Нови сонарни сканирания на дълбоководни участъци разпалват отново интереса към една от най-дълготрайните мистерии на XX век - изчезването на Амелия Еърхарт. За тези, които отговарят за поддържането на най-голямата в света архивна колекция на Еърхарт, новините от миналата седмица изглеждат не само достоверни, но и изключително обещаващи.

"Потенциалното откриване на местоположението на самолета на Амелия Еърхарт е невероятно вълнуващо", казва пред PopSci Сами Морис, ръководител на отдел "Архиви и специални колекции" в университета "Пърдю". Еърхарт се присъединява към факултета на "Пърдю" през 1935 г. като съветник по аеронавтика и консултант по изучаване на кариерата на жените. "Местоположението на намерения обект е в близост до мястото, където логично може да е паднал самолетът, когато летците са били на път за остров Хауланд, а изображенията, които са заснели търсачите, са убедителни и изглеждат съвместими с формата на самолета."

Еърхарт и нейният навигатор Фред Нунан изчезват на 2 юли 1937 г. по време на широко отразения ѝ опит да стане първата жена пилот, обиколила света. През следващите 87 години безброй експерти, изследователи и търсачи на слава се опитват да открият мястото на последния покой на легендарния пилот, като по този начин създават всякакви вероятни и не толкова вероятни теории.

През 2018 г. например разследващ екип твърди, че разполага с доказателство, че самолетът на Еърхарт се е разбил на остров Гарднър, на около 350 морски мили от остров Хауланд, където се очаквало авиаторът да кацне за презареждане с гориво. Последвалите изследвания се оказаха неубедителни, което накара групи като компанията за морска роботика Deep Sea Vision да продължат десетилетното търсене.

Миналия петък организацията публикува поразителни сонарни снимки, "заснети на запад от предполагаемата точка на кацане на Еърхарт" в Тихия океан. Според съобщението на DSV сканирането изглежда показва "уникални двойни опашки", емблематични за двумоторния Lockheed 10-E Electra на известния пилот. По-нататъшният анализ също така показва, че размерът на аномалията изглежда съответства на размерите на самолета на Еърхарт.

Въпреки че точните координати остават в тайна, за да се опази потенциалната находка, Тони Ромео, главен изпълнителен директор на Deep Sea Vision, заяви пред The Wall Street Journal на 26 януари, че сонарните изображения са получени от високотехнологичен подводен апарат, който изследва район на 4.6 км под водата, на 100 мили от остров Хауланд.

За да потърси самолета на Еърхарт, екипът на Ромео се придържа към така наречената Теория за линията на датата, изказана за първи път през 2010 г. от Лиз Смит, пилот любител и бивш служител на НАСА. Според Смит катастрофата на Еърхарт вероятно се дължи на това, че щурманът Фред Нунан е забравил да върне календара на самолета с един ден назад от 3 юли на 2 юли, след като е прелетял над Международната линия на датата. Ромео и сътрудниците му смятат, че подобна грешка може лесно да бъде допусната след предходните 17 часа полет на дуото, и концентрират търсенето си, като вземат под внимание потенциалната навигационна грешка от 100 км в западна посока.

В продължение на приблизително три месеца автономният подводен апарат HUGIN 6000 на DSV претърси общо 5200 квадратни мили от дъното на Тихия океан, като използва модифициран сонар за странично сканиране, способен да изобразява едновременно парчета с ширина 1600 метра. За сравнение обикновените сонари за странично сканиране обработват само 450 метра на сканиране.

Разбира се, нищо не може да бъде напълно потвърдено, докато екип не се върне на мястото, за да получи проверими доказателства за 10-E Electra на Еърхарт. Дотогава архивистите в университета "Пърдю" са развълнувани от потенциалното разрешаване на мистерията.

Снимка: Unsplash/Deep Sea Vision

Виж още: Бъдещите ANC слушалки може да ви позволят да изберете кои звуци от реалния свят да филтрирате