Болката е трудна за измерване. Това, което за един човек е просто „ох“, за друг е агония. Сега учените твърдят, че са намерили по-добър начин за оценяване на болката: като ѝ поставят цена. Превръщайки болката в долари, те са създали по-точен и сравним начин за измерване на страданието.

Ако сте били хоспитализирани в болница с болезнено състояние или след операция, най-вероятно са ви попитали: „Как бихте оценили болката си по скала от нула до 10?“. Въпреки че този подход е широко използван, неговите ограничения са добре известни и се свеждат до следното: „10“ за един човек е „4“ за друг.

В проучване, проведено от университета Ланкастър в Обединеното кралство, изследователите проучиха нов начин за точно и по-обективно оценяване на болката на хората, който се свежда до превръщането на болката в нещо, което е познато на всички: пари.

„Всички сме били помолени да оценим болката си от 1 до 10 – но „3“ за един човек може да е „5“ за друг, а тези числа могат да се променят с опита“, казва Карлос Алос-Ферер, професор по икономика в Университета Ланкастър и автор на проучването. „Нашето проучване предлага по-добър начин: превръщане на болката в пари – не за да комерсиализираме страданието, а за да създадем скала, която всички можем да споделяме.“

Неточните измервания на болката могат да доведат до неадекватното ѝ управление. За хората с хронични заболявания това може да означава намаляване на качеството на живот. Освен това глобалните разходи за лечение на болката са огромни (и сложни). Само в САЩ приблизителните разходи възлизат на между 560 и 635 милиарда долара годишно. Тази цифра, която вече е на 15 години, включва преките разходи за здравеопазване, отсъствията от работа, часовете извън работно време и по-ниските заплати. Следователно е разбираемо, че изследователите биха искали да проучат по-добра система за измерване на болката.

Те проведоха три експеримента на случаен принцип с 330 здрави възрастни на възраст между 18 и 60 години. В единия експеримент участниците бяха изложени на лека електрическа болка, в другия – на топлинна болка, а в третия участниците получиха същия топлинен стимул, но им беше дадено или плацебо, или локален анестетик.

Наред с трите традиционни скали за оценки на болката, използващи стандартни методи, изследователите тестваха и своя метод на „парична еквивалентност“. Участниците бяха многократно питани дали биха приели определена сума пари, за да изпитат отново същия болезнен стимул, или биха избрали по-малка сума, за да го избегнат. Пример: „Бихте ли предпочели да получите 15 швейцарски франка и да изпитате отново болката, или 10 швейцарски франка и да не изпитате болка?“. Точката, в която участникът преминава от „без болка“ към „болка“, разкрива колко „струва“ болката за него в парично измерение.

Статистическите анализи показаха решаващи доказателства, че монетарните методи предсказват нивата на болка много по-добре от стандартните. Все пак, както при повечето проучвания и това има ограничения. Участниците бяха предимно швейцарски студенти, така че резултатите може да не са приложими за по-възрастни, по-разнообразни или клинични популации. Тъй като парите имат различно значение за хора с различни доходи, по-богатите лица може да отчитат по-високи „цени на болката“. Случайното разпределение на групите контролира това в експериментите, но приложението в реалния свят би изисквало корекции. В проучването са използвани кратки, контролирани болкови стимули. Хроничната болка е нещо съвсем различно; тя е по-сложна и включва емоционални и функционални измерения, които не са отразени в настоящото проучване. Изследователите отбелязват, че са необходими по-разнообразни проучвания, включващи пациенти с хронична болка, преди методът да може да се използва клинично.

Въпреки ограниченията си проучването посочва няколко обещаващи приложения на паричната скала за болка. В клиничните проучвания тя би могла да подобри значително чувствителността на измерванията на болката при тестване на нови болкоуспокояващи или други лечения. В изследователската среда тя предоставя по-обективен начин за сравняване на преживяванията на болката между участниците, което прави резултатите по-надеждни и възпроизводими. А в клиничната среда паричната скала за болка би могла да се използва за съставяне на индивидуални планове за управление на болката чрез количествено измерване на „цената“ на болката по начини, които стандартните скали не могат.

Снимка: Unsplash

Виж още: Този робот прави 3D-отпечатан дом за 24 часа, а един ден може да строи и бази на Луната