Когато влезеш в пределите на Автомобилния салон във Франкфурт, разбираш точно колко огромна, смайваща и динамична индустрия е това. Производителите се надпреварват да впечатлят с дизайн, интериор, технологии и възможно най-съблазнителен поглед към бъдещето на автомобила. И това е пленяващо, защото колата е толкова важна част от нашето ежедневие, а през последните десетилетия не е претърпяла драстична промяна. Постепенно, еволюционно развитие - да, но не и толкова революционно. Това обаче скоро ще се промени, защото ни очакват електрически, умни возила, които ще поемат целия контрол. Или може би не точно? Защото автомобилът е не само средство за придвижване, но и над тон емоции. Това са въпросите, поставени пред производителите. Това са и въпросите, които разисквах с експерти от BMW, Renault и Opel. За днешния, но и за утрешния ден.
Първата част от този материал можете да откриете тук. В нея се концентрирахме повече на автомобилите днес. Сега е време за по-смел поглед към бъдещето.
Къде са ни летящите коли?
Може би този въпрос звучи странно. Дори хумористично, но всъщност е от първите, които минаха през главата ми, когато си тръгнах от Франкфурт. И да, знам, че не е логичен, но по-важното е какво точно се крие зад него и по-точно - зад образа на „летящата кола“. И това са големите, нереалистични и много често далеч от практичното образи, които си изграждаме за технологиите.
Или обратното. Не напразно този въпрос се превърна в своеобразен мем на някои от технологичните постижения днес. Мем, който трябва да осмее странната им страна, несериозната амбиция или тоталното неразбиране на желанията на потребителите.
Сериозно за хумористичното
„Пътища? Там, където отиваме, нямаме нужда от пътища“, отбеляза със задоволство Док, натисна един бутон и автомобилът Делореан се издигна на пътното платно, включи двигателите си и се отправи към… бъдещето.
Бях толкова впечатлен от тази сцена в „Завръщане в бъдещето“! А ако можеше да вярваме на филма, подобни автомобили трябваше да са факт през 2015 година. Сега е краят на 2017-а, а все още нямаме подобни превозни средства. Не знам дали точно заради този филм, който гледах като съвсем малък, но дълги години продължавах да вярвам, че именно това е колата на бъдещето, и когато тя достигне тази форма, тогава ще бъде съвършена. Сигурен съм, че това е ситуацията с много други хора - особено базирайки се не само на множеството филми, сред които „Петият елемент“ и „Блейд рънър“, но и на различни други фантастични творби. А и на споменатия вече мем, който дори се появи покрай премиерата на iPhone X.
Фантазия или футуризъм?
И все пак идеята за летящи автомобили не изчезва. Мечтата за хибридно превозно средство, което може да се движи както по пътя, така и в небето. Да, не е толкова силна и популярна, но все още витае в атмосферата (за разлика от автомобилите ни, разбира се). Това ни задължава да разгледаме ситуацията, и то сериозно.
Тази година Uber обяви плана си Elevate за летящи превозни средства до 2020 година, а според Forbes в световен мащаб има над 15 стартъп компании, които работят по летящи автомобили. По-голямата част от тях са в САЩ, но можем да открием подобни мечтатели във Великобритания, Франция, Германия, Русия, Словакия, Израел, Русия и Япония. Сред компаниите са PAL-V, Terrafugia, Aeromobil, E-Volo и още. Интересно е, че PAL-V дори вече обяви предварителните продажби на летящата си кола Liberty Pioneer, която трябва да е факт през 2018 година. Google и Skype имат инвестиции в Kitty Hawk и Lilium Aviation съответно, а голямото име на самолетостроенето Airbus вече демонстрира три концепции за летящи автомобили. Компанията се надява да направи първите тестове на един от тях Vahana през 2018 година, но плановете са някой ден да има сериен модел.
Какво би направило летящите автомобили достойни за името им? Да се движат еднакво добре на път и във въздуха.
Добре, наистина тази година видяхме раздвижване в тази сфера, но може би трябва да си зададем въпроса, за какво точно ще използваме подобни превозни средства? Като всяка една технология те трябва или да решават даден проблем на човечеството, или да направят живота ни по-лесен. Но за да бъде това реалност, те трябва да са достъпни (не във финансово измерение) до потребителите. Въпросът е дали ще достигнат този етап, или върховата им точка ще е интересна атракция, способ за развеждане на туристи? Или ще видим по-сериозно приложение във военната промишленост, наблюдението и бързата медицинска помощ? Това звучи логично - летящ автомобил, който помага на войниците да преминат през труден терен, или летяща линейка, която успява да стигне по-бързо до изпадналите в беда, прелитайки над трафик или други препятствия. Ако регулациите бъдат достатъчно гъвкави, може би такситата ще бъдат заменени с летящи автомобили (идеята на Uber).
