марс. И ако случайно нещо се случи на хората на Земята, то „марсианците“ може би ще оцелеят.
Само си представете, че на Червената планета се появят градове като земните, стартират масови междупланетни пътешествия и интернет, а през лятната ваканция ходите на гости на баба си на Земята? Или пък че долините на марсианската падина Маринър са запълнени с вода, така че образуват море с курортни градчета по краищата си? Доколко е реално това?


Да, според много учени е възможно да построим обитаеми бази на Марс. Може би ще намерим и много хора, които ще се съгласят да напуснат Земята, за да довършат живота си в метални капсули на повърхността на безжизнена планета или да се спасят от радиацията й в подземни пещери. Ако пожелаем и намерим средства, с които периодично да изпращаме към тази планета товарни космически кораби с оборудване, инструменти и всичко останало, което правим на Земята, то все пак много трудно бихме постигнали целите, описани по-нагоре.

 


В случай на гибел на Земята марсианската колония ще загине известно време след пристигането на последния транспортен кораб. А и дори да успеят да оцелеят колонистите, то да възродят човешката цивилизация в условията на Марс ще бъде невъзможно. Това е все едно някой да си мисли, че астронавтите на Международната космическа станция могат да продължат сами нашата цивилизация в случай на нейната гибел.


Затова, за да се случи подобна еволюция, цялата повърхност на Марс трябва да бъде променена, тераформирана така, че да наподобява Земята. За целта неотдавна Илон Мъск предложи щурата идея да се взривят няколко термоядрени бойни глави с голяма мощ над полюсите на Червената планета. Това ще загрее значително повърхността й, като може да я направи пригодна за живот в бъдеще.


Друг световен експерт – инженер и ръководител на „Марсианско общество“ – Роберт Зубрин, предлага в продължение на 50 години да обстрелваме повърхността на планетата с… астероиди! Има предложения дори да се отклонят орбитите на спътниците на Марс – Фобос и Деймос, така, че Фобос да падне на Марс, а Деймос да се отдалечи. Падането на такъв крупен обект трябва да нагрее планетата.
Но дори при най-оптимистичните предположения на Зубрин тераформирането на Марс ще отнеме хиляди години. Което дори е много оптимистично спрямо прогнозите на други учени, които говорят за числа от порядъка на 20 000 до 100 000 години!


Така че, ако мислим в такива големи интервали от време, можем да сме сигурни, че със сегашния темп на развитие по-скоро ще успеем да полетим сред звездите и просто да намерим подходящи вече за живот планети, обикалящи около други звезди, отколкото да опитваме да променяме Марс.