Една напреднала извънземна цивилизация може да иска да обиколи галактиката и най-добрият начин да го направи е, като управлява своята двойна звездна система - предлага изследовател в нова статия.

Дълго живеещите цивилизации могат да имат много мотиви да искат да се преместят някъде другаде в галактиката. Например може да им се наложи да избегнат предстояща свръхнова. Може би трябва да проучат новите ни природни ресурси. А може би просто им се иска да изследват.

Предвид огромните разстояния между звездите обаче междузвездните пътувания са изключително трудни и отнемат много време. Такая вместо да напусне своята система, този извънземен вид може да реши да вземе своята система със себе си. Основното предимство на ускоряването на собствената им звезда е, че могат да я държат със себе си, докато пътуват. Те биха направили това, като накарат звездата си да излъчва или да се изпарява само в една посока, което би задвижило звездата заедно с всички нейни планети до ново място в галактиката.

Астрономите са изследвали дали „хиперскоростните“ звезди (които, както подсказва името им, са звезди с изключително висока скорост) може да са били целенасочено изстреляни от извънземни цивилизации, но известните кандидати не показват признаци на изкуствена намеса.

В неотдавнашна статия Клеман Видал, философ от Свободния университет в Брюксел, Белгия, посочва, че повечето звезди не са самотни, а по-скоро принадлежат към двойни системи. Това означава, че може би пропускаме половината от потенциалните изкуствено ускорени звезди. Дори нещо повече, двойните системи предлагат много предимства пред самостоятелните си аналози, пише Видал в статията си, която не е рецензирана и не е публикувана в научно списание.

Видал е взел моделна система, състояща се от неутронна звезда с плътно обикаляща около нея звезда с ниска маса. Тази конфигурация осигурява най-голяма гъвкавост по отношение на управляемостта и тягата.

Извънземната цивилизация ще трябва да измисли начин да изхвърли материал от звездата. Това би могло да стане от асиметрични магнитни полета или от някакво устройство, което предизвиква неравномерно нагряване на звездната повърхност. Независимо от това целта е да се накара звездата да изхвърли повече материал в една посока, отколкото в друга. Това ще създаде тяга, която ще тласне двойната система в противоположна посока - обясни Видал.

Ако цивилизацията разположи машината върху или близо до неутронната звезда, където силната гравитация би могла да осигури готов източник на енергия, тя би могла да насочва двойната система чрез внимателно изключване и включване на машината. Например, ако активират машината само в една и съща точка от орбитата, ще насочат двойната система в една посока. Ако оставят машината да се активира малко по-дълго, те ще коригират курса си, насочвайки движението си в желаната от тях посока по орбиталната равнина.

Те дори могат да насочат системата си в нови посоки извън орбитата, като променят посоката, в която е насочена машината, като ефективно променят орбитата на неутронната звезда около нейния спътник.

Удивително е, че във Вселената има реални системи, които отговарят на тези характеристики, като пулсара Черна вдовица PSR J0610-2100 и пулсара Червен гръб PSR J2043+1711. И двете системи имат значителни ускорения. Въпреки че е малко вероятно те да са причинени от извънземна техника, си струва да бъдат разгледани, заключава Видал. Поне докато все още са достъпни.

Снимка: Unsplash

Виж още: Служител на OpenAI твърди, че компанията е достигнала митичния общ изкуствен интелект