Ако това са най-добрите сценарии, те трябва да бъдат подкрепени с разрешаването на някои проблеми. Летящите коли трябва да могат да излитат и кацат без нуждата от писта (градовете ни не са пригодени за подобно нещо), което означава вертикално кацане и излитане. Когато говорим за пътническо превозно средство в небето, въпросът за сигурността също е належащ и ще трябва да бъде разработена специална система, която да навигира автомобилите в небето - подобно на това, което използват самолетите. Остава въпросът и за свидетелството за управление - все пак това няма да е лесно начинание - пилотирането на автомобил. Но дори всичко да бъде решено, в центъра винаги откриваме регулацията - правителствата трябва да изготвят и пригодят законите, които да контролират и подсигуряват една подобна технология.
Противоречието
Най-вероятно вече си задавате въпроса, как така смятам, че може никога да не видим летящи коли, а в същото време толкова сериозни компании работят върху това? Истината е, че е трудно да приемем тези разработки за истински пътуващи в небето автомобили. Достатъчно е дори да хвърлим един поглед към тях. Прототипът на AeroMobil наподобява малък самолет с прибиращи се крила, а отвътре се доближава до пилотска кабина. Когато трябва да премине в режим „автомобил“, е далеч от това, което сме свикнали да виждаме - изглежда откровено нестабилен, с огромни размери и неудобен интериор. За излитането също така е необходима писта. Lilium е друг стартъп, чийто модел дори няма колела. Може би тук по-скоро проблемът е, че наричаме тези разработки „автомобили“, когато те са по-скоро по-компактни хеликоптери и самолети, отколкото хибридни превозни средства.
AeroMobil
Днес въпросът не е дали скоро ще „шофираме“ в небето, а дали въобще подобен тип автомобили са възможни… и дали наистина са автомобили? И ако летящата кола може да е дори алегория за технологии извън практичното, фокусът на автомобилните производители (тези, които правят истински коли от десетилетия, а не са стартиращи компании с интересна визия) е върху нещо друго, за което четем и пишем всеки ден - електрически и автономни коли, които днес звучат все по-реално и близо до нас. И във Франкфурт това беше не само съвсем ясно изказано от хората, с които говорих, но и показано - на почти всеки щанд.
Визионерите говорят
Темата за бъдещето на автомобилите започна ден преди началото на Автомобилния салон във Франкфурт, и то в по-нестандартен формат - TED и BMW. Инициативата NextVisionaries (следващите визионери) беше обявена още през април тази година, а ден преди началото на Автосалона беше време за нейния финал. Целта е амбициозна и интересна - да се открият добрите и интересни идеи за бъдещето на автомобила, а за няколко месеца са подадени над 180 идеи за „следващото голямо нещо“ в света на колите. Именно с това събитие започна и първото ми посещение на Автосалона във Франкфурт, където шестима финалисти трябваше да представят своя поглед в бъдещето, за да бъде избран един от тях за победител.
Седях в залата и очаквах с огромен интерес какво точно ще се случи - истински харесвам TED Talks, а сега имах шанс да присъствам на живо, и то за толкова актуална тема.
TED NextVisionaries. Снимка: BMW Motor Show Blog
Ира Мън от Нова Зеландия разказа за концепцията си за инструменти за 3D принтиране на електрически автомобил от рециклирана пластмаса. Според Джеремая Овуанг автономните коли ще променят бизнеса и обществото завинаги. Вместо кратък полет и наемане на хотелска стая за вечерта можем просто да спим в автомобила, докато той ни откара до крайната ни цел. Том Малоуни говори за интересен модел за наем на електрически самоуправляващи се автомобили. Те ще се зареждат безжично от система, вградена в пътната настилка, а енергията ще се събира от слънчевата светлина. Автомобилите ще могат да връщат обратно енергия към мрежата, ако натоварването й е твърде голямо, и ще бъдат свързани с всичките ни умни вещи.
Идеята на Себастиан Габор е автомобилът да има цялата информация за нас - местоположение, навици и ежедневна рутина. Това ще се използва за персонализирано шофьорско изживяване, за да може водачът да „преоткрие света около себе си“. Представете си свят, в който колата интерпретира чувствата ни (например според музиката, която слушаме в момента, времето от деня или мястото, на което се намираме) и се нагажда според тях.
