В непрестанното търсене на живот във Вселената, нови доказателства насочват изследователите към спътника на Сатурн – Енцелад. Той е шестият по големина спътник на Сатурн с диаметър, равен приблизително на ширината на Аризона, и се смята, че има огромен подземен океан, който изхвърля водни струи в Космоса. Един от 145-те известни спътника на планетата, Енцелад отдавна  заинтригува учените, търсещи извънземен живот в нашата Слънчева система. И според нови изследвания те може би търсят на правилното място. Нови доказателства от множество нови статии предполагат, че микроскопичен живот може да оцелее в океана на Енцелад и че струите на планетата по същество „организират“ съединенията и минералите вътре. Това означава, че може да е по-лесно да се изследва какво има в океана на луната, отколкото се смяташе досега.

„Това е чудесна новина в търсенето на живот“, казва Франк Постберг, водещ автор на едното и съавтор на другото от тези нови изследвания и професор в Свободния университет в Берлин. „Бъдещите космически кораби ще трябва да анализират много отделни ледени частици в струята. Но ако попаднат на такава с микробен материал в нея, те биха могли да идентифицират биосигнатури в частицата сравнително лесно с вече наличната технология.“

Енцелад не е единственото място в нашата Cлънчева система с вода – така че защо е толкова вълнуващо търсенето на живот? Ами, това е свързано с морското дъно на обширния му течен океан.

Учените смятат, че дълбоко на дъното на този воден басейн протичат хидротермални процеси или движение или реакции с гореща вода под повърхността. Облаците, изстрелващи се нагоре от океана, също съдържат следи от соли и органични съединения. Космическият апарат „Касини“ на НАСА откри тези следи, когато прелетя през облаците преди повече от десетилетие. Между хидротермалната активност и органичните вещества и минералите във водата океанът на тази луна има редица аспекти, които биха могли да бъдат свързани с поддържането на живота.

Нещо повече, използвайки комбинация от данни от „Касини“, теоретични модели и лабораторни експерименти, в новото проучване на Постберг екипът установи, че водните капчици от облака, изригващи в Космоса с до 1000 километра в час, не замръзват толкова бързо, колкото се очакваше. Преди учените смятаха, че замръзването ще се случи мигновено, след като капчиците достигнат Космоса, но Постберг и колегите му изследователи казват, че са открили, че замръзването всъщност ще се случи много по-бавно.

Те също така откриха, че по време на този процес на замръзване солта, органичните съединения (и може би възможните признаци на живот) във водните капчици се разделят една от друга. Не само това, но екипът казва, че докато частиците се изригват в Космоса, те често би трябвало да се сблъскват с ледените пукнатини на повърхността на планетата. Това в крайна сметка би оставило след себе си малки парченца замръзнали капчици с индивидуално отделени компоненти.

По същество, все едно планетата е организирала океанските си съставки в малки, замразени фрагменти от частици.

„Енцелад всъщност върши голяма част от работата вместо нас при подготовката на проби за анализ, което обикновено изисква много усилия в химическите лаборатории на Земята“, обяснява Постберг. „Океанските съставки са отделени една от друга и едновременно концентрирани в отделни ледени частици.“

Гледайки към бъдещето, изследователите теоретично биха могли да се възползват от това знание, за да събират по-лесно проби от планетата. С мисии, насочени към Енцелад, като L4 на Европейската космическа агенция, която е в процес на разработка, бихме могли да научим повече за това какво се крие в океаните на Енцелад (и дали има живот) по-скоро, отколкото по-късно. Между това проучване, показващо, че животът може да се поддържа в среда, подобна на океана на Енцелад, и другото проучване, демонстриращо колко лесно бъдещи космически кораби биха могли да изследват проби от планетата, тези нови резултати дават надежда на учените за продължаване на търсенето на живот на тази луна.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: 122-годишно послание в бутилка, скрито в недостъпен фар в Тасмания, търпеливо дочака да бъде открито