Пет „изчезнали“ вида птици – които не са били виждани, чувани или документирани в дивата природа от десетилетие или повече – бяха „открити“ през 2025 г. според годишното актуализиране на Списъка на изчезналите птици от 2026 г. Това е списък на видове, които не са били фотографирани, регистрирани или чиито генетични следи не са били откривани в продължение на повече от десетилетие. Друго необичайно преоткритие се случи по-рано тази година: птица, „изчезнала“ преди 94 години, беше документирана в Чад.

С новите промени общият брой на „изчезналите“ птици, както са дефинирани в проучване от 2022 г., спадна до 120 от 163, включени в списъка при първото му публикуване през 2022 г. Списъкът се поддържа от проекта Search for Lost Birds (Търсене на изчезнали птици) – глобално партньорство между неправителствените организации American Bird Conservancy, Re:wild и BirdLife International.

За разлика от Червения списък на Международния съюз за защита на природата, който проследява риска от изчезване на видовете във времето чрез обширни периодични оценки, списъкът с „изчезналите видове“ отбелязва онези, които не са документирани от дълго време – първите признаци за проблеми, преди да изчезнат завинаги.

Джон Митермайер, директор на проекта Search for Lost Birds, нарече списъка „система за ранно предупреждение“ за птици, които не са наблюдавани от дълго време. Той заяви, че това помага да се „запълнят пропуските в данните за опазването“, преди да бъдат извършени строги оценки, и да се стимулират действия за защита на видове, които „потенциално могат да бъдат пропуснати“.

Всяка година Митермайер и неговият екип претърсват публични платформи за наблюдение на птици, като eBird, iNaturalist, Xeno-Canto и други, търсейки данни за „изчезнали“ птици и добавяйки ги към списъка с „откритите“ видове. „Най-забавната част за мен в цялата тази инициатива и опит е да виждам тези открития, които правят хора от цял свят“, казва той.

През май орнитологът от Папуа Нова Гвинея Джон Ламарис засне рибарката на Бисмарк (Ceyx websteri), която се среща единствено в архипелага Бисмарк край североизточното крайбрежие на страната. Изминаха 13 години от последния ѝ регистриран случай.

В съседната индонезийска Папуа Итън Скинър засне биакската мизомела (Myzomela rubrobrunnea) – вид медояд, ендемичен за островите Биак и Супиори, като по този начин документира присъствието ѝ за първи път от две десетилетия насам. Още една „изчезнала птица“ от индонезийската част на Папуа – с поетичното име „ширококлюна фея“ (Chenorhamphus grayi) – бе открита отново, когато запаленият орнитолог Даниел Хупс и неговият екскурзовод Ройке Мананта я снимаха и записаха песента ѝ – първото ѝ наблюдение от 11 години насам.

На Филипините бяха открити и две птици: Шариф Кадафи засне първата снимка на сулуската кукувицоглава синичка (Coracina guillemardi) от 18 години насам в архипелага Сулу, а екскурзоводът Мартин Кенеуел направи снимки на синьогърдата мухоловка (Cyornis camarinensis) в тропическите низини на остров Лусон, която за последно е била наблюдавана през 2008 г.

В допълнение към тези пет наблюдения Хариш Тангарадж направи едно изключително откритие: той записа звуците на джердонския бегач (Rhinoptilus bitorquatus) – критично застрашена нощна птица, ендемична за храстовите местности в Южна Индия, която не е документирана от 125 години. Въпреки това учените се нуждаят от снимки и допълнителни записи, за да потвърдят самоличността на птицата, преди да могат официално да я обявят за „открита“.

Последната добавка към списъка с „откритите“ видове дойде през февруари 2026 г., когато двама френски орнитолози снимаха ръждива ливадна чучулига (Calendulauda rufa): вид, роден в Сахел и по-точно в Чад. Последният път, когато учените са срещали тази птица, е било преди 94 години.

Снимка: Unsplash/John Lamaris/Leif Gabrielsen

Виж още: В Япония отпечатаха цяла жп гара за 24 часа с помощта на робот (ВИДЕО)