Сутринта на 15 февруари 2013 г. метеор с размерите на полуремарке се изстрелва от посоката на изгряващото слънце и се взривява като огнено кълбо над град Челябинск, Русия. За кратко време метеорът светна по-ярко от самото слънце и се взриви с 30 пъти повече енергия от бомбата, унищожила Хирошима, като избухна на около 22 км над повърхността на Земята. Взривът изпочупи прозорците на повече от 7000 сгради, временно ослепи пешеходците, причини мигновени ултравиолетови изгаряния и рани по друг начин на повече от 1600 души. За щастие няма данни за смъртни случаи.

Смята се, че Челябинският метеор е най-големият естествен космически обект, навлязъл в земната атмосфера от повече от 100 години насам. Въпреки това нито една обсерватория на Земята не го е засякла предварително. Пристигайки откъм Слънцето, скалата остана скрита в най-голямата ни сляпа зона, докато за съжаление не стана твърде късно.

Подобни събития за щастие са рядкост. Скали с размерите на Челябинския метеор - широки около 20 метра - нарушават земната атмосфера веднъж на 50 до 100 години, според оценка на Европейската космическа агенция (ЕКА). По-големите астероиди попадат в атмосферата още по-рядко. Досега астрономите са картографирали орбитите на повече от 33 000 близки до Земята астероиди и са установили, че никой от тях не представлява риск да удари нашата планета поне през следващото столетие.

Но не можете да изчислите риска от астероид, който не можете да видите - а такива има хиляди, включително достатъчно големи, за да унищожат градове и да предизвикат масово измиране, които се движат по неизвестни траектории около нашата звезда, разказват експерти пред Live Science. Това е сурова реалност, която кара астрономите да се тревожат за възможните последици и да се мотивират да открият колкото може повече от скритите астероиди в нашата Слънчева система. След като разберем за тях, смъртоносните астероиди могат да бъдат наблюдавани и отклонявани, ако е необходимо, или ако всичко друго се провали, населението може да бъде предупредено да се премести, за да избегне масови жертви.

"Най-проблемният обект е този, за който не знаете", казва пред Live Science Ейми Майнцер, професор по планетарни науки в Университета на Аризона и главен изследовател на две мисии на НАСА за лов на астероиди. "Ако можем да знаем какво има там, тогава можем да имаме много по-добра оценка на истинския риск."

Във всеки момент Слънцето скрива от погледа безброй астероиди. Това включва постоянно въртящи се астероиди Аполо - близки до Земята обекти, които прекарват по-голямата част от времето си далеч от орбитата на Земята, но понякога пресичат пътя на нашата планета, за да се доближат до Слънцето, както и мистериозния клас астероиди, наречени Атени, които обикалят почти изцяло във вътрешността на Земята, винаги откъм дневната страна на планетата.

"Астероидите Атени са най-опасни, защото пресичат орбитата на Земята едва-едва в най-отдалечената си точка", казва пред Live Science Скот Шепърд, научен сътрудник в Научния институт "Карнеги". "До известна степен никога не бихте могли да забележите приближаването им, защото те никога не са в тъмнината на нощното небе."

Както при всички астероиди, по-голямата част от тези скрити космически скали вероятно са достатъчно малки, за да изгорят напълно в земната атмосфера при контакт. Но се предполага, че има и много неоткрити астероиди с диаметър над 140 м - достатъчно големи, за да оцелеят при попадането в атмосферата и да причинят катастрофални локални щети при сблъсъка, казва Майнцер. Астероидите с такъв разрушителен потенциал понякога са наричани "убийци на градове".

"Смятаме, че сме открили около 40% от тези астероиди в района на 140 метра", казва Майнцер. Според изчисленията на NASA остават около 14 000, които трябва да бъдат открити.

Възможно е в слънчевите отблясъци да ни очакват и много, много по-големи обекти. Въпреки че се срещат изключително рядко, шепа астероиди "убийци на планети", които са с диаметър над 1 км и са способни да изхвърлят достатъчно прах, за да предизвикат глобално измиране, може да се крият в слънчевия блясък.

Изследването на астероиди в близост до Слънцето представлява уникално предизвикателство за астрономите. Повечето космически телескопи гледат към нощната страна на планетата, за да избегнат слънчевите отблясъци и радиационното увреждане. В същото време наземните телескопи са изправени пред още по-големи ограничения.

Снимка: Unsplash / Livescience

Виж още: Това са първите екипи за футбол на Луната