Според Аржав Триведи в бъдещето няма да притежаваме собствени превозни средства, а ще извикваме автономни „капсули“, като можем да избираме точно какви да бъдат - например пригодени за работа, спа, музика, филми и т.н.
Последна на сцената излезе и бъдещият победител - Сандра Филипс. Според нея електрическите и автономни превозни средства ще направят света по-добро място за децата и жените. Тя вярва, че сегашният транспорт (или липсата на такъв) пречи на жените и децата да имат достъп до възможност за по-добър живот. В много страни извън Европа и Северна Америка пътуването с обществен транспорт е прекалено скъпо, логистично недостъпно и много често - опасно.
Сандра Филипс пред новите BMW i3. Снимка: BMW Motor Show Blog
Решението на Филипс е мрежа за споделяне на автономни коли, които ще помогнат да се решат споменатите проблеми. Автомобили, които ще вземат децата от домовете им, ще ги оставят до училище, като уведомят родителите, че всичко е наред. Или коли, които ще вземат възрастните хора от домовете им, за да ги закарат до лечебни заведения.
Гледната точка
След края на събитието си направих равносметка колко еднакво, но и същевременно различно всеки вижда автомобила на бъдещето. За хората от развитите страни това не е просто метод за придвижване от точка А до точка Б - това е начин на живот, това е възможност за почивка, консумиране на мултимедия, срещи, оптимизиране на бизнеса. За хората от развиващите се страни това е нещо много просто, но толкова важно - достигането до заветното Б е шанс за живот, за развитие.
Това, което ми направи силно впечатление, е, че по-скоро колите на бъдещето са представени като услуга и това беше един от въпросите, които зададох на всеки мой събеседник от BMW и Renault - какво означава това за автомобилните производители?
Въпреки че всеки производител търси своята идея за бъдещето, в сърцевината си те са много близки една до друга.
Обобщението е, че колата като услуга, а не като собственост е напълно реален сценарий, върху който се работи. „Като производител съвсем нормално искаме потребителите да купуват автомобили“, започна отговора си Беноа Жули, свързани автомобили и мобилни услуги в Renault. „От другата страна са младите потребители в градовете, които ще предпочитат да наемат кола. Те също са наша цел и искаме да сме част от това. Когато автомобилите са напълно автономни, няма изцяло да изчезне идеята за производство на коли, но се подготвяме за промяната“, допълни той. В разговора ми с д-р Рейнхард Щоле, изкуствен интелект и автономно шофиране в BMW, отговорът беше близък, но с интересното заключение, което вече се въртеше и в моята глава. „Това решава въпроса с мобилността от А до Б, но за много потребители не е само това - ако беше, нямаше да имаме толкова много клиенти“, усмихна се и напълно заслужено - забележката му беше точна. „Винаги остава емоционалният аспект от автомобила“, след което поясни, че да, подобен тип придвижване е рационален, но хората сме емоционални и дори понякога ирационални същества - в различните краища на света човечеството има различни нужди.
BMW Group с концептуалния BMW i5 на официалната пресконференция на компанията
Истински образ
Точно както идеите на „следващите визионери“ за автомобила на бъдещето, така и тези на автомобилните производители се припокриват. Да, не напълно, тъй като всеки има някои по-различни детайли, но общата картинка сякаш се запълва от много близки по форма и размери парчета. И може би за съжаление сред тях няма „летящи“ модели.
Някои, подобно на Renault, виждат автомобила като още по-сериозна част от нашия живот - дори мястото му е вътре в къщата ни. Оттам и името на една от най-интересно изглеждащите концепции във Франкфурт - SYMBIOZ. Съвсем в традициите той е електрически и има четвърто ниво на автономност (вижте таблицата по-надолу). Това, което е извън познатото, е, че се паркира вътре в къщата (вярвам, че френският производител е първият, който има приятна къща в рамките на автомобилен салон). Жули сподели, че тестовете започват от следващата година, а целта е да бъде реален модел до 2030 година. „Тази кола може да е на пътя след 10 години, но това, което е важно, е, че някои от технологиите в нея ще намерят място в модели много преди този период“, допълни той.
Renault SYMBIOZ
Самият SYMBIOZ има интериор, който наподобява всекидневна и може да бъде използван за тихо и спокойно пространство в дома. Той може както да се зарежда от електрическата мрежа на къщата, така и да й подава ток при нужда.
