!Магията, наречена макро

Много често ми задават въпроса, защо снимам с най-голямо удоволствие именно отблизо. Като повечето неща, които правим несъзнателно, дори не знам точно кога това стана факт. Може би близкият план ме привлече най-вече с възможността да откривам красота и оригиналност там, където почти никой не би я открил, не и с моя уникален поглед.

Това постепенно превърна снимането на макро фотографии в предизвикателство и същевременно - в особен вид творчество в създаване на абстрактно изкуство.

Като всяко навлизане под повърхността, макро фотографията предполага попадане в един различен свят. През обектива човек открива наличието на необикновена красота там, където с просто око нещата са невидими. Ето защо наричам макрото магия често обект, сниман в близък план, изгубва предишния си смисъл и придобива съвсем нов с неочаквани цветове, интересни текстури, силуетни очертания и извивки. За мен тя съвсем не е подсъзнателно желание за разчленяване нещата на съставните им части, за да разбереш от какво са направени, а по-скоро вътрешен стремеж към откривателство, oчарователно надникване зад тривиалните форми и познатото значение на нещата около нас. Това е невидима красота, която чака да бъде открита, и когато това се случи, с часове се изгубваш за реалността, попадайки в друго измерение.

Това разбира се, си има своята цена. Обичам да се шегувам с макрото, че го свързвам предимно с неудобни пози, като залягане по корем на лов за близък кадър в някоя трева, храстче или пък посаден с колене в калта, само и само да заснемеш някоя уникална капка, детайл от тичинките на екзотично цвете или окото на нищо неподозираща муха. Всъщност един бегъл преглед в интернет какво снимат любителите на макрото най-много, показа, че действително насекомите са сред най-честите обекти на макро снимки може би, защото са трудни за улавяне и при много близък план разкриват неподозирани детайли. Моите лични предпочитания обикновено са другаде в извивките на ярко цвете, в пролетно клонче, изпъкнало сред останалите, текстурата на осветено от слънцето листо. Едно от най-любимите ми занимания, когато лежа размазана на плажа, е да извадя фотоапарата и в продължение на часове да снимам пясъка, който разказва приказки за мидите - бижута, стрити и полирани от вълните, някога притежавани от морето, а после изхвърлени на брега, за да дадат живот на някоя пясъчна кула. Ето това е макрото. Очарователна магия, която с времето се превръща в мания.

Обичам фотографията, защото ми позволява да изразя себе си така, кaкто не бих могъл по друг начин. Това, което снимам, е само средството за този израз, платното за моята картина.
Daniel Sroka

Почитатели на макрото:
www.danielsroka.com
www.explorelight.com
http://albertorot.blogspot.com
www.erel.fotopic.net
http://macroartinnature.wordpress.com

Целият материал можете да прочетете в бр. 82 на сп. HiComm

текст и фотография: Александрина Караджова