Учените, които се надяват да открият живот в океаните с течна вода под студената, ледена обвивка на Юпитеровия спътник Европа, може да получат помощ от "космическа битка със снежни топки", в която този свят някога е участвал.

Европа отдавна се смята за най-доброто място в Слънчевата система за търсене на доказателства за прост живот - поне такъв, какъвто го познаваме. Това е така, защото се смята, че на този широк 3100 км спътник има соленоводни океани, чийто обем е два до три пъти по-голям от обема на всички морета на Земята, взети заедно. Смята се, че тези океани се крият под ледената кора на Европа, а подобна водна среда е ключов регион за появата на живот. Въпреки това вероятността на Европа да се появи живот и формата, която животът може да приеме на този свят, силно зависи от дебелината на ледената обвивка на тази луна. Тази дебелина е нещо, което учените досега са се опитвали да определят.

Сега обаче екип от учени може би разполага с някои улики за крайната стойност. След като разгледаха големите кратери на Европа, получени в резултат на бомбардирането на луната от астероиди и комети, изследователите използваха тези наблюдения, за да определят, че обвивката на Енцелад е дебела около 20 км. Според тях тази обвивка вероятно плава в океан с дълбочина от 60 до 150 км, разположен около скалистото ядро на спътника.

"Разбирането на дебелината на леда е жизненоважно за теоретичните изводи за възможен живот на Европа", казва в изявление Брандън Джонсън, съръководител на екипа и доцент в Колежа по естествени науки към университета "Пърдю". "Дебелината на ледената обвивка контролира какви процеси се случват в нея, а това е наистина важно за разбирането на обмена на материал между повърхността и океана.

"Именно това ще ни помогне да разберем как се случват всички видове процеси на Европа", продължава Джонсън, "и ще ни помогне да разберем възможността за живот".

Животът, какъвто го познаваме, се нуждае от три основни компонента: течна вода, определени химични елементи като въглерод, водород, азот, кислород, фосфор и сяра и източник на енергия.

Учените смятат, че животът на Европа вероятно ще се захранва единствено от химични реакции вместо от фотосинтеза, в която участват земните растения и прости форми на живот на Земята.

Това е така, защото Европа е постоянно облъчвана от радиацията на Юпитер, което означава, че на повърхността ѝ не би могъл да съществува живот. Това означава, че всеки живот на Европа би трябвало да живее под леда, където няма слънчева светлина. А слънчевата светлина е необходима за фотосинтезата. Следователно, за да може фотосинтезата да проработи в този случай, леденият слой трябва да е достатъчно дебел, за да предпазва прости форми на живот като микробите от радиацията, но все пак достатъчно тънък, за да може тази радиация да осигурява енергия на простия живот.

По-конкретно, екипът оценява дебелината на ледената обвивка на Европа, като проучва наблюденията, направени от космическия апарат "Галилео" през 1998 г. След това учените моделират кратерите, като използват комбинация от физически характеристики и качества на повърхността, които биха могли да създадат диветите.

Джонсън е добре запознат с изучаването на колосалните сблъсъци, които планетите може да са преживели през 4.5-милиардната история на Слънчевата система, и как тези удари са оформили световете.

"Ударният кратер е най-разпространеният повърхностен процес, оформящ планетарните тела", казва той. "Кратери се срещат на почти всяко твърдо тяло, което някога сме виждали. Те са основен двигател на промените в планетарните тела. Когато се образува ударен кратер, той по същество изследва подповърхностната структура на планетарното тяло.

"Като разбираме размерите и формите на кратерите на Европа и възпроизвеждаме образуването им с числени симулации - продължава той, - можем да заключим информация за това колко дебела е ледената ѝ обвивка."

Проучването на кратера може да разкаже на изследователите много за ледената обвивка на Европа и дори малко за океана под нея, както и за това как се обменя материал между двата слоя.

Не е толкова ясно какво разкрива това изследване за скалистото ядро на този спътник, а взаимодействието между скалистото ядро и водата може да е от съществено значение за определяне на това какви минерали има в океаните на Европа. Следователно остава да се извърви дълъг път, преди учените да могат да потвърдят дори евентуалната поява на живот на този спътник на Юпитер.

Снимка: Unsplash/Robert Lea/NASA

Виж още: Създадоха синтетични организми, които могат да се възпроизвеждат