CD-тата и DVD-тата вече са изложени на риск от дългосрочна загуба на данни поради проблеми като „битовo гниене“ и „лазерно гниене“. Сега колекционерите на оптични дискове са изправени пред още една потенциална заплаха: някои оптични дискове могат физически да се напукат или да се разбият на парчета след излагане на определени почистващи химикали или изпарения от материалите, в които се съхраняват.

Проблемът наскоро привлече по-широко внимание, след като многобройни колекционери на оптични дискове в X споделиха снимки на CD-та, които се бяха разцепили или разпаднали на парчета, въпреки че не показваха очевидни признаци на физическо увреждане. Според дискусията повредите може да са били причинени от разграждането на поликарбонатния субстрат — пластмасовият слой, от който е изработено тялото на CD-то.

В един от случаите колекционер сподели, че CD-то се е счупило, докато е било внимателно почиствано и полирано. Повредата е била приписана на химическо напукване на поликарбоната, причинено от разреден почистващ разтвор. Вместо да се дължи на просто износване, свързано с възрастта, химикалите може да са отслабили пластмасата, докато тя внезапно се е счупила.

Друг, по-тежък случай изглежда има различна причина. CD, съхраняван в защитен калъф с пяна, беше намерен на много парчета. Според обяснението, дадено от потребителите, някои видове полиуретанова пяна могат с течение на времето да отделят съединения, съдържащи амоняк. В запечатан калъф тези вещества могат да се натрупват и потенциално да отслабят, да предизвикат появата на фини пукнатини или да счупят поликарбонатната основа на оптичния диск.

Точните причини за повредата остават неясни. Докладваните обяснения се основават до голяма степен на наблюдения, а не на контролирани тестове, така че би било прекалено рано да се заключи, че почистващите продукти или пяна-подложката са определено отговорни за всеки случай от този тип. Въпреки това, химичният механизъм е правдоподобен. Някои агресивни разтворители, включително ацетон и бензен, могат да повредят поликарбоната, докато продължителното излагане на по-малко агресивни химикали също може да допринесе за появата на пукнатини при определени условия.

CD-тата може да са особено уязвими към този вид повреда, тъй като се състоят от един-единствен слой поликарбонат. DVD-тата използват два слоя поликарбонат, свързани помежду си с лепило, което ги прави по-малко податливи на специфичния вид повреда на субстрата, описан в тези случаи.

Във всеки случай това добавя още един проблем към и без това дългия списък от заплахи, пред които са изправени физическите оптични носители. CD-тата и DVD-тата също могат да бъдат засегнати от „битова гниене“ и „лазерно гниене“, при които отразяващият слой се разгражда поради окисляване, замърсители или излагане на ултравиолетови лъчи. При DVD-тата освен това може да възникне отделяне на лепилото между двата поликарбонатни слоя.

Последните случаи са особено актуални за колекционерите на стари игри, софтуер, музика и други цифрови архиви. Оптичните дискове често се съхраняват в продължение на десетилетия като резервни копия или исторически записи, но тяхната физическа издръжливост не гарантира, че данните ще останат достъпни за неопределено време. За дългосрочно съхранение най-безопасният подход е следователно да не разчитате само на едно копие на оптичен диск - не забравяйте да правите резервни копия.

Снимка: Unsplash/japanretrogame, X

Виж още: Джаджа с размери на монета може да хакне Boeing 737 и дори да отклони самолета