Виртуалната реалност в реалния живот

Когато за пръв път заговорихме по-сериозно за виртуална реалност (VR), все още беше краят на 80-те години на миналия век, а тя се намираше в детския си стадий. Оттогава насам тази технология прогресира значително. Ранните VR игри, разбира се, притежаваха разочароващо ниско ниво на преживяване и усещане, като малък брой компании виждаха потенциала на подобна технология.

С нарастващата мощ на днешните домашни компютри и геймърски платформи, като PlayStation, Xbox и т.н., игрите и софтуерът за виртуална реалност обещават да се завърнат триумфално – този път далеч по-силни и завладяващи отпреди.

Следващите няколко примера са съвсем общи и насочват вниманието ни към различни области, в които виртуалната реалност може да бъде полезна или забавна.

Криминалистика

Дните, когато инспектори в шлифери обикаляха местопрестъпленията с цигари в ръка, отдавна са минало. Те са заменени от години насам от HD фотография и видео, но един малък британски екип от ентусиасти иска да включи и VR оборудването в „играта“ – и то използвайки съвсем стандартни продукти, намиращи се на ниски цени на пазара.

Британците от години поддържат идеята за използване на тази технология, особено след като преди десетилетие специално изследване по темата на учени от университета William & Mary доказа убедително нейните ползи. Наскоро екип специалисти по електроника от университета Стафордшир обявиха, че проучват сериозно възможностите за употреба на различни VR платформи, включително такива, използвани в гейминга. И то не за какво и да е, ами за помощ на криминалистите на местопрестъплението.

 

Самото място може да бъде сканирано триизмерно, използвайки лазери, вместо да бъдат правени традиционните снимки, или направо да бъде запечатано на триизмерно видео, използвайки дронове.
Министерството на правосъдието на Великобритания възлага наистина големи надежди на такава сравнително нескъпа технология, която може да намали разходите, като в същото време достави комплексна информация, много по-лесна за оценка и анализ.

 

Производство

Една особено интересна VR технология или по-скоро техника се нарича CAVE (Cave Automatic Virtual Environment), която използва специална стая във форма на триизмерен куб, като всяка от стените му представлява триизмерен проектор. Носейки специални очила, потребителите могат отблизо да изследват триизмерни обекти от всичките им посоки – точно като героите от научнофантастичния сериал "Стар Трек" и техния Холо-дек.

 

Такава технология е възприета от гиганта "Форд". Те използват физически модел на техен автомобил, който е възпроизведен 1 към 1 от виртуален, с който инженерите могат да си „поиграят“,или по-точно да го манипулират във виртуалното пространство. Като цяло тази възможност елиминира нуждата да се създават няколко физически автомобила, за да могат специалистите след това да доизчистят проблеми по дизайна им. Така се спестяват доста пари и време. А от Форд дори споделят, че в последните им модели автомобили е възможно да намерите пропуски в дизайна, но при тях не е използвана VR технологията.

 

Маркетинг

Докато рекламите в днешния свят стават все по-масови и „нахални“ заради повсеместната употреба на интернет, повечето ориентирани към клиентите приложения започват да прилагат различни техники за… премахването и борбата с тези реклами. Получава се наистина затворен кръг, който обаче е тема на друга статия. По-интересното в случая е, че маркетинговата индустрия възприема виртуалната реалност като тотално нова възможност и ниша за… реклама.

Първенец в тази област е, разбира се, гигантът Google с нейния Cardboard Device – стерео лещи, монтирани върху „стандартни“ очила от картон, които потребителят може лесно да сгъне, а поставяйки ги, да изглежда като домашен майстор бояджия.

 

Cardboard устройствата работят със смартфони и могат да бъдат използвани, за да доставят виртуално съдържание за потребителите на доста ниска цена.

Автомобилни производители като BMW и Volvo вече извършват първите си виртуални тест драйвове и дори състезания, а модни компании като Hugo Boss и Dior са проектирали VR кампании, които поставят клиента в средата на горещо и вървящо в момента модно ревю. И тези примери са едва „върхът на айсберга“ в маркетинг индустрията и възможностите, за които може да бъде употребена VR технологията.