Сред останалите концепции, за които не бях споменал до този момент, имаше различни опити за отличаване от конкурентите, въпреки че в основата си запазваха подобни идеи. Aspark Owl привлича погледите със спортен дизайн, като в него сякаш е вплетен образът на бухал, а отличителната черта е сериозната скорост - електрическият автомобил би трябвало да е най-бързият на света. От компанията не издадоха точни цифри, но за да бъде такъв, трябва да победи постижението на Rimac Concept One, който ускорява от 0 до 100 км/ч за 2.5 секунди.
Aspark Owl
На съвсем противоположния край е Honda Urban EV - концептуален автомобил, който залага силно на ретро дизайна (Civic от 70-те), подкрепен от някои футуристични светлини (например светеща в синьо емблема). Очаква се през 2019 година. Друг малък градски умен и електрически автомобил е Smart Vision EQ ForTwo. Колата наподобява симпатична черупка с дисплей вместо предна решетка, на който се изписва поздрав и друга информация. Вътре има 24-инчов дисплей, но нито волан, нито педали - ForTow е готов за пето ниво на автономност. За голяма моя изненада това беше една от малкото, ако не и единствената концепция без волан и педали. Един от въпросите, който не спираше да ме преследва, беше именно за взаимодействието между изцяло автономни коли и тези, които позволяват на шофьора да поема контрол. Щоле, Арнолд, Жули, Тупа и всъщност всички хора, с които говорих, имат едно общо мнение, което смятам, че е валидно за цялата индустрия - поне към момента, в днешния ден, човекът зад волана няма да изчезне. От това останах изненадан, тъй като образът на автономната кола, който най-често си представяме, не е такъв. Идеята, че ще има човек, който е решил да управлява, а останалите участници в движението ще са пресметнали, че не им се шофира, ми се струваше притеснителна. Не е ли човекът прекалено голяма и непредвидима неизвестна в една добре структурирана система?
Автомобилните производители работят върху пет нива на автономност, но ще можем ли да жертваме удоволствието от шофирането?
„За нас по-скоро ще има места, на които това не е задължително. Например извънградски път, където шофьорът ще може да поеме контрола на автомобила“, обобщава Жули мнението, зад което седи почти всеки производител. „Никой не знае точно какво ще бъде“, добави той, наблягайки на ролята на регулацията и как всички производители трябва да работят с регулаторите, за да се стигне до общо решение. Сякаш обаче удоволствието от шофирането е прекалено голямо, за да бъде загубено. Поне и в близкото бъдеще. Така производителите се готвят основно за коли с четвърто ниво на автономност, въпреки че продължават да разработват и следващото. Д-р Щоле от BMW сподели, че в момента компанията се е фокусирала за модели с трето ниво на автономност, които ще са на пътищата през 2021 година, а след това лесно да могат да минат на по-високите нива, когато всичко е готово. Предизвиках усмивка, когато го попитах през 2021 година каква ще бъде перфектната кола според него. „Тази, която ми дава удоволствието от шофирането, но ако съм в по-скучна ситуация, мога да й предам пълния контрол“, обобщи той. Отново - обобщение, споделено по-късно и от Фридхелм Енглер, ръководител на Advanced Design в Opel Vauxhall.
Етиката
Още една тема, която силно вълнува анализаторите днес - етиката при автономните коли. „Важен въпрос, който интересува всеки“, започна Тупа със сериозен тон и след това даде отговора, който сякаш каза всичко, което може да се разисква днес от производителите на тази тема. „Автономната кола не е стандартен робот, който например се подчинява на въпросите на Азимов. Колата не може да се жертва, за да спаси човек, тъй като вътре в нея има човек. Няма да се измъкнем лесно просто с тези закони. Това означава, че трябва да измислим нови етични правила, които трябва да са съгласувани между всички производители. Това е всъщност част от голямата революция в регулацията, която трябва да дойде през следващите години. Това са дискусии, в които Renault участва сериозно. Всички трябва да са част от нея. Когато тези принципи се изчистят, Renault ще се съгласи и ще ги спазва.“
Audi Aicon
Колите днес и утре
Различно е. Когато всеки ден четеш за напредъка на автомобилите, тяхното развитие и темите, които разискваме, изграждаш един романтичен образ - за нещо след десетилетие, което напомня повече на филми като „Аз, роботът“. Когато имаш възможност да се потопиш, макар и за малко в реалния свят, в който работят автомобилните компании, разбираш, че за тях това не е фантастичен филм, а ежедневие и реалност и всъщност те живеят десет години напред. Не, това не отнема от невероятните им постижения, просто ги прави по-близки до нас - лекотата, с която говорят за тях, увереността в това, което правят. Бъдещето е на електрическите автономни коли, а летящите? Те ще бъдат екзотиката, от която може би някои потребители имат нужда.