Селфитата, в които някой е направил photobombing или са уловили случайно забавни моменти, определено са много интересни и мнозина се предизвикват да открият някой неподозиран детайл в това, което на пръв поглед изглежда най-обикновена снимка. Но се оказва, че може би този процес е двустранен. По време на Конференцията за човешкия фактор в изчислителните системи (CHI) изследователите ще изучават нови начини за взаимодействие на хората с технологиите. Това включва всичко - от контролери за виртуална реалност, които могат да симулират усещането за допир на виртуален домашен любимец, до пробиви в симулирани VR целувки или дори надстройки на сензорния екран чрез внедряването на неравни екранни протектори. Като част от конференцията група изследователи от университета Кейо, Yahoo Japan и Токийския технологичен университет представя нов начин за идентифициране на начина, по който потребителят държи мобилно устройство и след това автоматично адаптира потребителския интерфейс. Процесът всъщност улавя отражението на екрана в очите по време на селфи. Засега изследването се фокусира върху шест различни начина, по които потребителят може да държи устройство като смартфон: с двете си ръце, само с лявата или само с дясната в портретен режим и същите опции в хоризонтален режим. Както знаем, смартфоните нарастват по размер през годините, а с това използването им с една ръка става все по-трудно и по-трудно. Но с потребителски интерфейс, който се адаптира - като например динамично препозициониране на бутони към левия или десния край на екрана или свиване на клавиатурата и подравняването й наляво или надясно, - използването на смартфон само с една ръка може да бъде много по-лесно. Единственият проблем е да се даде възможност на смартфона автоматично да засича позицията и този екип от изследователи е разбрал как това да се случи, без да се изисква допълнителен хардуер. С достатъчно ниво на яркост и разделителна способност на екрана селфи камерата на смартфона може да наблюдава лицето на потребителя, втренчено в дисплея, и да използва супер увеличение, за да се фокусира върху отражението на екрана върху зениците му. Това е техника, която е била използвана във визуалните ефекти за изчисляване и пресъздаване на осветлението около актьорите в заснет кадър, който се увеличава дигитално. Но в този случай отражението на зеницата може да се използва, за да се разбере как се държи дадено устройство, като се анализира формата му и се търсят сенките и тъмните петна, създадени от позицията на палците на потребителя върху екрана.
За да има ефект, е необходимо известно обучение, което най-вече включва заснемане на 12 снимки, пресъздаващи всяка поза на хващане, така че софтуерът да може да разпознава отделните позиции. Изследователите са открили, че са в състояние да разберат точно как устройството се държи през около 84% от времето. Този резултат може и да се подобри, тъй като разделителната способност и възможностите на предните камери на мобилни устройства се различава при отделните модели смартфони. Но това също повдига въпроси за това, колко информация може да бъде уловена от зениците на потребителя. Могат ли недобронамерените приложения да използват селфи камерата, за да заснемат данни като потребител, който въвежда парола чрез екранна клавиатура, или да наблюдават навиците си за сърфиране? Или това си остава единствено във фантазиите на спецовете от CSI?
Снимки: Shutterstock