Озоновата дупка, която се образува всяка година над Антарктика, нараства за трета поредна година. С размер почти 26.4 милиона квадратни километра, озоновата дупка е най-голямата от 2015 г. насам.

Но въпреки този ръст учените казват, че размерът на дупката като цяло все още намалява.

„Всички данни показват, че озонът се възстановява“, каза пред Асошиейтед прес Пол Нюман, главен учен за Земята на Центъра за космически полети на НАСА „Годард“.

Озонът се състои от три кислородни атома и съставлява много малко от нашата атмосфера, но има огромно въздействие върху планетата. Подобният на одеяло слой, простиращ се над земното кълбо, абсорбира най-вредната ултравиолетова радиация от Слънцето, предпазвайки живота на Земята. Озонът се образува в стратосферата, на около 14.5 до 29 километра над земната повърхност. Образува се, когато ултравиолетовата радиация разделя нормалните кислородни молекули, които са направени от два кислородни атома (O2); двата свободно плаващи кислородни атома след това всеки се свързва с кислородна молекула, образувайки молекула, съставена от три кислородни атома.

Учените откриха изтъняването на озоновия слой над Антарктика в началото на 80-те години. Въпреки че озонът се създава и унищожава естествено в стратосферата, причиненото от човека замърсяване унищожава озона по-бързо, отколкото може да се образува. По-специално, индустрии, които използват хлор или бром, като хладилни и климатични инсталации, разрушават озона с тревожно високи темпове. В стратосферата хлорните молекули реагират с озона, за да създадат една молекула хлорен оксид (съставена от хлорен атом и кислороден атом) и една молекула O2. След това молекулата на хлорния моноксид се разпада, освобождавайки този хлорен атом да реагира с повече озон. Според Агенцията за опазване на околната среда на САЩ един атом хлор може да унищожи 100 000 озонови молекули, преди тази молекула хлор да бъде отстранена от атмосферата.

Вещества като хлорфлуорвъглеводороди, използвани в хладилни и климатични инсталации, остават в атмосферата за дълго време – някои за повече от шест месеца, – което означава, че хлорът и другите химикали от тези вещества могат да причинят хаос на озоновия слой.

Озоновата дупка е наблюдавана за първи път в началото на 80-те години на миналия век и според НАСА достига най-големия си размер през 2006 г. Тазгодишната озонова дупка, която достигна своя връх на 5 октомври, беше най-голямата регистрирана от 2015 г. насам. Но учените не са твърде загрижени.

„Общата тенденция е подобрение. Тази година е малко по-лошо, защото беше малко по-студено“, коментира Нюман пред АП.

Студената стратосфера е точно това, от което химикали като хлора се нуждаят, за да разградят озона. По време на зимата на Антарктика стратосферата става достатъчно студена, за да се образуват облаци. Ледените кристали, които изграждат тези облаци, осигуряват повърхност, върху която хлорът например може да реагира с озона. С наближаването на пролетта в южното полукълбо през септември ултравиолетовите лъчи на Слънцето предизвикват тези реакции. След като лятото е в разгара си, стратосферата се затопля достатъчно, за да изпари облаците, премахвайки повърхността, върху която протичат химически реакции, разрушаващи озона.

По-рано тази година Националната администрация за океаните и атмосферата съобщи, че озоноразрушаващите вещества в атмосферата са намалели с 50 процента от 1980 г. насам. Докладът също така отбелязва, че ако тази низходяща тенденция продължи, озоновият слой може да бъде напълно възстановен до 2070 г.

Снимка: Unsplash

Виж още: Сензацията Genshin Impact гони половин милиард долара приходи за 2 месеца