Множество европейски държави вече работят по мащабни проекти за намаляване на количеството парникови газове и преминаване към по-екологични източници на енергия. Сега Европейският съюз поставя дори по-амбициозна цел - всички държави от ЕС да постигнат икономика с нулеви вредни емисии до 2050 година. Стратегията включва използването на още по-широк спектър от възобновяеми източници на енергия (80% към 2050 г.), преминаване към електрически транспорт (и електромобили) и “девъглеродизация” на индустрията.

Според европейския енергиен комисар Марос Сефкович това ще изисква “голяма допълнителна инвестиция”. ЕС е изчислил, че континентът ще има нужда от между 175 и 290 млрд. евро годишно, за да постигне тази цел. Откъде ще дойдат тези пари? На първо място ЕС вярва, че ще спести значително количество пари с намаляването на вноса на фосилни горива, подобряването на качеството на въздуха, с което ще се редуцират разходите за здравеопазване, и подобряване на ефективността във всеки сегмент на индустрията.

Дали целта изобщо е реалистична, е съвсем друг въпрос. Всяка индивидуална нация от ЕС ще има своите възражения. Германия например е по-скоро против по-голямата редукция на вредните емисии да падне върху автомобилите. Полша е крайно зависима от своите въглища и надали ще се зарадва на предложението да затвори мините си, дори ако ЕС ги замени със соларни и вятърни паркове. Съпротивление със сигурност ще окажат държави като Унгария и членовете на бившия социалистически блок, сред които и България, които изостават в най-голяма степен в “зелените” си цели и в законодателствата им все още няма адекватно изградени системи за насърчаване на гражданите да преминат към електромобили и алтернативни източници на енергия.