Насочете подходящия телескоп към HD 189733b, и цветът, който се получава, е наситено кобалтово синьо – точно онова синьо, което човек, израснал със снимки на Земята от орбита, би разпознал веднага. Астрономите определиха този цвят през 2013 г. с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“, а приликата с „бледосинята точка“ е почти зловеща. Това обаче е и капан.

Предположението, което стои зад това синьо – че един син свят е воден свят и следователно нещо като дом, – е точно това, което HD 189733b опровергава. Както го формулира НАСА, „за човешкото око тази далечна планета изглежда яркосиня. Но всеки космически пътешественик, който я обърка с приветливите небеса на Земята, би сгрешил жестоко“.

Синьото не идва от вода. HD 189733b е горещо копие на Юпитер без океан, който да отразява небето. Цветът идва от самата атмосфера. НАСА го описва по следния начин: „Кобалтовосиният цвят не идва от отражението на тропически океан, както на Земята, а по-скоро от мъглива, нажежена атмосфера, съдържаща високи облаци, преплетени със силикатни частици“.

Може да прилича малко на дома ни, но не е толкова гостоприемна. НАСА оценява температурата на близо 500 градуса през деня.

След това идва и вятърът. Екип от Университета във Уоруик, ръководен от Том Луден, измери въздушните потоци, движещи се от дневната към нощната страна на планетата с невероятна скорост. Както каза Луден: „Това е първата метеорологична карта, изготвена извън нашата Слънчева система. Въпреки че знаехме за наличието на вятър на екзопланети, досега никога не сме били в състояние директно да измерим и картографираме метеорологична система“. Цифрата, получена в резултат на тази работа, е тази, която остава в съзнанието. НАСА описва ветрове, които „духат с до 2 км/сек – седем пъти по-бързо от скоростта на звука, – и завихрят всички потенциалните пътешественици в отвратителна спирала около планетата“. Комбинирайте това с небе от разтопен силикат, и получавате отличителната черта на планетата: възможен хоризонтален дъжд от стъкло. НАСА нарича излагането на този дъжд „повече от неудобство; това е бавна и мъчителна смърт“. Моля, имайте предвид, че тази картина на стъкления дъжд е извод, извлечен от данните за температурата и вятъра, а не пряко заснето събитие, което най-добре се тълкува като вероятна последица от това, което е било измерено.

Би било лесно да причислим тази планета към галерията на враждебните светове и да продължим напред. HD 189733b си заслужава мястото в научната литература по една по-непретенциозна причина. Тя е една от най-подробно изследваните екзопланети, с които разполагаме, и именно затова изобщо беше възможно да бъде изследвана с такава степен на подробност. Тя се превърна в тестова площадка за техники като картографиране на вятърна система и определяне на видимия цвят, които днес се прилагат към по-слаби и по-странни обекти.

Може би по-дълбокото значение на тази планета е в това, че ни помага да коригираме нагласите си. Търсенето на светове, подобни на нашия, разчита, разбираемо, на познати признаци: подходящ размер, подходящо разстояние от звезда, намек за синьо. HD 189733b отговаря на един от тези признаци, но не издържа нито един от следващите тестове. Цвят, който на Земята се възприема като океан, тук се възприема като разтопено стъкло и единственият начин да се разграничат двете е да продължим да измерваме отвъд първото впечатление. Синята точка на 63 светлинни години разстояние ни напомня, че при междузвездно разстояние приликата е може би най-лесното нещо, което може да се сбърка с родство.

Снимка: Unsplash/NASA Goddard

Виж още: Huawei стартира продажбите на HUAWEI WATCH ULTIMATE DESIGN Spring Edition в България