Всичко започна с проблясък на светлина в кухина на стената. Специалистът по боядисване Брайън Бърфорд работи високо в помещението с фенера на фара „Кейп Бруни“ – съоръжение от 1838 г., издигащо се на ветровит нос край югоизточното крайбрежие на Тасмания, – когато нещо привлече погледа му: нещо „блещукаше“ в сенките. Докато отстраняваше ръждата, той бръкна в стената и извади запечатана стъклена бутилка.

Вътре имаше плик с два плътно сгънати листа. Писмото беше с дата 29 януари 1903 г.

Автор на документа е някой Дж. Р. Мийч – инспектор по фаровете към Морския съвет на Хобарт в началото на XX век. В писмото си той описва извършените през въпросната година подобрения по фара на нос Бруни: ново стълбище, подова настилка, фенерно помещение и леща.

Той посочва стойността на проекта, описва новия светлинен режим (последователността на светлинните сигнали) и изброява имената на хората, участвали в изпълнението на дейностите. Записките му съхраняват подробности за момента, в който фарът е модернизиран – близо 70 години след първоначалното му пускане в експлоатация.

Служебните задължения на Мийч обхващат територия, далеч надхвърляща границите на остров Бруни. Той ръководи изграждането и поддръжката на някои от най-отдалечените и трудни за обслужване фарове в Тасмания, включително тези на нос Сорел, остров Маатсуйкър, остров Тасман, нос Тейбъл и Мърси Блъф.

Мястото на находката е било недостъпно повече от век. Доколкото е известно, никой дори не е успявал да влезе в това пространство, откакто през 1903 г. върху фара е било монтирано помещението за светлинния апарат.

Но изваждането на писмото се оказа предизвикателство само по себе си.

В лабораторията на Музея и художествената галерия на Тасмания реставраторите се заловиха за работа. Бутилката беше запечатана с коркова тапа, потопена в битум. За да се отстрани тя, трябваше внимателно да се изстърже втвърденото, подобно на катран покритие, без да се счупи стъклото.

Дори тогава изваждането на писмото се оказа трудна задача. То беше сгънато така, че измъкването му през тясното гърло, без да се скъса крехката хартия, изискваше време и прецизност. Бяха нужни няколко дни, за да се разчетат напълно думите.

Писмото ще бъде изложено пред публика, макар че служителите на музея все още не са решили къде точно. За Уагхорн тази находка е мост през времето – физическа връзка между пазителите на миналото и онези, които днес се грижат за морското наследство на Тасмания.

Снимка: Unsplash/Bernie/Tasmania Museum and Art Gallery.

Виж още: Тези странни нови уебсайтове са създадени специално за да стимулират допамина в мозъка ви