След повече от две десетилетия в орбита NASA планира да сложи край на пътуването на Международната космическа станция. NASA потвърди, че МКС ще бъде изведена от експлоатация и умишлено свалена на Земята през 2030 г. Орбиталната лаборатория, която е обиколила Земята повече от 100 000 пъти, не може просто да остане във въздуха завинаги. Нейната структура остарява, разходите за поддръжка се увеличават, а орбитата ѝ в крайна сметка ще се разпадне. Вместо да я остави да се върне неконтролируемо в атмосферата, NASA планира контролирано извеждане от орбита, за да гарантира безопасно и прецизно окончателно спускане на станцията.

МКС е символ на научния прогрес и международното сътрудничество, откакто първият ѝ модул беше изстрелян през 1998 г. Някои от днешните възрастни дори не бяха родени, когато първите учени и астронавти се качиха на станцията през ноември 2000 г. МКС се превърна в постоянен дом на човечеството в Космоса и лаборатория, в която астронавти от цял свят провеждат новаторски изследвания по широк спектър от теми, включително медицина, физика, климатични науки и космически технологии. Но тъй като NASA поглежда към Луната, Марс и отвъд тях, дойде време да се сбогуваме с този забележителен преден пост и да направим място за ново поколение орбитални дестинации.

Когато Международната космическа станция достигне края на мисията си около 2030 г., NASA няма просто да я остави да падне на Земята. Това носи потенциален риск от падане на отломки от МКС върху населени райони. Вместо това агенцията изработи многоетапен план за безопасно връщане на огромната структура в земната атмосфера. МКС ще се спуска постепенно, докато естественото атмосферно съпротивление бавно понижава орбитата ѝ. Инженерите на земята ще наблюдават и контролират този процес, като извършват рестартиране и орбитални корекции, за да гарантират, че станцията поддържа стабилност и правилната ориентация за крайната маневра.

След като последният екипаж се върне на Земята, специално проектиран космически кораб, известен като U.S. Deorbit Vehicle (USDV), ще се приближи до МКС. Този кораб, разработван от SpaceX под ръководството на NASA, ще действа като космически влекач, вероятно насочвайки МКС към отдалечен район в южната част на Тихия океан, известен като Point Nemo, или „гробището на космическите кораби”. Това е мястото, където през годините са били безопасно депонирани сателити и космически отломки.

Докато USDV изпълнява маневрата за излизане от орбита, станцията ще започне да се потапя в по-гъстите слоеве на земната атмосфера, а нагряването ще доведе до разпадане и изгаряне на по-голямата част от конструкцията, като се очаква оцелелите фрагменти да паднат безвредно в океана. Това контролирано спускане се различава значително от неконтролираните влизания в атмосферата на по-малки космически кораби като Skylab, чиито части в крайна сметка паднаха в Австралия. Предвид огромния размер и тегло на МКС от над 400 тона, неконтролираното спускане би представлявало неприемлив риск.

Извеждането от експлоатация на МКС ще бъде най-сложното повторно влизане в атмосферата, което някога е било предприемано, и ще изисква щателна координация между международните партньори, NASA, руската Роскосмос, Европейската космическа агенция, Японската агенция за космически изследвания и Канадската космическа агенция. Контролираният подход на NASA гарантира не само безопасност, но и достойно завършване на един от най-амбициозните символи на науката и сътрудничеството на човечеството.

Има няколко припокриващи се причини за извеждането от експлоатация на МКС. Най-важното е, че станцията остарява. Нейните модули, радиатори, ферми и други структурни елементи са издържали десетилетия на тежки условия в орбита: циклично загряване и охлаждане, натоварвания при скачване, орбитални ускорения, непрекъснато износване и дори метеоритен удар, който принуди Русия да спаси блокирания екипаж на МКС. Продължаването на поддръжката и експлоатацията на станцията става все по-скъпо и рисковано. Но тогава възниква въпросът: как NASA ще замести МКС след извеждането ѝ от орбита?

Вече започва да се очертава нова ера в експлоатацията на ниската околоземна орбита. Бъдещата роля на NASA няма да бъде да притежава или експлоатира следващия орбитален аванпост, а да си сътрудничи с частни компании, които ще го правят. Няколко американски компании се състезават за разработването на нови търговски космически станции: Axiom Space, Orbital Reef на Blue Origin и Starlab на Voyager Space, за да споменем само няколко. Тези платформи ще служат като центрове за научни изследвания, производствени обекти и дори дестинации за частни астронавти. Вместо да поддържа остаряваща лаборатория, управлявана от правителството, NASA планира да закупи време на борда на тези търговски станции.

Накратко, извеждането от експлоатация на МКС отваря вратата за иновации. Промяната означава потенциално по-ниски разходи и нови възможности за научни изследвания, промишленост и космически туризъм. Но извън ниската околоземна орбита амбициите на NASA се простират много по-далеч. Програмата „Артемида“ на агенцията има за цел да върне хората на Луната и да установи устойчиво присъствие там. В идеалния случай тази лунна база ще служи като тестова площадка за технологиите и операциите, необходими за първата пилотирана мисия до Марс. Все пак поуките, извлечени от МКС, като поддържане на живота, дългосрочни мисии и международно сътрудничество, ще бъдат от решаващо значение за постигането на тези цели в Дълбокия космос. В този смисъл наследството на МКС няма да приключи с потапянето ѝ в Тихия океан. То ще продължи да живее във всеки бъдещ космически кораб, който ще отведе човечеството по-далеч в Космоса.

Снимка: Unsplash

Виж още: iPhone 18 може да разполага с 50 процента повече оперативна памет от сегашното поколение