 

Архитектура

Енджинът на една съвременна видеоигра представлява нещо като „скелето“ на един софтуерен продукт, върху който програмистите „надграждат“ своя уникален дизайн, история, сценарий. Обикновено енджинът съдържа физиката на играта, нейната механика, закони на движение и интерактивност.

Един от най-известните енджини – този на Unreal, е пуснат на пазара през 1998 година от Epic Games специално за техния first-person шутър Unreal. Той има един от най-дългите животи в тази индустрия заради ясните си физични правила и технология с възможност за надграждане. Нейната последна версия, разбира се, е съвместима с VR технологията, като това бързо и намира нови фенове сред дизайнери и програмисти. Някои от тях са възприети и като изцяло нов метод за структурен дизайн… или казано по-ясно – архитектура.

 

 

В посоченото видео на хайтек компанията VRtisan можете да видите човек, използващ VR комплекта на HTC – Vive, в комбинация със софтуер, базиран на Unreal Engine 4.12. Благодарение на него той може бързо и интуитивно да добавя, премахва и настройва елементи на дизайна във виртуалното пространство. Друга подобна възможност за масово забавление е Google Tilt Brush, която позволява на потребителите да рисуват и да правят дизайн в триизмерно пространство.

 

Нов живот за скоростните влакчета

В края на миналата година няколко лунапарка за забавления в Канада започнаха да експериментират с VR оборудване на място в техните скоростни влакчета на ужасите. Използвани са съвместими със смартфони шлемове, а сцените във виртуалното пространство са синхронизирани и комбинирани с движението и завоите на реалните влакчета. И резултатът е бил страхотен. Явно заради това от март тази година американската верига за забавления Six Flags също се хвърли в надпреварата за VR забавления, също тествайки такава комбинирана реалност.

 

 

Хората, возещи се на влакчетата от по-старо поколение като Dare Devil Dive, вече могат да изкарат дългото изкачване нагоре, стреляйки по виртуални мишени по пътя си само чрез натискане на бутони отстрани на шлема. Симулацията представлява нападение на извънземни, а вие сте смелият войник. След това пътниците пикират и се гмуркат из улиците на виртуален град, като движенията са синхронизирани с тези на реалния свят.

Подобни ретро фитове позволяват на посетителите в други скоростни влакчета да участват например в атаката над огромен кораб на пришълци от филма „Денят на независимостта“ или пък да помагат на самия Супермен срещу атаката на Лекс Лутър над Метрополис.

 

Спортни тренировки

През 2007 година кикърът Дерек Белч от Станфорд е вдъхновен от лекциите на професор Джереми Бейленсън на тема Communications 166: Virtual People. Скоро след това се ражда и неговата идея за виртуален треньор по американски футбол, който е извън възможностите на технологиите по това време. Споделяйки я с професора, последният казва на играча: „Върни се отново, когато технологиите ни позволят да го сторим“. И той го прави.

Днес двамата са служители в технологичната компания STRIVR Labs, която е осъществила идеята на Белч и е разработила напълно действаща система, използвана от няколко колежански футболни програми, а дори и от професионални отбори като Dallas Cowboys. Системата използва 3D видео поредици по време на тренировките, за да позволи на играчите да изживяват една и съща ситуация отново и отново от тяхната гледна точка.

 

Някои подобни продукти на конкурентни стартъп компании пък използват динамично генерирана графика като във видеоигрите, позволявайки много по-високо ниво на интерактивност, което все още не е възможно за системи като тази на STRIVR Labs.

 

Хирургични симулатори

Лекарите от Института по неврология в Монреал, Канада, скоро биха могли да бъдат сред най-добре тренираните мозъчни хирурзи в света. Използвайки системата за виртуални мозъчни операции NeuroTouch Cranio, хирурзите с недостатъчен опит могат да се докоснат спокойно до най-сложните ситуации и да се учат от грешките си без никакви последици.

