Кацането на космически кораб на Луната може да замърси древни следи, разкриващи как е възникнал животът на Земята, сочи ново проучване.

Докато НАСА продължава да реализира плана си за изпращане на астронавти обратно на Луната в рамките на програмата „Артемида“, изследователите проучват какви възможни непредвидени последствия могат да възникнат от посещенията на хора на лунната повърхност. Например „Артемида IV“ ще кацне с астронавти близо до южния полюс на Луната, а агенцията има бъдещи планове за изграждане на дългосрочна лунна база на лунната повърхност, което ще изисква много повече пътувания. И наистина, ново проучване установи, че отработените газове от космическите апарати, участващи в тези кацания, биха могли да изхвърлят достатъчно количество метан, за да замърсят лунната повърхност – като е възможно да унищожат молекули, които биха могли да помогнат да се обясни как е възникнал животът на Земята.

„Опитваме се да защитим науката и инвестициите ни в Космоса“, заявява старшият автор на проучването Силвио Синибалди, отговорник по планетарната защита в Европейската космическа агенция. „Нашата дейност всъщност може да попречи на научното изследване.“

Макар експертите отдавна да изразяват загриженост относно това как изстрелването на ракети на Земята замърсява нашата планета и атмосферата, учените са разглеждали този въпрос само по отношение на нашата собствена планета. Това се дължи най-вече на факта, че не сме стъпвали на повърхността на Луната от над 50 години; опасенията от непредвидени последици от кацане на Луната просто не са били сред приоритетите. Именно това прави това ново проучване толкова важно. То посочва потенциален проблем, който би могъл да означава, че бъдещите кацания на Луната всъщност могат да бъдат вредни за науката.

Защо тогава смятаме, че признаци на живот биха могли да се крият на Луната? Всъщност те навярно се спотаяват в леда. Тъмните кратери близо до полюсите на Луната, които се намират в постоянна сянка, съдържат древен лед. Смята се, че този лед съдържа материал от астероиди и комети, които са се разбили в Луната преди милиарди години. Затворени в лунния лед и до днес, тези частици от древни сблъсъци може да включват това, което изследователите описват като „пребиотични органични молекули“ – молекули, които може да са предшествали живота на Земята.

Смята се, че тези молекули, донесени от астероиди и комети, може да са дали начало на живота на Земята, а чрез изследването на онези, които вероятно са останали затворени на Луната, изследователите биха могли да проучат молекулите, които в крайна сметка са се съединили и са създали живота, какъвто го познаваме.

Молекулярната история на живота на Земята практически не съществува на нашата планета, тъй като е била до голяма степен унищожена от промените, настъпили през милиардите години. Луната обаче е останала почти непроменена, така че тези ледени кладенци представляват уникално запазена проба от молекули, предшестващи появата на живота.

„Знаем, че в Слънчевата система има органични молекули – например в астероидите“, казва Синибалди. „Но как те са започнали да изпълняват конкретни функции, както правят в биологичната материя, е празнина, която трябва да запълним.“

Този лед съществува в една донякъде крехка екосистема, така че, оставен на мира в тъмнината, той няма да изчезне в близко бъдеще. Но с програмата „Артемида“ НАСА планира да изпрати пилотирани кацателни модули на южния полюс на Луната. Това може да създаде проблем. С помощта на компютърни модели в това ново проучване изследователите показаха, че изхвърляните от тези кацателни модули емисии на метан биха могли много бързо и трайно да замърсят този древен лед, унищожавайки запечатаните в него молекулярни доказателства.

В тези компютърни модели изследователите симулираха как метанът – основният органичен компонент, изпускан от планираните лунни кацателни апарати – би се разпространил по повърхността на Луната след кацане на южния полюс. Въпреки че симулациите отчитаха въздействието на слънчевия вятър и радиацията, липсата на атмосфера на Луната доведе до невероятно бързото разпространение на метана, който достигна северния полюс на Луната за по-малко от два лунни дни.

В рамките на една лунна седмица (което е приблизително седем месеца на Земята) повече от половината от метана се е натрупал в студените полярни райони на Луната, като цели 42% от веществото са се натрупали на южния полюс в сравнение с 12% на северния полюс. Този метан би могъл да се натрупа в същите студени зони, където от милиарди години се събират лед и древни молекули, като по този начин е възможно да замърси тези ограничени научни доказателства.

Добрата новина е, че може би има начин да се избегнат някои от тези смущения, свързани с метана. Например проучването сочи, че е възможно, като избират по-студени места за кацане, учените да предотвратят толкова бързото или далечно разпространение на метана. Необходими са обаче допълнителни симулации, за да се разбере по-добре как се разпространяват отпадните съединения на Луната, както и рисковете, които това представлява за научните изследвания, и дали при лунните мисии ще се използват други материали, които биха могли да замърсят околната среда. Преди всичко екипът на новото проучване подчертава, че докато напредваме към бъдещо изследване на Луната, е от ключово значение да намерим баланс между мечтите си за колонизиране на Луната и опазването на нейната безценна история.

Снимка: Unsplash/Blue Origin

Виж още: Побързаха да оприличат хибридната суперкола Audi Nuvolari на сплескан Cybertruck