Създаването на системата е подхранено от факта, че Канада е имала по-високо от средното ниво на грешки на хирурзите по време на операция, а използването на този симулатор значително надвишава резултатите от всякакви очаквания през първите няколко години употреба. Освен че представлява безценен инструмент за тренировки, NeuroTouch Cranio може да анализира начина на работа на лекаря, като му прави препоръки за подобрение в работата, като дори може да прави заключения дали даденият лекар притежава необходимите технически възможности, за да стане неврохирург.

 

Системата дори предлага симулацията „Кобаяши Мару“ – наречена така след прословутата тренировъчна симулация от "Стар Трек". Тя има за цел да оцени как учещият ще реагира на стреса при безнадежден сценарий – в случая в сценарий, при който във всички случаи пациентът умира.

 

Лекуване на фобии

Популярно ефективно лечение на страховите неврози и терапията, която ви изправя срещу проблема. Пациентът е подложен на обекта на неговите фобии, като дозата страх постепенно се увеличава контролирано. Според нивото на стрес и безпокойство у него лекарите впоследствие решават дали да продължат лечението или не. Опитът показва, че този тип лечения могат да помогнат например при масовите фобии на страх от високо или летене със самолет.

Разбира се, излагането на пациенти на подобни типове терапии показва, че те с лекота облекчават състоянието им. Може би затова много учени днес работят над VR програми, позволяващи на пациентите да се изправят решително срещу страховете си – започвайки от говорене на публично място пред хора (докато хората викат и дори хвърлят предмети по оратора) и стигнем до големи височини (карайки пациентите да преминават по тънък стъклен мост над пропаст). Такива програми се разработват и тестват успешно в университетите на Западна Вирджиния (САЩ) и Чарлстън.

 

 

Макар че тази система е частно патентована и предлага доста нереалистична графика, тя е доказано ефективна. Затова много компании в момента разработват такива симулатори, но работещи с по-ново поколение хардуер, като например това на Oculus Rift.

 

Помощ за парализираните

В едно наистина невероятно изследване от университета Дюк неврологът Мигел Николелис и неговият екип използват електрически екзоскелет и VR шлем, за да дадат на парализираните усещането, че ходят сами отново.

Експериментът поставя обекта във виртуално пространство, където човекът може да навигира с жестове, които се транслират  във физическо движение, пресъздавано от екзоскелета. Цели осем човека с такива проблеми са показали сериозно подобрение в състоянието на сензорната си активност и контрола на мускулите въпреки техните наранявания.

 

 

Убедителното виртуално преживяване явно може да „запали“ отново активността в гръбначномозъчните нерви, които след травмата са останали почти неактивни. И въпреки че учените все още не са съвсем сигурни какво и как точно се случва, резултатите са забележителни. След една година такава терапия половината пациенти се подобрили толкова много, че тяхната диагноза от „пълна парализа“ била променена на „частична парализа“.

 

Обучение на полицаи

Полицейските и военни симулатори не са нещо ново. Но една VR система, наречена VirTra 300, набира популярност сред стотици полицейски участъци в САЩ. Вместо да учи полицаите да стрелят по-добре, нейната основна цел е да ги тренира така, че да могат да избягват ситуациите с употреба на сила и нараняване.

Гъвкавата система за виртуална реалност позволява различни типове програмирани ситуации и поставя полицаите в най-неочаквани такива, като след това анализира реакциите. Всяка ситуация има десетки различни сценарии, като зависи от реакцията на служителя накъде ще протече тя, а треньорите могат да променят всичко в реално време. Целта е да се насочи вниманието на младите полицаи да използват техники за намаляване ескалацията на напрежението, като използването на сила е в краен случай.

 

Такива системи за виртуална реалност могат да дадат на новаците полицаи шанс да успеят да се справят по-добре в реални ситуации, където други офицери са сгрешили. Освен това по този начин набират опит в опасни ситуации, без да се излагат на рискове. Тъй като подобни VR системи се използват за тренировки отскоро, само времето ще покаже дали този тип обучение ще спомогне полицаите от реалния свят да бъдат по-сигурни, убедени и… безопасни за себе си и околните.